– Г-н Драганов, какво предстои в новия творчески сезон на Държавна опера-Стара Загора, който ще бъде част и от юбилейната 2025 г. с отбелязването на 100-годишнината на Старозагорската опера?
– Всеки нов сезон в Оперния театър е равносметка на това, което е направено, и дава нови посоки в развитието на оперното и балетното дело, не само в Стара Загора, но и в България. За мен това е мисия – да преведем по тази тясна асфалтирана пътека нашите две изкуства – операта и балетът.
Започваме творческия сезон с гостуване – на 5 октомври в Сараево. Ще представим нашия танцов спектакъл „Реквием“ на В.А. Моцарт в една от най-големите спортни зали в региона – Mirza Delibašić, Skenderija.
След това
откриваме сезона на балета с предпремиера на „Копелия“ на 19 октомври, и на 22 октомври – оперния сезон с „Бал с маски“
на Верди – с много добри гостуващи солисти. Погледът ни е насочен и към столицата, където ще представим нашия култов спектакъл „Евгений Онегин“, с който открихме ФОБИ през миналата година. Гост солист ще бъде Йонуц Паску, а в ролята на Татяна ще видим нашето сопрано и артист на Операта в Киев – Тамара Калинкина.
Следва Фестивала на оперното и балетното изкуство – изключително важен момент за нашия оперен театър. Той е своеобразна витрина, на която се показват най-новите тенденции, както със спектаклите, така и със срещите с творци в съпътстващата програма. Фестивалът е посветен на 100 години от кончината на Пучини и ще бъде финал на събитията ни под надслов „100 години след Пучини“. Ще открием ФОБИ с две негови опери – „Джани Скики“ и „Le Villi“ (Самодивите) – изключително интересно заглавие, което се прави много рядко в България.
Във фестивалната програма ще ни гостува Националният балет на Ел Салвадор. Пловдивската опера ще представи рядко изпълнявано произведение – „Милосърдието на Тит“ на В. А. Моцарт. Интересен щрих е концертът за 100 години от рождението на Борис Христов, който ще бъде на 25 ноември. Ще ни гостува и Музикалният театър с най-новата премиера на българския мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“. На 29 ноември предстои премиерата на балета „Копелия“. Софийската опера участва във фестивалната програма на 4 декември с Вагнерово предизвикателство за нашата публика – „Рейнско злато“. По време на ФОБИ предстоят представяния на книги, концерт с музиката на Тодор Попов и много други събития.
Надяваме се, че поканата ни към Райна Кабаиванска ще бъде приета и тя ще присъства на представянето на нейната книга от Ангел Антонов
– „Весталка на операта“, изд. „Гея Либрис“. Надяваме се, че тя ще дойде. И ще успеем да й поднесем Националната награда „Христина Морфова“, която стои в Операта от 7 декември 2012 г. и е трябвало да й бъде връчена тогава. Събитието е предвидено за 23 ноември.
– Какво подготвяте за отбелязването на 100-годишния юбилей на Държавна опера-Стара Загора?
– Всички спектакли, още от тази година, са под мотото „100 години Опера“. От дълго време подготвяме и печатни издания. Ще излезе алманах за историята на операта, съставен от екип под ръководството на Ема Жунич. Ще направим каталог със снимков материал за по-масовата публика. Предвидени са изложби, различни събития, и, разбира се, спектакли. С тях обръщаме изцяло погледа си към това какво е дала Старозагорската опера не само на града ни, но и на българската оперна и балетна култура.
На 14 март 2025 г. ще ни гостува един от най-големите баси в световен мащаб – полякът Рафал Шивек
който ще участва в спектакъла на операта „Фауст“. Ще гостуваме в София с „Лебедово езеро“ – на 9 май, и с най-новата ни премиера на мюзикъла „Ромео и Жулиета“. На 28 и 29 март ни предстои премиера на „Риголето“. С моя приятел Каталин Арборе сме екип – аз като режисьор, той като сценограф. Щастлив съм, че ще срещнем публиката и с двама големи творци. Първият ще бъде на диригентския пулт – Хосе Кура, световно известен аржентински певец, композитор и диригент. Вторият е големият сръбски баритон Желко Лучич, който ще участва в главната роля на Риголето.
Тъй като 1 юли е символичната дата на откриване на оперния театър, тогава ще направим концерт на стадион „Берое“. Той ще бъде с изключително интересни солисти – български оперни имена, които са в световните афиши.
На стадиона ще направим и култовото заглавие за Старозагорската опера и за старозагорци „Набуко“
Акад. Пламен Карталов ще постави на Античния форум – „Цар Калоян“ на 17 и 18 юли. Предстои и една балетна премиера, отново на открито – „Тракийски мистерии“. Това са само основните акценти от програмата за 100-годишнината.
– Симбиозата между мениджърското ръководство на Операта и партньорството с Община Стара Загора ли е ключът към успеха на Държавна опера-Стара Загора?
– Аз съм човек, който дълго се занимава с нашето изкуство и е преминал през дълги периоди на развитие. Изградих се като музикант и режисьор в Софийската опера в продължение на 18 години. След това работих и продължавам да работя като свободен артист в чужбина и вече 10 години в Стара Загора като директор. През цялото време
оставам верен на традицията и на това операта да бъде винаги живо изкуство и далеч от сергията на пазара
И да може като жанр, който се намира в огромна конкуренция с всички бързо протичащи около нас изкуства, да оживее и то със своите корени. С онова, което носи в продължение на вече близо 400 години. Защото всички избуяли нови музикални изкуства напоследък, водят началото си от устоите на симфоничната, оперната и балетната музика.
Според мен, успехът, както е в някои от оперите със сицилиански сюжет, е на ръба на бръснача. Оттам трябва да преведем оперното изкуство. Много е лесно да тръгнем да задоволяваме нуждите на хората да речем с т.нар. подкрепа на поп музиката – в това няма нищо лошо. Но това не може да бъде самоцелно и основна част от програмите на българските културни институти в провинцията, за да оцеляват. За мен смисълът е в правене на стойностни и изключително качествени културни продукти, които хората да възприемат в съвременността и да посещават салоните.
Знам, че Старозагорската опера е във всяко старозагорско сърце, в генетичния код на всеки старозагорец сигурно има по едно зрънце от нея. Всички се гордеем, че има опера и балет, радваме се на красивата сграда. Но това не е мол, а жив организъм, който функционира и работи ежедневно, за да прокламира оперното и балетното изкуство. Затова бих отправил
апел към широкия кръг старозагорци – поне веднъж в годината да посещават и салона на Операта, не само да минават покрай нея
Нашият оперен театър е уникален и оцелява вече в продължение на 100 години. Неговият успех се дължи и на гражданството на Стара Загора. И тази позитивна енергия, която я има отпреди 100 години, трябва да прелее в новите генерации, които да обърнат внимание на една от ценностите в града.
– Наскоро отбелязахте 60-и рожден ден. Каква равносметка си правите?
– Изключително критичен съм към всичко, което правя. Никога не съм оставал в инертно състояние. Натрупаният опит и знания са нещо, което мога да предам на младите хора. Затова смятам, че хубавото предстои – пред мен и моето творчество.
Завоевания, разбира се, имам, но за мен са оставени в архив, като артефакт. Разбира се, хората могат да дават оценка коя от моите постановки и кое от моята мениджърска дейност на Оперния театър в Стара Загора е успешно или неуспешно. Но колкото повече опит имаш и колкото повече знания трупаш, толкова нещата са като огледало, в което искаш да огледаш и онези, които идват след теб.
Аз съм изключително щастлив, когато видя талантлив млад човек на сцената, бих дал всичко за него
Такива примери има. Наше творение например, е баритонът Йосиф Славов, който в момента прави международна кариера. Не искам да изреждам други имена. Но радостта ми е в това да видя как оперните и балетните спектакли продължават да радват публиката, да бъдат качествени, с качествени артисти, които колкото е възможно повече да бъдат български артисти.
За жалост, по мои наблюдения като преподавател в музикални училища и в Музикалната академия, няма как да търсим идващи златни медалисти отдолу, ако ние не им осигурим средства, с които да живеят нормално, работейки професията, за която са учили повече от 25 години. Унищожаването на традиции и устои, градени с години, е много лесно, но да ги създадеш отново и да ги продължиш е много трудно. Надявам се, че в следващите години, а аз съм винаги оптимист, няма да се налага да каним музиканти от чужбина, които да свирят химна на Република България.
– Говорите за младите хора. Имате инициативи, насочени към детската и младежката аудитория, разкажете за тях?
– Така е. Част от Старозагорската опера е и Детско-юношеската студия за опера и балет, която наброява вече 65 деца. Те правят своите самостоятелни продукции, които също ще станат част от юбилейния сезон. Едната ще бъде представена през месец януари – „Вълкът и седемте козлета“, а след нея предстои – „Снежанка и седемте джуджета“, както и премиерата на детския мюзикъл „Питър Пан“.
Операта в Стара Загора има и социална функция – да среща различни групи от хора. Безкрайно сме щастливи за нашия проект „Ние сме музиканти“ в помощ на деца със специални образователни потребности, който спечелихме безапелационно в световната платформа „Федора“. Той дава смисъл не само на тези прекрасни деца, но и надежда на всички родители, които стоят зад тях и техните проблеми.
Вече назначихме Хриси – дете от първия випуск на „Ние сме музиканти“, на работа при нас
Радвам се, че ежеседмично има занимания по този проект заедно с прекрасната Русалина Мочукова като терапевт и още чудесни хора от екипа ни. Щастлив съм, че имаме този проект и колкото и да ни струва, каквото и да ни струва, ще продължим да го правим.
– Как Ви изглежда бъдещето развитие на Стара Загора и перспективите пред града?
– Понеже живея и в София, намирам, че Стара Загора в момента е много по-красив град от столицата. Стара Загора не отстъпва по нищо на един европейски град, за което съм много щастлив. Той има център, сърце и се радвам, че Оперният театър е голяма част от това сърце.
Според мен, трябва да се отдели малко по-голямо внимание на туризма. В момента в Стара Загора той сякаш е само преминаващ. Лично за мен инвестирането в култура и в туризъм носи само дивиденти на нашия град.
Ето и един пример. Събитието „Опера на стадиона“, инициирано по повод на 100 години организиран футбол в Стара Загора, е емблема не само за нашия Оперен театър, но и за целия ни град. „Опера в цирка“ също е емблема за Стара Загора. Освен това, за първи път в Стара Загора трите културни института направиха колаборация. Два пъти съчетание на куклено и оперно изкуство – с „Турандот“ и „Фауст“. И разбира се,
последното ни завоевание, съвместно с Драматичен театър „Гео Милев“ – спектакълът „Красива птичка с цвят зелен“
Това е голяма крачка в посока сътрудничество на различни изкуства, които преди повече от 300 години се разделят от площадния театър и всяко поема в своето развитие. Съчетаването на тези изкуства е изключително важно, защото подава друга знакова информационна посока и среда към публиката.
Надявам се, че XXI век ще бъде успешен за операта и балета и ние като опера от семейството на всички опери в света, ще дадем своя принос за развитието на оперното дело в световен мащаб.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
