Световната организация „Асошиейтед прес“ изготви набор от инструкции за новинарската приложимост на изкуствения интеликт (ИИ) с експлицитното изискване, че той не може да бъде употребен при основаването на наличие за издание или за съпровождащия новините снимков материал. В същото време чиновниците се предизвикват да се срещнат с технологията, отбелязва АП, представена от Българска телеграфна агенция.
Цeнни cтaтии изчeзвaт oт интepнeт
„Асошиейтед прес“ е една от малкото медийни организации, които започнаха да задават правила при въвеждането в работата на бързоразвиващи се технологии като Чат Джи Пи Ти (ChatGPT). Услугата ще предложи за потребностите на международната организация и известното си приложение „Стайлбук“ (Stylebook), което поучава публицистите по какъв начин да отразяват новините благодарение на терминологичен речник. „Целта ни е да дадем на хората допустима опция да схванат нашия дребен опит, като в това време се запазим“, съобщава Аманда Барет, зам.-директор на АП по новинарските правила и нововъведения.
Наричайки това „миг на преход“, тази пролет журналистическият мозъчен концерн Институт „Пойнтър“ насърчи медиите да изготвят правила за използването на изкуствения разсъдък и показа своите практики в това отношение с читателите и феновете.
Генеративният изкуствен интелект е способността да се създават текстове, фотоси, аудио и видео по заложена команда, само че към момента той не е в положение да разграничи действителността от илюзията. Съответно АП показва, че информациите, основани от изкуствения интелект, би трябвало да бъдат деликатно проверявани – също като информацията от всеки различен източник.
Агенцията показва също, че фотография, видео или аудио, създадени от изкуствен интелект, не трябва да бъдат употребявани, в случай че самият преобразен материал не е предмет на новината.
Тази медийна политика съответствува с практиката на софтуерното списание „Уайърд“ (Wired), което не разгласява публикации, основани от изкуствен интелект, „в случай че тематиката не е, че ИИ е написал материал“.
„Твоите публикации би трябвало да бъдат написани напълно от теб“, гласи напътствие на основния редактор на американското списание „Инсайдър“ Никълъс Карлсън за публицистичния състав, което бе направено притежание на читателите. „Вие сте виновни за прецизността, достоверността и качеството на всяка една дума в своите публикации“, се споделя още в директивата.
Широко рекламирането на случаи, създадени от изкуствения интелект „халюцинации“ или измислени обстоятелства, правят още по-важна нуждата потребителите на новините да знаят, че са заложени правила, с помощта на които те „да са уверени, че наличието, което четат, гледат или слушат, е тествано, надеждно и – доколкото е допустимо – обективно „, декларират от Институт „Пойнтър“ в публицистична публикация.
Медийните организации показаха разновидности, в които генеративният изкуствен интелект може да бъде потребен отвъд публикуването на вести. Той би бил в услуга на редакторите в „Асошиейтед прес“, при обобщаването на изтеклите информации, които се разпращат на клиентите. ИИ може да написа заглавия или да дава хрумвания за материали, показва още „Уайърд“.
Според Карлсън, ИИ може да бъде употребен за редактиране при редуциране на информация или пък с цел да стане тя по-четивна. Изкуственият разсъдък би могъл да служи и за лист с подобаващи въпроси за изявление.
В продължение на десетилетие „Асошиейтед прес“ опитва с елементарни форми на изкуствен интелект, като го употребява за писане на къси информации, за набиране на спортни резултати или за информации за корпоративни доклади на приходите.
Резултатите през тези години са значим опит за АП, декларира Аманда Барет, която обаче споделя: „Ние би трябвало да влезем в този нов стадий от нашето развиване внимателно, твърдейки се, че пазим нашата публицистика и доверието в нея“.
Предни дни основателят на ChatGPT – OpenAI, и „Асошиейтед прес“ оповестиха съглашение, по силата на което компанията за изкуствен интелект ще патентова новинарския списък на АП, употребен за създаване на фрагменти.
Медийните организации като цяло са обезпокоени за своите новинарски материали, които се употребяват от компаниите за изкуствен интелект без разрешение или възнаграждение. Американският Алианс на новинарските медии (Асоциация на вестниците в Съединени американски щати – бел. ред.), който съставлява стотици издатели, излезе с изказване за правилата, които би трябвало да пазят авторското право на интелектуална благосъстоятелност на членовете на сдружението.
Някои публицисти показаха паника, че изкуственият разсъдък може в един миг да размени хората, чиято работа прави. Точно това е основен въпрос, който се разисква при договарянията за договорите с чиновниците сред управлението на „Асошиейтед прес“ и нейния профсъюз – Новинарската медийна колегия. Профсъюзът не е имал шанса да изследва подробно новите правила, съобщи ръководителят му Вин Черуу. „Бяхме въодушевени от някои от новите разпореждания, само че имаме въпроси по други“, сподели Черуу.
При съществуването на защитни ограничения АП желае от своите публицисти да се срещнат с технологията, най-малкото тъй като ще се наложи да пишат за нея в бъдеще, отбелязва Барет.
Стиловият справочник на АП (споменатият „Стайлбук“ ) – справочник с журналистически практики и правила за използването на термини в информациите, изяснява пък доста от факторите, които публицистите би трябвало да вземат под внимание, когато пишат за новата технология.
„Историята на изкуствения интелект се простира надалеч оттатък бизнеса и технологията – показва „Асошиейтед прес“. Става въпрос и за политика, веселба, неравноправие, интернационално право и доста други тематики. Примерите с триумф на изкуствения интелект демонстрират по какъв начин тези софтуерни принадлежности въздействат върху доста сфери на нашия живот“.
Стиловия справочник включва и речник на термините, като измежду областите са технологичното образование, статистиката, лицевото различаване и алгоритмичните отклонения.
„Далеч не е казана последната дума по въпроса. Комисията, която изследва насоките по тематиката с изкуствения интелект, заседава всеки месец. Очакванията са да променяме нормите на всяко тримесечие, тъй като обстановката се трансформира“, декларира Аманда Барет.
Източник: „Гласове“