Имам чувството, че Леда Милева не си е отишла от тази пуста и печална земя завинаги, а само е заминала на далечно пътешествие. Впрочем и многостранното й творчество, и впечатляващата й обществена дейност, и богатият й личен живот са своеобразно продължително пътешествие из естетическите, общественополитическите и индивидуалните пространства. Провидението ме дари със запознанството и близкото приятелство на тази удивителна личност. През последния четвърт век ние имахме над хиляда и петстотин лични срещи, съвместни пътувания, безбройни премиери на нейни книги, литературни четения, дискусии, кръгли маси, мащабни културни проекти с участието на най-изявени съвременни български творци – учени, писатели, художници, музиканти, режисьори, актьори и т.н.
Леда Милева бе удивително подреден и организиран човек. За всяка наша среща тя се подготвяше с листче, на което са подредени и степенувани конкретните съвместни задачи и проекти. Благодарение на нейната несломима воля, настойчивост и постоянство, издателство „Захарий Стоянов“ успя да извърши истински подвиг – отпечатването на пет тома съчинения от Гео Милев (почти академично издание с нови коментари, анализи, бележки), богато илюстрирано томче с творбите на Гео Милев за деца и юноши, както и фундаментално изследване на Ружа Маринска, посветено на пластическото наследство на Гео Милев, петнадесет тома нови критически изследвания и спомени за Гео Милев, за неговия баща Милю Касабов, за естетико-художествения кръг от автори, преводачи, художници и пр. около списанията „Везни“ и „Пламък“. А също така четири тома съчинения от самата Леда Милева и десетки преиздания на емблематични нейни творби като „Зайченцето бяло“, „Карнавал в гората“, „Балончето и куклата с розовата рокля“ и пр.
Леда Милева беше във висша степен човек на духа, истински благороден наследник и продължител на делото на великия си баща Гео Милев. Цялостната й обществена дейност и лично творчество бяха стратегически насочени към съхранението на отечествената идентичност, културни традиции и морални принципи. Макар че за творци от нейния ранг никак не върви да говорим в минало време. Те са по-живи от редица самолюбуващи се персони, щедро и небезкористно издържани от чужди фондации, които днес нагло се шляят из публичното културно пространство и се представят за нещо повече от естетически инфузории.
През годините неведнъж съм писал за Леда Милева. В „Книга за Леда“ са включени спомени и есета от нейни съвременници, приятели и съратници (позволих си да публикувам и мой текст, писан в началото на миналото десетилетие). Тази книга допълва по естествен начин четиритомника от творби на Леда Милева.
НБП, Иван ГРАНИТСКИ