Фондация „Интелектуален клуб КОСМОС-Димитър Брацов“ насочва поглед към млади таланти

– Г-н Брацов, как стартирахте в частния бизнес преди повече от 30 години?
– Нещата тогава бяха така сложени, че плановата икономика в държавата си отмираше с времето. Трябваше да се влезе в капиталистически отношения. Както, казваше един мой приятел Васил Желев: „Трябва и ние с теб да се пренасочим – да излезем от плановата икономика и да влезем в частния бизнес. И там ще са необходими кадри, капацитети като нас“…
Работих дълги години в предприятия към комплекса „Марица изток“. Със заповед за дисциплинарно уволнение бях отстранен от предприятието, за да не преча на неговото присвояване и унищожаване! Съкратиха и жена ми. Прибрахме се в Стара Загора. Излязох на свободния пазар.
Нямах нищо, започнах без наследствени капитали… Това не е никак лесно
особено в нашия български модел на създаване на капиталистически отношения.
Взехме под наем склад, в двора на Психодиспансера в Стара Загора. Там сме от месец юни 1991 г. Започнахме най-напред търговска дейност – с въглища, с брикети. Тези стоки се търсят само в зимния сезон, но фирмата не може да функционира само тогава. Така въведохме и продажбата на строителни материали.
Нашата първоначална идея, най-вече на моята съпруга Иванка Брацова, която е президент и собственик на ЕТ „БИМЕД – Иванка Брацова“, бе да направим фирма за недвижими имоти. Но се отказахме от тази възможност. В същото време аз започнах да приемам поръчки за строителни обекти. Извършвахме ремонтни и строителни дейности. Започнахме да строим и обекти. Например, Културният дом на с. Помощник, община Гълъбово, ремонтирахме покриви и сгради в дивизията в Стара Загора, в полка в Харманли и в Чирпан.
Имали сме трудности през годините, както е във всеки бизнес. Но е важно, че дейността ни продължава и до днес – в семейната ни строително-търговска фирма. Предстои ни разширяване. Изграждаме нова база.

– Как се градят толкова дългогодишни партньорски бизнес отношения в едно семейство?
– На 15 септември 1960 г. с Иванка Брацова бяхме приети за ученици на Строителния техникум в Стара Загора, специалност „Геодезия и картография“. Пет години учихме, след това аз бях в казарма и после създадохме семейство. Вече 62 години сме заедно. Шегувам се, че ми се полага орден за храброст, защото оттогава съм с една и съща жена и съм още жив!!!
Ако сме заедно в бизнеса от 1991 г., то в професията си сме заедно още от техникума. Като се оженихме също бяхме професионален тандем, защото вечер като се върнем споделяме кой какво е сторил в работата си, какви грешки сме допуснали, съветвахме се и взаимно си помагахме.
Ако има формула за успех за една човешка дейност,
това е да съществуваш и да работиш заради другия. И да умееш да делиш нещата
Аз имам една такава приказка, малко на майтап: когато човек е ерген е 100%, когато се ожени – става 50%, когато се роди първото дете – бащата остава 25%, а ако се роди и второ дете – мъжът клони към нулата, т.е. майката управлява оттам нататък.
Но извън шегата, при нас има нещо друго. Споделяме всичко заедно през всички тези години. Още от петте години в Строителния техникум, които така ни споиха и скрепиха. Човек трябва да умее и да дели наполовина успеха – 50+50, прави 100% успех, а към тях спокойно можем да добавим и децата, т.е. още 50%, така че всички заедно сме 150% успех.
Дъщеря ни Милена е по-голямото дете. Завърши с отличие началното училище в Гълъбово, след това с отличие Строителния техникум в Стара Загора, а после с отличие Минно-геоложкия университет в София. Започна да се занимава със застрахователен бизнес и в момента е директор „Животозастраховане“ в ДЗИ-София.
Синът ни Евгений завърши VIII клас в Гълъбово с отличие, Строителния техникум в Стара Загора с отличие и IV курс в Минно-геоложкия университет-София, специалност „Открита разработка“, не се яви на държавни изпити.
Но е два пъти инженер, защото управлява и строителната фирма, и търговската дейност
От поне 5 години аз постепенно, нарочно се изтеглям, за да може той да поеме бизнеса сам. Когато човек влезе в работата сам, дори и да греши – само тогава се развива и израства. Перфектен е. Той крепи сега нещата във фамилията.

