Забавлявайте се до насита с „Дванайсета нощ“
Като пищно театрално забавление е сценичното решение на Шекспировата комедия „Дванайсета нощ“ на Драматичния театър „Гео Милев“ в Стара Загора. Картините се сменят с кинематографична динамика – избор на режисьора Венцислав Асенов.
В картината на корабокрушението ритъмът е още по-впечатляващ
Борбата на оцелелите с водната стихия е изключителен визуален ефект с движещо се огромно платно, с подходящо осветление и актьорска пластичност.
Комедията на Шекспир е написана през 1600 година. Авторите на постановката вместо да слизат в епохата на ренесанса и да се съобразяват с типичната за епохата архитектура, костюми, реквизит и прочие, са
избрали отрязък от по-ново време
Модната линия на потребителската страна от живота на сцената се разтяга от 20-те години на миналия век, кажи-речи до наши дни.
Оцелелите от корабокрушението, за което става дума в пиесата, се озовават близо до Далмация сред италианци, италианки, англичани – едно космополитно общество, което днес изглежда правдоподобно. Това развързва и ръцете на художничката Теодора Лазарова да направи
многообразна костюмна серия в ретро стил
Днес театърът търси забавлението за зрителя и кара постановчиците да бъдат особено изобретателни. Така изповедалнята в това представление е куха кафемашина, а от „люковете“ на автоматични перални надничат персонажи от пиесата. На сцената властва празникът на младостта, веселбата и смехът с ненаситата за любов, щастие, игра. И тук е мястото да кажем, че Старозагорският драматичен театър е облагодетелстван с много млади артисти.
Самото представление
носи привкуса на американски мюзикъл
с приятната музика, с великолепните танци на хореографа Валерий Кондратцев. В спектакъла върви една много лирична и меланхолична линия, която се носи от музиката и песните на Павел Васев, които изпълнява Константин Икономов. Тук той е в ролята на Фесте като гост след дългото отсъствие на старозагорска сцена. Този чаровник пръска нежност и душевен благодат. Тук няма спиране за смеха, за вечния оптимизъм, за радостното и жизнеутвърждаващо веселие, но и за дълбоката мъдрост.
То и идеалът на Шекспир за ренесансовия човек е
ум, такт, щедрост на сърцето, съчетани с енергия и воля за успех
Такава е ренесансовата жена в образа на Виола в изпълнение на Мария Пенчева. Преоблечена като мъж, тя ще се жертва в името на щастието на своя любим херцог, влюбен обаче в Оливия – в ролята Илчо Димитров, който внася много финес в образа на аристократа. Своеобразната като характер Оливия играе Тихомира Темелкова. С много чар актрисата предава нейната женска опърничавост и суетност.
Елена Азалова (камериерката Мария) е
в мъжката компания на пакостите и зевзешките номера
Тук цар е Стефан Борисов в ролята на сър Тоби. Актьорът успява да изгради жив, сочен, пластичен образ на излязъл от релсите на нормалния живот аристократ – гуляйджия и скандалджия. Още един сър има в пиесата – Андрю. В ролята е Цветомир Черкезов, който с героя си обогатява палитрата от образи и характери.
Много странен е персонажът, който пресъздава Георги Ганчев в ролята на Антонио.
Визията е докарана до „сваляч на плажа“
без да го има в пиесата, но това е щрих в образа на човек, който бяга от полицейския капитан, чиято роля се играе от Георги Райчев. Екшънът има и други невинни форми като разминаването на сцената между брата Себастиян (Павлин Танев) и сестрата Виола (Мария Пенчева).
НБП, Донка ЙОТОВА
