Президентът Румен Радев носи отговорност да не се допускат пиромани в кибритена фабрика
Топ заличители на паметта напират да оглавят исторически институции
През седмицата избухна поредната информационна престрелка между противници и поддръжници на българските национални ценности. Повод даде разпространеното около 3 март видео на Емил Джасим, активист от ПП „Да, България“. В запис отпреди няколко години известният соросоид цинично поругава Апостола на свободата Васил Левски, отец Паисий, цар Симеон Велики. Новоизпеченият политик, тогава учител, вулгарно преиначава факти и събития от българската история, прави безобразни опити да руши националната памет. Естествено, това предизвика множество остри реакции. Събра един до друг в медийното пространство толкова различни хора, като да кажем проф. Божидар Димитров и Емил Кошлуков. Струва си да припомним техните мнения. Проф. Божидар Димитров твърди, че: „Чичко Сорос хвърля пари на хора, които да посегнат на личности и събития, които са стълбове на българската национална идентичност“. Според него, „един от тези печални образи е Емил Джасим, който си е избрал да плюе по Левски. Друга една подобна нему, подвизаваща се в Германия, отрече баташките мъченици. Трети си е нарочил Руско-турската война… „.
Политологът Емил Кошлуков, иронизирайки, счита, че „проблемът не е, че Джасим се подиграва с историята, с националните герои. При тях само с Прокопиев е забранено да се подиграваш, с всичко друго може… Пък и някой лев от фондациите вадят хората, разбирам ги“. Драмата, според Кошлуков, не е и в това, че самият „Джасим е малограмотен. Проблемът е, че са неграмотни там (бел. ред. – в партията му), щото гледам, че бая му се радват на глупостите“.
Глупостите – глупости, ама според проф. Божидар Димитров, Джасим бил получил 2.6 млн. от паричките на чичко Сорос. „Явно се е старало момчето, халал да са му“, заключва професорът.
Всичко можеше да мине и като предизборна пушилка, ако всъщност активното соросоидно мероприятие с Емил Джасим не беше димна завеса за много по-опасна за националните интереси операция. Става дума за това, че временното правителство тихомълком обяви чрез Министерството на културата конкурси за редовни директори на три от най-важните исторически институции в България. Това са Националният исторически музей (НИМ), Националният институт за недвижимо културно наследство и Националният музей „Шипка-Бузлуджа“. По завряна в Капитал Daily информация документите се приемат до 22 март. С мераци за постове и в трите институции са доказани соросоиди, топ заличители на паметта. Докато проф. Божидар Димитров, досега изпълняващ длъжността директор на НИМ, се занимава с Джасим, на стола му се заканила да седне скандалната Светла Димитрова, бивш директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора. За мястото на директор на Националния музей „Шипка-Бузлуджа“ пък се кандидатира нейната бивша заместничка Ваня Ценкова. И двете са достатъчно добре познати със скандалните опити да се заличат 6000 години от над 8000-годишната история на Стара Загора, с отричането на древнотракийския град Берое и с опита 5-кратно да редуцират жертвите от Старозагорското клане – от над 14 500 до под 3000 души. Желаещата да управлява паметника Шипка Ваня Ценкова преди 10 години положи огромни усилия за преиначаване на събития от Руско-турската война по начин, за който Божидар Димитров провидчески говори, че „ако те победят, след години ще учим, че Руско-турска война не е имало, че това е измислица на хибридните действия на Москва“.
Да се допусне подобни топ заличители на паметта да напират да ръководят исторически институции, е все едно да се назначават пиромани за директори на кибритени фабрики.
В крайна сметка отговорност за такива действия на временното правителство носи този, който го е назначил – президентът на Република България Румен Радев. И ако той допусне подобно нещо, Левски ще се обърне в гроба си. Емил Джасим, Светла Димитрова, Ваня Ценкова и подобните им, тук сигурно ще ни припомнят, че какви сме българи, щом и гроба на „митичния“ си Апостол не сме открили.
На всички тях и на подобните им безродници ще отговорим, че сме българи и ще сме българи, докато пазим Апостола жив в сърцата си и свят в душата си.
„Национална бизнес поща“
Из словото на президента Румен Радев за Трети март
На днешния ден преди 139 години възкръсва България. Много събития предхождат Възкресението, но едно ги свързва – паметта.
Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит. Но дори пет века османско иго не изтриват спомена за това, кои сме.
Човекът на бъдещето ще е онзи с най-дълбока памет, казва един философ. Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха Българския въпрос в дневния ред на Европа. Да помним Батак…
Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще, той дори не знае кой е – твърди един историк. Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите. Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.
