25-годишната старозагорка участва в международен конкурс за проектиране на сграда в Рим
След няколко месеца Цветомира Гиргинова ще навърши 25 години. Родена е в Стара Загора, дъщеря на актрисата Диана Найденова и проф. Димо Гиргинов. Възпитаничка е на ГПЧЕ „Ромен Ролан“, а след блестящата защита на дипломната си работа в УАСГ е вече архитект. Първенец на випуска, с много предложения за работа. Успявам да я издебна при едно кратко завръщане в родния град. Разговорът ни започва с един мил, но много важен спомен. Преди почти 18 години, в навечерието на първия учебен ден, бях правила интервю с няколко бъдещи първокласници. Едно от тези деца беше Цвети. Още тогава тя каза, че мечтае да стане архитект, а в годините след това имаше толкова много интереси и успехи. Но мечтата се сбъдна и срещу мен стои арх. Гиргинова – умна, красива, уверена, усмихната млада дама. Твърди, че любовта към архитектурата винаги е била в нея и винаги е имала вътрешната увереност, че това е нейната професия.
* * *
– Сега накъде, арх. Гиргинова?
– С мои приятели участваме в международен конкурс за проектиране на сграда в Рим. Трябва да е свързана с поезията, да има изложбена част. Интересно е, че
по-голямата част от сградата трябва да бъде под земята
такъв е определеният терен. На дипломирането ме поканиха да участвам с дипломния си проект в „Академия Градът“ – конкурс за български студенти и млади професионалисти. Имам предложения за работа. Реших да остана в България. Затова и идеите ми са малко патриотично или националистично насочени.
– Разкажи за дипломната си работа, която ти донесе отлична оценка, награда на Съюза на архитектите и Студентския съвет.
– Темата е „Дизайн дом – център за български продуктов дизайн“.
Там се осъществява Пътят на дизайна
– от раждането на идеята, през скица, модел, изграждане на прототип, презентиране и публичност. Засяга развитието на младите творци в България и „пробуждането“ на националното производство. „Дизайн Дом“ е опит за прелюдия от висшето образование към професионалната реализация. Цяло лято миналата година мислих каква тема да избера. Отидохме до Варна на кинофестивала „Любовта е лудост“ и след филма „Слънчев удар“ на Никита Михалков ме озари тази идея. Имаше диалог
кой народ какво дава на света
Запитах се за нашия. И как може да бъде повече. По-късно открих, че преди около 50 години у нас е имало Център за промишлена естетика, художествено проектиране и конструиране. Има общи черти с моята идея.
Ситуационното разположение на сградата е реално, на бул. „България“ в София, близо до Околовръстното шосе. Градът е избран заради множеството университети, които обучават такива кадри. Предвидила съм и парк, който да е обзаведен с дизайнерски продукти – резултат на българския ум. Има и ресторант – приятно въздушен.
Парцелът все още е незастроен
щастлива ще съм проектът да стане реалност. Първата стъпка е осъзнаването на проблематиката и желанието за промяна.
Защитата беше в края на януари. Допълних начина на представяне с очила за виртуална реалност. Това бе моментът да бъда първа преди да се използва масово технологията. Искам топло
да благодаря на доц. д-р арх. Александрина Ненкова
моя дипломен ръководител.
– При връчването на дипломите те очакваше романтична изненада, която направи празника ти още по-красив, ще ни кажеш ли кой стои зад нея?
– Моят приятел – Методи. Той не можеше да присъства на дипломирането. Пратеник на любовта бе наша обща приятелка. Дори когато обявиха, че има специална изненада от някой, който много искал да бъде тук, не се досетих. И след връчването на другите награди дочух: „Но това не е всичко!“.
С Методи
Обърнах се и видях букета от 101 рози!
Методи е строителен инженер, запознахме се в университета. Прекрасно е да имаш до себе си човек, който вярва в теб и идеите ти, превръщайки всеки твой ден в чудо.
– Каква сграда искаш да проектираш?
– Миналата година спечелих първо място в конкурса на Архитектурен фестивал София 2015 с есе на тема „Ако (не) бях архитект…“. Довърших заглавието така: „Да! Дори да не бях архитект, нямаше да спра да търся идеал“. Искам
да проектирам сгради, в които има мисъл и смисъл
Казва се, че архитектурата е форма и функция, но може да бъде и кауза. Днес липсва идеал. Това ме вълнува. Хубаво е с каквото и да се занимава човек, да търси нещото, което ще го направи различен и полезен. Има една мисъл – свободата е кислородът на душата. А аз вярвам, че дизайнът е кислородът на архитектурата.
– Кое беше най-трудното в студентските години?
– Да изградиш себе си като професионалист и
да намериш правилния за теб път
Това се случва и усеща най-силно през последните две години – при избора на катедра за специализация. Много по-осъзнато и целенасочено действаш, знаеш, че това, което правиш, има посока и смисъл.
– Миналата седмица те видях на концерта на балетната школа на г-жа Снежана Дескова, на която ти също си възпитаничка. На какво те научи балетът?
– Скоро си мислех – можеш да извадиш човек от балета,
но не можеш за извадиш балета от човека
Винаги остава като отношение към изкуството. Бяхме в Милано на световно изложение за интериор и успяхме да гледаме балет в Миланската скала. Занимавах се и с други видове танци през годините, но в школата бяхме като едно голямо семейство. С останалите момичета си говорим, че засега това не можем да открием другаде. В професионалната реалност има амбиции, които пречат на приятелството, което е малко тъжно.
Някои приятелства се затвърждават, а други се изпаряват
Но винаги има защо.
С очилата за виртуална реалност
– Би ли проектирала нещо в Стара Загора и какво?
– Връщането тук е винаги желано и зареждащо. Зелен град с история и бъдеще. Трябва да поддържаме това, което имаме. Да експонираме всичко, което Стара Загора е,
по иновативен, неочакван, запомнящ се начин
Да търсим реакцията. Сграда – символ на бъдещето, защото в миналото и настоящето сме доказали, че сме ценно място.
НБП, Таня ИВАНОВА
