Казва Тачо ПАШОВ, управител на най-голямата рибовъдна ферма у нас, разположена в близост до Паничерево
– Г-н Пашов, как е рибата във фермата, справяте ли се в условията на COVID-19, още повече, че Паничерево е блокирано?
– Работим, но е тежко. Имам двама работници от Паничерево, не ми е ясно какво ще правя без тях. Те са специализирани, работят на специализирана техника, която е закупена по европрограма и струва над 100 000 лв. Използването на други хора, необучени, ми коства риск техниката да бъде повредена.
Към момента
всички работници сутрин ги проверяваме, никой не е проявил клиника, нямаме заболели
Спазваме изискванията относно санитарните мерки, доколкото можем и условието да сме на отстояние един от друг, което при нас не е напълно възможно във всеки момент. Работим с жива стока, няма как да не я храним, да не я пускаме във водата или друго, защото има забрана за това.
Сега зарибяваме, пролетното зарибяване е типична операция, която се извършва по това време на годината. Рибата се сортира, пуска се в различните басейни, като всичко това се извършва на ръка.
Над 200 000 риби, или повече от 150 тона риба, трябва да се сортира, на ръка
Ако не го направим сега, на ниски температури, след седмица, когато се вдигнат температурите на водата и на въздуха, рибата ще умре. Всяко закъснение към момента ни коства много пари, да не кажа затваряне на фермата.
– Как се развива веслоносът?
– Веслоносът вече се предлага на пазара,
имаме стадо над 40 тона
В момента вече ги делим на мъжки и женски. Миналата година получихме поколение от наши риби, затворихме цикъла. Тази седмица трябва и веслоносът да стимулираме, за да дава хайвер. Ситуацията около него е допълнително утежнена, получихме удар – точно в седмицата, когато го промотирахме на пазара като деликатесна риба, затвориха ресторантите. Бе провалена цялата организация по подготовката на представянето на тази риба на пазара. Ако ние продаваме веслонос сега, през пролетта, докато е студена водата, можем да го държим в басейни, но стопли ли се водата, трябва да го пуснем в по-големи и широки басейни. А там няма ловене. Така че единственият пазар за веслонос ще е чак през есента, по всяка вероятност. Може да се каже, че кризата ни удари много лошо, провали доста от плановете ни.
– Финансовите загуби, които отчитате?
– Финансовите загуби още не са приключили, ще ги изчислим като свърши кампанията. Към момента се измерва трудно, но
около 100 000 лв. загубихме от това, че не можахме да продадем мъжкия веслонос, около 10 тона
Тази риба я връщаме в басейните, тя ще продължи да расте, ще става още по-голяма и по-трудно продаваема. Освен това, извършваме допълнителни, излишни манипулации – преместване на рибата, допълнително наемаме хора, защото става по-бавно, и прочие. Работим изключително с роми, има и психологически момент – през 15-20 минути темата на разговор е COVID-19, това разваля и трудовата дисциплина. Трудностите са много.
– Усилията Ви в следващите дни, седмици?
– Трябва да зарибим, да се възползваме от последните дни, които са с ниски температури и ни позволяват тази дейност.
С минимални загуби да пуснем рибата в басейните
За люпенето на веслоноса периодът е в следващите 5-10 дни, и ако премине, няма как да стане впоследствие. Това не е нещо, което може да извършим наново. Люпилнята кампания и на другите ни риби също е важна. Има и друго – много важен момент за последните няколко месеца е влошаването на водата в река Тунджа. За нас тази река е вече отровена, голям проблем. В Тунджа няма риба, няма даже и жаби. През последните 3 години реката много се промени, според мен, заради занижен контрол. Фирми по течението на Тунджа масово изхвърлят отпадъците си в реката. Заустиха се и хотели. Мъглиж се разраства, без пречиствателна станция е, в Казанлък – не знам доколко работи тяхната станция. За мен последните няколко месеца изследванията показаха, че
азотът е фрапиращо над нормите, а никой не предприема адекватни мерки
Пишем на ИАРА, към момента няма реакция. От Басейнова дирекция и РИОСВ само констатират замърсяването – било дифузно замърсяване от селскостопанска дейност. На питането ми каква е тази селскостопанската дейност, която замърсява през декември, при условие, че не е валяло дъжд, годината бе сушава, как е влязла вода гравитачно от нивите в Тунджа, трябва да отговорят разследващите органи. За съжаление, към момента никой не реагира, а по-скоро са настроени срещу подаващите сигнали.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
На 15 април заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева съобщи, че Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. ще подпомогне сектор „Рибарство“ за смекчаване на последиците от разпространението на COVID-19. Тя уточни, че на европейско ниво усилено се работи по изменението на Регламента за Европейския фонд за морско дело и рибарство. Целта е пренасочване на бюджета на оперативните програми, така че да отговори на потребностите на по-голям кръг от засегнати страни. „България настоява за адекватни компенсации, които да достигнат до повече оператори в сектора“, категорична бе Василева. По думите й, към момента са предвидени възможности за компенсация за временно преустановяване на риболовната дейност. По отношение на мерките за производителите на аквакултури, освен подпомагането за временно спиране или намаляване на производството, в контекста на COVID-19, са включени и помощ за допълнителни разходи за съхранение, компенсации за пропуснати продажби и предоставяне на работен капитал. Рибопреработвателите ще имат възможност да получат възстановяване на разходите за складиране на собствена преработена продукция, както и компенсации за пропуснатите продажби и работен капитал. „Предстои посочените мерки да бъдат обсъдени и с Европейския парламент“, поясни заместник-министърът.
Бяха обсъдени и мерки за опазване и устойчиво управление на запаса от черноморска бодлива акула, както и предложения за промени в законодателството в областта на рибарството.
От Министерството на земеделието и храните припомнят, че по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР 2014-2020) тече прием на шест мерки с бюджет за около 3 млн. лв. Отворени са мерките 5.1 „Планове за производство и предлагане на пазара“ и 1.4 „Ограничаване на въздействието на риболова върху морската среда и приспособяване на риболова към опазването на видовете“. Приемат се проектни предложения по мярка 2.2 „Продуктивни инвестиции в аквакултурите – малки проекти“ и 1.2 „Здраве и безопасност“. В края на месец март по Програмата стартираха и мерките 1.6 „Опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми и компенсационни режими в рамките на устойчивите риболовни дейности“ и 1.1 „Диверсификация и нови форми на доход“.