– Най-големите предизвикателства в бизнеса? Какви качества трябва да притежава човек, за да остане на пазара над 30 десетилетия?
– Едно от най-големите предизвикателства е конкуренцията, но без нея не може – тя създава бизнеса. Реално с мен, като колеги на строителния и на търговския пазар, при старта на бизнеса ни се появиха и други капацитети. Но като технически ръководител в Енергийно-промишления „Марица изток“ вече имах много опит. Тук е мястото да кажа, че аз се учех много от всички – и от стопанските ръководители, и от колегите, и от много други изявени личности. Контактуваме и до днес с много хора от „Марица изток“, синхронно си помагаме, оцеляваме… Ето, навремето, фирмите на Руси Данев и Георги Узунов, създадоха дистрибуторска мрежа, около 120 фирми. И никога не съм позволявал друга фирма да бъде по-адекватна и по-полезна от нас, както беше и в участъка в „Марица изток“, за който отговарях. Винаги съм казвал, че
Енергийно-промишленият комплекс „Марица изток“ е моят незавършен университет
Посветих близо 20 години от моята младост, същност като личност и като квалитетен технически кадър на това огромно, неизбродно море от мечти, надежди, радости и тревоги.
На мен какво ми е давало кураж през годините? Хората, които ме познават, казват, че са впечатлени от моята енергичност, работохолизъм, прямота, контактност и остроумие. Помагал ми е много и усетът, възпитан и наследен от селския манталитет за оцеляване – от деди и прадеди. Човек трябва да има и възможности, капацитет. А ние с жена ми имахме солидна подготовка.
Освен това, тласкала ни е нуждата от оцеляване в нашата фамилия. Събрано в една ръка това е БИМЕД: Б – Брацови, И – Иванка и Ивайло – по-малкият ни внук (ученик в VII клас), М – Милена дъщеря ни и Мария – снаха ни, Е – Евгений, Д – Димитър-старши и Димитър-младши – големият ни внук, който е студент четвърта година.
– Автор сте на пет книги с поезия и проза. Как се случи така, че станахте подвластен на творчеството?
– Смятам, че всеки поет и литературен капацитет на Стара Загора е белязан от съдбата. Това не се дава на всеки. И ако държиш този творчески порив в себе си, той ще експлодира, защото човек търси изява. Когато съдбата и Господ Бог ти даде възможности, той ти ги дава, за да ги споделиш с другите.
Така стана и при мен. С годините човек узрява и се ориентира в други посоки. През 1965 г. влязох в казармата в Димитровград, през 1967 г. се уволних. Жена ми тогава работеше в Ямбол и покрай нея, като моя муза, написах първите си стихове. Беше цяла поема. Години след това, вече в резиденцията в Змейово, поработих по тези първи стихове и поемата стана част от първата ми стихосбирка „Завещание“.
Разкази прописах преди 2-3 години, защото не смеех, бях зле с пряката реч. Но Таньо Клисуров, който е редактор на част от моите книги, ми казваше – ако не предадеш в един свой разказ езиковата характеристика на героя си, не си направил нищо. Впрочем, много приятели ми казват, че съм щастливец, защото
Таньо Клисуров редактира книгите ми, той не прави такова нещо за всеки
Та, писането за мен е вътрешна необходимост, нося го в себе си. Разбира се, имаше значение и това, че още като ученик много четях. Нямах отопление в квартирата и често ходех в градската библиотека, където беше топло. Сядам на една маса и чета… Когато моите съученици четяха учебниците, за да ги запомнят, на мен за тях не ми оставаше време – каквото прочета в междучасието. Много добре са развити и слуховата, и зрителната ми памет. Това също са дадености, които ми дават възможност да възприема един факт и да го наредя на белия лист.
Книгите ми се отличават и с един иносказателен език. Той ми е наследство от словесното богатство на предците ми, от родното място – село Свирково, Харманлийско. Наследник съм на три знакови рода. И всичко това е влязло в главата ми и сега го предавам. Длъжен съм, което съм преживял като развитие, да го оставя на поколенията. Иначе налягането отвътре ще експлодира…
Има и друго. Там, където е резиденцията ни в Змейово, е имало манастир, свято място. Когато започнах да живея там, сякаш цялото насъбрано се отприщи. Оттогава е и първата ми публична изява като автор – през януари 2010 г., когато бе представен 2-часов радио очерк от мен, по Радио Стара Загора в съботните часове на фолклорното предаване на Николай Николаев.
И така се появиха „Завещание“, лирика (2011), „Легенди и митове“, поезия и проза (2013), „Орис моя неизбежна и метежна“, поезия, проза (2015), „От Боговете откраднах си мъничко огън“, поезия, проза (2019), „След петдесет и повече години и преди това“, поезия, проза (2021).
Творческият процес е Божа работа! Както художниците правят ескизи, така и аз първо нахвърлям строфите, после ги преписвам няколко пъти и докато ги преписвам мисълта ми оптимизира нещата. Най-малко 10 пъти претапям един стих. А музата ми обикновено идва в 2 часапрез нощта. Както казвам в едно мое стихотворение – „точно тогава стихът ми се къпе в несвяст“.


– През 2013 г. учредихте Фондация „Интелектуален клуб КОСМОС-Димитър Брацов“, която обединява съмишленици – интелектуалната общност на Стара Загора. Новите хоризонти пред Фондацията?
– Ще припомня, че от март 2014 г. Фондацията стана собственик и издател на ювелирното списание за поезия, проза, критика, публицистика, образование, наука, духовност, бизнес, лидерство, просперитет „Птици в нощта“. И до днес списанието излиза всяко тримесечие и ще се издава и през идните години, докато бъде полезно и интересно за читателите и докато свят светува. Амин!!!
През месец май 2014 г. проведохме Първия по рода си национален и с международно участие конкурс за поезия в памет на акад. Николай Лилиев. Този престижен конкурс стана ежегоден.
С активната подкрепа на Фондацията през 2017 г. бе възстановено Дружеството на писателите
в Стара Загора, като единодушно за негов председател бе избран Таньо Клисуров.
Сега се породи идея, насочена към младите хора. Предлагаме в гимназиите да бъдат регламентирани интелектуални клубове за поезия, литература, изкуството и култура, които да се формират като лаборатории за млади таланти. Като лектори ще бъдат предложени личности с много добра подготовка и преподавателски ценз. Оставаме с надеждата за реализацията на тази идея със съпричастието на директорите на гимназиите в Стара Загора.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА