Израснал съм в Стара Загора и всяко кътче ми е скъпо

Проф. д-р Атанас Щерев заедно с проф.д-р Илия Ватев  създават първите успешни In vitro оплождания в България. В изминалите десетилетия от приложение на технологията в България той допринася изключително много за напредъка на българската репродуктивна медицина. Автор и съавтор е на редица учебници, участник в интернационални научни форуми и със стотици научни публикации в престижни български и международни издания. Известен е и като лекар, приложил за пръв път в лечебната практика в страната ни нови оперативни техники, гинекологични манипулации и терминологични нововъведения. Създател на първата специализирана в лечението на безплодие акушеро-гинекологична болница в страната ни. Основател на Медицински комплекс „Д-р Щерев“.

През 1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание от групата на СДС. В 39-то НС влиза от квотата на НДСВ, а в 40-то НС заедно с група народни представители напуска парламентарната група с искане за излизане от правителството на Тройната коалиция след приемането на България в ЕС и става независим депутат. По-късно основава партия Българска нова демокрация (БНД).

***

– Проф. Щерев, преди дни Медицински комплекс „Д-р Щерев“ получи поредното си отличие от сп. Business Lady в сектор „Здравеопазване“. За какво е оценка тази награда?

Комплексът отвън

– Наградата е оценка за целия екип на нашия комплекс. Тя бе получена за успешен финансов мениджмънт на здравна институция от г-жа Даниела Иванова. Г-жа Иванова отдавна е наш служител, беше главен счетоводител ,а сега ръководи едно от акционерните дружества. Нейната дейност и тази на колектива й е от изключително значение за всички 300 души, които се трудят в нашия комплекс. Безспорно е важна работата на всеки лекар,акушерка и всеки друг, но

по-важно е стиковането на усилията и екипността

която се стремим непрекъснато да усъвършенстваме. Защото това е най-добрият начин да помогнем по адекватен път на пациентите, които търсят помощ при нас.

– Историята на медицинския комплекс е доста дълга – повече от четвърт век… Как навремето решихте да развивате този бизнес?

Комплексът отвътре

– Работил съм почти през целия си живот в университетски болници. Израснал съм в лекарско семейство. Знам, че медицинската професия трябва да се предаде по-нататък и на по-младите колеги. В държавните, в общинските, в университетските болници, разбира се, че има прекрасни лекари и преподаватели. Но аз мисля, че самата организация на работа не е на ниво. Така беше и преди. Опитвайки се да въведа нови методики, нови начини на обучение, навсякъде срещах трудности. И тогава някъде

преди повече от 25 години разбрах, че трябва да направя болница, за да мога да работя самостоятелно

и да развивам определени идеи. Да намеря съмишленици, с които да вървя към практиките на най-добрите болници в Европа и в света.

– Най-големите предизвикателства, свързани с управлението на бизнеса? На какво се дължи успехът през годините?

– Човек трябва да отчита успехите и хората, които са му помогнали. Но преди всичко в нашата професия трябва да има самокритичност. Винаги трябва да се отчитат и пропуските и несвършените работи. Има много неща, които съм планувал и не съм направил. Бях в парламента 10 години и през цялото време съм се борил за здравна реформа, каквато аз я виждам. И нищо от това не е направено. По ред причини това е провал за мен.

– Кои са най-големите проблеми в здравния сектор, как виждате разрешаването им?

– На първо място е фактът,

че 2 млн. и половина души в България нямат реално осигуряване

На практика те са на милостта на лекарите и на болниците. Това е огромен проблем, никой не се наема да го разреши. Голяма част от тези хора са не само бедни, но и безимотни. Това означава, че е задължение на държавата солидарно да организира фонд за такива хора, които могат да докажат, че са без доход и без имоти.

Защото сегашната ситуация създава проблем не само на самите пациенти, а и на държавните и общинските болници, където, въпреки всичко, тези хора се лекуват, оперират, раждат, умират и т.н. Всичко се извършва без заплащане. Една болнична структура не може да работи без пари. Това трябва да бъде ясно на всички. При тази ситуация големите болници трупат дългове. И те се плащат избирателно от Министерството на здравеопазването по политически критерии. Това задълбочава кризата в здравеопазването.

Има и други неща. Клиничните пътеки не са добър начин на заплащане. При тях се извършват различни дейности и ако са изпълнени, касата може да заплати. Но дали е оздравял или не пациентът, нито касата, нито клиничната пътека се интересуват. В този случай много по-добри, въпреки своите недостатъци, са диагностично свързаните групи. Там няма значение какво е правено на пациента. Диагностично свързаната група обаче показва, ще се плати ли или не, ако болният е в добро състояние. В този смисъл трябва да се сменят клиничните пътеки с диагностично свързаните групи.

Трябва, според мен,

коренно да се промени и образованието на медицинските специалисти

И не само на лекарите, а и на медицинските сестри и акушерки, които трябва да бъдат сертифицирани в различни категории и по този начин да имат перспективата да се изкачват в йерархията на базата на своята специализация. Да получават по-добро заплащане и да не бъдат принудени да ходят в чужбина.

В здравеопазването има много недъзи и ние само се тюхкаме. Част от лекарите не се отнасят както трябва към пациентите. Пациентите губят уважението към тях. А медицината се крепи на взаимното уважение и доверие между лечители и пациенти. Щом се загуби – губи се нормалният диалог и възможността за нормално здравеопазване.

– Нови проекти, интересни инициативи, които замисляте?

– Завършихме окончателно строителството на медицинския ни комплекс през миналата година. Беше дълго и мъчително, защото колкото и да са добри строителите, това си е проблем. Нямаме намерения за разширяване на базата, поне на този етап.

Иначе внедряването на методики е ежедневие при нас. Ежеседмично имаме колегиуми. Разглеждаме различни публикации, трудни случаи. Организираме няколко конгреса и симпозиума, които годишно се провеждат главно с помощта на нашата болница. Имаме около 30-35 посещения на конгреси в чужбина и у нас от наши лекари, които се финансират от болницата. Непрекъснато се стремим да подобряваме квалификацията на персонала с продължаващо медицинско обучение. Имаме и специализанти.

Ежегодно създаваме богата научна продукция

Всичко това е плод на усилен труд от страна на почти всички хора от колектива.

– Развивате активно и благотворителна дейност, бихте ли разказал повече за това?

– Благотворителната дейност е по-добре да се прави, отколкото да се говори за нея. Аз мисля, че всеки човек, който има възможност, би трябвало да развива благотворителност. В годините ми в парламента съм мислил, че не заслужавам като народен представител парите, които се дават от държавата като заплата. И всички тези средства съм ги давал за благотворителност. Нашият парламент и нашите правителства, колкото и да се стараят да бъдат в служба на избирателите и народа, е недостатъчно. Хората в България не живеят добре в огромното си мнозинство. Това е критерий и за работата на управляващите.

Подпомагането на училища, църкви, читалища и др. инициативи, смятам, че това е мой дълг

– Организатор сте на традиционни походи в подкрепа на каузата на тракийските бежанци…

– Над 10 години се организират тези походи. Обикновено в края на септември или в началото на октомври. Дал съм обет, че докато съм жив, ще ги организирам. Минаваме заедно с около 100 души по местата, където са бягали нашите прадеди.

Моите прадеди са тракийци, от Беломорска Тракия. Нашите наследници не трябва да забравят, а трябва да помнят това, което се е случило през миналия век. Стотици хиляди българи от Беломорска Тракия , Източна Тракия и Македония са изгонени от родните места. Дошли са в България. Те са бягали и са изгонени, мъчени и убивани, защото са държали на това да останат българи. Смятам, че всеки от нас има задължението да помага да се запази в паметта на народа тази трагедия, най-малко, за да не се повтаря.

– Споменахте за годините, когато бяхте народен представител. Днес политиката изкушава ли Ви?

– Не ме изкушава. Бях депутат два мандата от Стара Загора. Всеки понеделник бях в града. Опитах се да направя много за Стара Загора и околността – втори изход от магистралата за Чирпан,центърът на Казанлък, подходът към могилите, асфалтирането на пътища към тях, газифицирането на Казанлък, заедно с мои колеги е наше дело. Лобирал съм успешно за финансирането и възстановяването на операта и историческия музей в Стара Загора.

Моето огорчение беше във връзка с обгазяването на Стара Загора. Аз знам, че то идваше от комплекса „Марица изток“, но се разви такава хистерия, заради полигона в Змейово. Създаде се едно неприятно настроение. Аз съм израснал в Стара Загора и знам какви прекрасни хора има в града. Питам се, защо се получи така, че всички граждани бяха настроени, за да не могат да прозрат истината …

И да ви кажа право, не само че не съжалявам за политиката, но

мисля, че е много трудно на онези, които се занимават с политика и имат чисти намерения

– Вашето мнението за процесите, които се случват в България, в Европа?

– С влизането в ЕС за България се случват по-добри неща. Не за всички хора, за съжаление. Но страната върви в положителна насока. Проблемът е, че става много бавно. Много от младите хора нямат търпение и напускат страната. Влошава се цялостната обстановка у нас, защото рязко намаляват хората до 14 години и се увеличават хората над 65 години. Това предвещава катастрофа.

Да, оптимизъм има. Но хората трябва да са достатъчно умни да избират добри ръководители. Те да си изпълняват задълженията, за да създадат добри условия за работа и живот. А хората да останат тук и да създават потомство, което да се обучава и със своите знания да трупа още повече благоденствия за всички граждани. Това е рецептата. България не се нуждае от повече деца, които да се родят и да бъдат по улиците. България се нуждае от повече граждани.

– Проф. Щерев, идвате ли в Стара Загора? Как намирате развитието на града?

– Не мога да бъда обективен. Израснал съм в Стара Загора и всяко кътче ми е скъпо. Централните улици, особено Аязмото. Всичко ми е близко. Когато идват моите внуци от чужбина, аз им показвам различни места от България, но винаги започвам от Стара Загора.

НБП, Радослава РАШЕВА