При консерваторите тепърва предстоят опасности – при взаимна конкуренция или погрешна представа, че консервативното е Клондайк, а не кауза, да се изпокарат помежду си, преди да е осъществена смислена, консолидационна работа, коментира още Станимир Стоянов, съучредител на ДККБ и президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“
Д-р Красимир Каракачанов, почетен председател на ВМРО, и Александър Сиди, съпредседател на ВМРО, бяха гости на поредната среща, организирана от Дискусионен клуб за консервативни дебати (ДККБ) в Стара Загора. Тя се състоя на 1 декември в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ и с нея клуба завърши дискусионната 2023 година.
Отново ви казвам с огромно удоволствие добре дошли, обърна се към аудиторията Красимир Червилов, съучредител на ДККБ и областен председател на ВМРО. Той изтъкна, че през 2023 г. Дискусионен клуб за консервативни дебати е организирал три срещи, които преминах при голям интерес и станах повод за ползотворни дискусии. „Представихме новата книга на Кузман Илиев – „България може сама“, след това ни гостува Александър Урумов, а само преди дни Кузман Илиев представи новия се проект „България може сама“ – българолюбива платформа за просвета и икономическа свобода“, припомни Червилов. Той допълни също, че от началото на своето създаване в рамките на последните 3 години, дискусионният клуб е организирал 11 сбирки и вече има вярна и непрекъснато увеличаваща се публика, която очаква с нетърпение всяка следваща среща.
Преди да дам думата на нашите забележителни гости тази вечер, бих искал да споделя с вас развитието на интензивни процеси в консервативното пространство на българския терен, които привличат вниманието на само на родните, но и на европейските наблюдатели, каза пред присъстващите в залата Станимир Стоянов, съучредител на ДККБ и президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“. Важно да се каже, че този процес започна в Стара Загора, защото именно тук бе проектирано и изпълнено едно значимо социално-политическо действие – политическите оси ляво-дясно да бъдат синхронизирани с европейската координатна система, която освен ляво-дясно, има и ос консервативно-либерално, уточни Стоянов.
Този процес бе предизвикан от това, че либералните общности вместо по естествен начин да намерят своето представителство в една или други партия, не само че проникваха партизански в тъканта на по-стари и по-нови политически формирования, но имаха претенции, че представляват цялото гражданско общество. Необходимостта те да бъдат изтласкани, защото не може 100 000 души да представляват гражданското общество в цяла България в политическото поле, където е естественото им място, ние предприехме това голямо усилие преди 3-4 години и то се увенча с успех, допълни Станимир Стоянов.
В нашата млада демокрация започна да става ясно, че както има леви консерватори, така има и десни консерватори. Както едните защитават една кауза, така тя е присъща и на другите. Най-очевидният пример за това е отношението към Истанбулската конвенция – БСП под ръководството на Корнелия Нинова се превърна в лявоконсервативна политически партия. А ВМРО и лично Красимир Каракачанов имат изключителен принос този процес да се пренесе на територията на Конституционния съд и той да отсъди противоречието на Истанбулската конвенция с нашето общество, коментира Стоянов.
Синхронизирането на политическите оси нямаше да бъде смислено, ако то не проработи през серията от срочни и предсрочни избори, които позволиха много ясно и във взаимодействие да се почувства къде има лявоконсервативни и къде има дясноконсервативни хора, къде има прикрити леви либерали и къде има прикрити десни либерали. Този процес, разбира се, отвори веднага полето на консерватизма, където стана ясно, че има бразда за всеки и хората по естествен път тръгнаха да разорават консервативното пространство. Към този момент има свръхактивност, която трябва да бъде разбирана като логика. Т.е. трябва да се разбира къде е мястото на формации като „България може сама“ – на Кузман Илиев, който като част от предосвобожденските революционни мислители счита, че с вътрешна организация и вътрешни сили ще се събуди консервативният плам и България ще бъде освободена от либералното иго. Трябва да се отчита къде е мястото и на такива харизматични млади хора като Кристиян Шкварек, който счита, че няма как това да се случи без Великите сили, и работейки с англо-саксонските консерватори се опитва да създаде у нас съответната организация. Това са две много харизматични млади лица и с тях маркирам двете основни течения. Разбира се, на консервативното полето са и хора като Сдружение „РОД Интернешънъл“, като „Нашият дом е България“. Тук трябва да отбележим и ВМРО в лицето на нейния съпредседател и евродепутат Ангел Джамбазки, който също привлича вниманието на европейските консерватори към българската консервативна проблематика. Има и други формации, за които се говори по-малко, защото те са сякаш повече на гражданското поле. Такава да речем е ДНК на Иван и Андрей, но това също е формация, която в един момент може да заяви претенция за политическо присъствие в консервативното поле, коментира Станимир Стоянов.
Казвам всичко това, за да стане ясно, че в консервативното пространство тече либерален процес. Характерно за либералните общности е да се обособяват и да се консолидират по собствен признак. В тях протича общ ток и като в семейство насекоми в нужния момент ги обединява и управлява. Докато при консерваторите тепърва предстоят такива опасности – при взаимна конкуренция или погрешна представа, че консервативното е Клондайк, а не кауза, да се изпокарат помежду си, преди да е осъществена смислена, консолидационна работа, уточни Стоянов.
Тук е моментът да спомена, че имам усещането, че ГЕРБ като вече стара партия по българските стандарти и опитна на терена, сякаш формира стратегически консервативен резерв в тила си, който при определени обстоятелства може да излезе на първа линия. А тези обстоятелства могат да бъдат смяна на политическото пространство след Европейските избори догодина или след изборите в САЩ и евентуалната победа на републиканците, каза Станимир Стоянов.
И още един анонс към предстоящия разговор – ВМРО се оказа инкубатор на най-голямо количество лица и лидери в българското консервативното пространство. Дали е предизвикателство за самата партия и за пътя й напред – ще споделят нашите гост-лектори тази вечер, допълни Станимир Стоянов.
Срещата с двамата участници в дискусията – д-р Красимир Каракачанов и Александър Сиди, продължа в три панела. В първия от тях почетният председател на ВМРО представи новата си книга „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893-1944 г.)“. Във втория панел той коментира актуалната вътрешна и външна политика на България, това, което се случва в Европа, както и в други горещи точки на света. Д-р Каракачанов, бе категоричен, че по аналог с времето, за което той говори в неговата книга, процесите не са много различни, че всичко е политика на Великите сили, както е било и в други исторически периоди. Затова днес е още по-важно хората да познават историята, която обяснява случващото се и в наши дни, допълни д-р Каракачанов.
В третия панел с впечатленията, които има от първо лице при своите чести пътувания в Израел, Александър Сиди сподели изключително интересни факти за политическите процеси там, за причините, дали повод за конфликта в Близкия изток, както и прогнозата му за неговото развитие.
След изложенията на двамата гост-лектори публиката имаше възможност да зададе своите въпроси. А в края на събитието организаторите от Дискусионен клуб за консервативни дебати пожелаха светли Коледно-новогодишни празници на всички присъстващи и обещаха нови интересни събеседници и нови инициативи през 2024 година.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА