Спектакълът ще се играе на 24 януари от 19 ч., както и на 1 и 7 февруари от 19 ч. в камерната зала на ДТ „Гео Милев“.
„Голям, колкото малка ябълка“ е новата камерна постановка на Старозагорския драматичен театър „Гео Милев“. Неин автор е поетът и драматургът Петър Анастасов, познат на по-възрастните поколения като изявен български лирик с недосегаем финес. Този път публиката се среща с негова много любопитна камерна пиеса с двама герои: момиче, което е готово да живее живота си като игра, и мъж на средна възраст, който знае, че е на прага на смъртта (онова, което не се произнася, е „голямо, колкото ябълка“). Папката, която носи мъжът, всъщност не е ръкописът на писателя, а документите на заболяването. Играта между писателя и момичето, което не иска да порасне, се превръща в ноктюрно като излияние на чувствата, но закодирани в дълбоките пластове на една неочаквана емоция. И не толкова като изповед, а като недокоснатата музика на душата. За момичето като игра, за мъжа като последно докосване до живия живот като завършващ акорд.
Режисьорът Борис Дюлгеров изгражда дълбоко емоционален спектакъл с двама актьори, които следват забележителната му структура. Това са отлично изиграни етюди, изградени с филигранната техника на актьорите. Тук особено впечатление остава играта на младата актриса Весела Петрова. Тя носи очарованието на момиче, което не иска да порасне, но да опита от всичко онова, което животът й предоставя. Актрисата успешно създава образ на младото поколение, което много често превръща живота си в приключение. Визуалната масова култура му дава простор за подражание. Затова то изглежда в очите на възрастните, сякаш му липсва инстинкт за самосъхранение – физическо и морално.
Драматургът Петър Анастасов създава и образа на мъж на средна възраст – интересен и запомнящ се в изпълнението на актьора Христофор Недков. Темпоритъмът на спектакъла се диктува от режисьора за онова сценично „ноктюрно“ на творбата с лиричен характер, което актьорите със своята игра следват в добре темпериран строй. От една страна, героят на Христофор Недков, който държи нишките на живота, може би за последен път, а от друга Весела Петрова с цялата актьорска звучност на речта, толкова близка до речта и артистичния маниер на днешните младежи, което ги прави различни от възрастните.
Зрителите преживяват сценична история, пресъздадена с много финес, облъхната от очарованието на добре режисиран и изигран спектакъл. Виждаме художника Димо Генов, който е автор на сценографията и костюмите. Неговата птица на плаката, разперила крила в синевата на небето, поддържа и нашето чувство за метафората в играта на младата актриса. Режисьорското майсторство на Борис Дюлгеров е в предаването на толкова деликатен сюжет, без да затъне в излишна меланхолия, е да въвлече участниците в спектакъла по-скоро към победата на чувствата и защитата на човешкия морал пред живота и смъртта.
НБП, Донка ЙОТОВА
