На Никулденската трапеза на българина догодина ще има и риба от редкия вид веслонос. Досега есетровата риба шестваше успешно из Европа и Азия, но вече хвърля хайвер в рибовъдната ферма край Николаево. Имаме няколко тона от вида, полово зрели риби,
тази година за първи път добихме хайвер
съобщи за НБП управителят на фермата Тачо Пашов.
В природата веслоносът обитава Северна Америка в речната система на Мисисипи. В Европа за пръв път за изкуствено развъждане е внесен след средата на миналия век, през 1974 г., в бившия Съветски съюз. Там са първите успехи в аклиматизирането и развъждането му за стоковия пазар.
Веслоносът е с гладка кожа
без характерните за есетровите риби костни плочки
Впечатляващият му нос заема една трета от дължината на тялото. Устата му е голяма, без зъби, отваря се широко. Кожните израстъци, които прикриват хрилете, са изтеглени назад и завършват остро. Хрилният апарат е приспособен за филтриране на планктона и други хранителни частици с големина над 0.025 мм. Процесът на филтрация веслоносът осъществява като плува в пластовете вода с широко отворена уста.
Видът достига тегло да 80 кг при дължина 2-3 метра
Половото съзряване на самците настъпва между петата и деветата година, а при самките – на 8-12 години.
След добива на хайвер следващата стъпка във фермата в Николаево е оплождането на хайвера и добив на първо поколение български веслонос. В момента имаме от едногодишни до полово зрели екземпляри, обяснява Пашов. Технологията за добив на хайвер ни е ясна, нашият хайвер отива за размножаване и
очакваме през пролетта първото поколение
За идния Никулден може да пуснем на пазара мъжки екземпляри веслонос. След като получим първото поколение за размножаване ще използваме други, с цел за да няма близко родствена кръстоска. Тези, които вече са осъществили поколение, ще ги изключваме от разплод и ще отиват за консумация на българския пазар.
В България няма пазар на веслонос и рибовъдната ферма в Николаево тепърва ще го развива.
Видът отскоро е интродуктиран и в Европа
Данните за тази риба са първични, обяснява Тачо Пашов. За мен най-големият ни успех е, че запазихме рибите живи и успяхме да добием хайвер. Доказано е, че имаме полово зрели риби, продължаваме с усъвършенстването на технологията за отглеждането на малките рибки. Рибовъдите опитват хранене с фураж в млада възраст, когато естествената храна е малко. Установили са, че видът поема изкуствена храна.
За тазгодишния Никулден
фермата в Николаево предлага популярните риби
– шаран, амур, толстолоб. Най-предпочитан остава шаранът, чиито цени са малко по-ниски от м.г, което е учудващо на фона на увеличаващите се осигуровки и изхранване, коментира управителят. Според мен, се дължи на сивия сектор. Той се научи на все повече трикове, за да си осветли продукцията и да заобиколи закона. А ИАРА няма отпечатани контролни дневници, не знам как ще осъществяват контрола, не разбирам, казва дългогодишният председател на Асоциацията на рибовъдите в България.
Като характеристика
рибата у нас тази година е по-едра от миналата
Поради наводненията доста колеги не успяха да си изпуснат водоемите, рибата престоя още една година и порасна, и на пазара преобладават по-едри екземпляри. Количествата са приблизително същите, няма пик на производство или пък спад, който да се отрази на пазара.
Рибовъдната ферма в Николаево, която е най-голямата в България, продължава да работи и по есетрите. В момента сме насочени приоритетно към веслоноса, може би следващият етап от дейността ни ще е пъстругата, споделя Пашов. Това е есетрова риба, от Червената книга на България, изчезващ вид. По-топлолюбива е и би оцеляла в стопанството в Николаево.
НБП, Дима ТОНЕВА
