Стефания Русева
Два концерта в два последователни дни привлякоха вниманието на публиката в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора с интереса към изкуството на двама пианисти от НУМСИ „Христина Морфова“ – Стефания Русева от класа на Милена Александрова и Георги Белчев от класа на Мариана Маринчева.
Стефания Русева тази година завърши 11 клас. В програмата й бяха включени творби от автори от различни епохи: две сонати на Скарлати (създадени през 1685 г.), Соната опус 7 от Едуард Григ (1865), Етюд от Александър Скрябин (1894) и Сарсуела от Енрике Гранадос (1903). Изпълнението на Стефания спечели публиката с успешната си интерпретация на авторите, творили в различни музикални епохи. Дори звученето на клавирния инструмент в онзи далечен барок при Скарлати при нея е осмислен с богатството на фрагментите и особеностите на жанра. Сонатите на Скарлати са повече от 500, което говори за абсолютното владеене на жанра, който за времето си е предназначен за клавесина. Точно тук младата пианистка заедно със своята преподавателка ще постигнат ефекта съвременният инструмент да зазвучи с отсенките и звучността на клавесина.
Георги Белчев
Любопитно бе изпълнението на Соната опус 7 на Едвард Григ. На младата изпълнителка не й убягна фолклорната ритмика от Страната на фиордите, с техническо майсторство да извежда мелодичност в една темпова структура. Със своята великолепна техника младата пианистка подчертаваше още по-силно умението си да чувства Григ с извличане на мелодиката, настроенията не толкова като игра, а по-скоро като извайване на музикалната форма с присъщите й страни и с подходящата идентичност, постигнати в тяхната музикална интерпретация.
Стефания Русева придаде стилистична виртуозност в изпълнения от нея Етюд, оп. 8, клавирна поема на Александър Скрябин (1894), с присъщия на автора мистичен експресионизъм, когато на видимото придаваш духа на времето и пространството. В този етюд се чува меланхоличният глас на душата на композитора – едно дълбоко начало на неговия талант да открива света от веществото до формите на душевните преживявания на раждането на света.
Сарсуелата на испанеца Енрике Гранадос (1903) е концертна творба със своя отлика, характер, емоционален строй, постигнати от изпълнителката с творческа проникновеност и техническа яснота.
На 19 юни изнесе концерт абитуриентът Георги Белчев от класа на Мариана Маринчева. Младият пианист демонстрира темперамент и отлична техника в специално подбраните творби, с които изпълнителят успява да улови мъжката хармония в света на музиката. Това прозвуча още в началото на концерта със „Sinfonia“ на Й. С. Бах из Партита N 2.
В изпълнението на Соната оп. 53 на Бетовен проличава психологията на виртуозното изпълнение. Една писта без начало и без край с особеностите на мъжкото свирене, мъжката упоритост, мъжката воля, с капризите, себичността, играта на „котка и мишка“ – изграждане и рушене едновременно. Това е завладяващата сила на музиката на Бетовен, която те оставя без дъх във великолепието на едно забележително изпълнение.
В „Мефисто – валс“ от Ференц Лист продължи изявата на мъжките характери в музикалната клавирна литература в изпълнението на младия пианист с онази образност на чувството, че да се усети закачката на композитора до меланхолията или до горчивата шега, какъвто в случая е образът на Мефисто като клавирен зашеметяващ вихър. Изправени сме пред картинна творба – бурна, експресивна, така, както ни я внуши в музикалната пиеса в програмата на концерта Георги Белчев.
Особено впечатление в публиката остави и неговото изпълнение на Вариации върху популярната народна песен „Дилмано , Дилберо“ на Александър Владигеров с митологичния свят на българина. Тук всичко звъни, тропа с цяла сюрия митологични същества – диви и неопитомени, но затова пък с очарованието на първичното и страшното в битието. Картините в изкуството на младия пианист носят образното богатство на българската душевност с преживяното от тази музика, в която главният художник беше пианистът.
НБП, Донка ЙОТОВА
