За замисъла на либералните елити за разпад на националните държави, за джендър идеологията трябва да се говори, защото мълчанието днес ще даде страшно горчиви плодове утре
Александър Урумов е роден през 1969 г. в Брацигово. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, писател и драматург, експерт по публична комуникация. На 12 май, петък, той ще бъде гост на Клуб за консервативни дебати в Стара Загора. По време на дискусията, която ще се състои от 18.30 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Александър Урумов ще представи и най-новата си книга „Пътят към Армагедон“.
– Г-н Урумов, какъв е основният тематичен фокус на най-новата Ви книга „Пътят към Армагедон“, която ще представите в Стара Загора по покана на Клуб за консервативни дебати?
– „Пътят към Армагедон“ е предупреждение, затова носи такова заглавие. Изправени сме пред голяма опасност за човешкия фундамент. Не е за вярване, но е факт, че т. нар. джендър идеология започва да се налага – за съжаление, не от днес, но напоследък още по-интензивно. В САЩ, във Великобритания, в някои страни от Западна Европа се установяват стандарти за смяна на пола, за полова дисфория. И това се внушава на децата, вече като държавна политика.
Никога досега в обозримата човешка цивилизация никой не е поставял под съмнение биологичната основа на пола
Дори в пълнота не можем да обхванем огромната опасност, която произтича от това. Смятам, че за тези неща трябва да се говори, за тях пиша и в книгата ми – за корените на джендър идеологията, за корените на трансджендъризма.
Припомням, че тази опасност се опитва да се прокрадне и в България чрез Истанбулската конвенция, в която много ясно беше записано, че полът е сбор от характеристики, социални роли и т.н., т.е. не е биологична норма и биологично обоснован факт, а всеки може да си решава и преценява какво е пол. Ясно е за каква бъдеща идеологична катастрофа става дума.
– В последните дни темата за Истанбулската конвенция отново влезе в дневния ред на медии и общество…
– За щастие, джендър идеологията трудно ще се наложи у нас, поради решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. Както е известно, той се произнесе, че тя в конкретни части е несъвместима с Българската конституция, която определя много ясно, че бракът е съюз между мъж и жена. Аз бях един от хората, които започнаха битката срещу Истанбулската конвенция, и много пъти обяснявах как с нея се отваря врата за еднополови бракове в страната – напълно несъвместимо с нашата конституция.
Но опасността е не само по отношение на пола.
Става дума за широкоспектърен замисъл, свързан с атаки срещу християнските институти
каквито са семейството между мъж и жена, образованието, църквата…Замисълът е на една не много голяма група, но доста добре платени и мотивирани либерални, соросоидни НПО-ата, и той е насочен към Закона за домашното насилие. С него те целят да инфилтрират и да инсталират соросоидни фондации в национални съвети за борба с домашното насилие, където да получат правото на глас. И с мнозинство да определят политиката в една или друга посока по отношение на домашното насилие.
Разбира се, проблемът с домашното насилие не трябва да се подценява, нито проблемът за насилието над жени. Но тези НПО-ата, спекулирайки и манипулирайки горчивината в душите на хората, предлагат решения, които по никакъв начин няма да доведат до намаляване на случаите с насилие срещу жени и домашно насилие. Напротив.
В редица страни след приемането на Инстанбулската конвенция, драстично скачат случаите на домашно насилие
Така е в Швеция, където Истанбулската конвенция е приета през 2016 г. И от тогава до 2020 г., всяка година има ръст на случаите на насилие срещу жени. Къде е логиката, ще попита някой. Логиката е много проста – тръгнете по пътя на парите и ще я намерите. Колкото повече се повишават случаите на насилие над жени, вече овластените от конвенцията НПО-ата, искат по-големи бюджети, за да се борят срещу насилието над жени. А как се борят – никак, защото нямат нито хардуера, който има държавата, нито инфраструктурата, нито имат правомощия да арестуват хора. Те се превръщат обаче, в парадържавна структура и бюджетът им се плаща от националните държави, както е в Швеция. И ако Истанбулската конвенция беше приета в България, и ние щяхме да плащаме заплатите, издръжката, разходите и др. на тези соросоидни фондации. Това е големият напън на въпросните НПО-ата.
Ще уточня и какъв е механизмът им на действие. Те са като мрежа, която има своя център в Страсбург и той се нарича GREVIO. Представлява група от независими експерти в областта на насилието. В него членуват осем жени, поне така беше, когато водихме битката през 2018 г. Всички те имат предишен трудов път в соросоидни фондации. Получават информация от местните си подразделения. И когато пипалата съобщават на главата на октопода – не ни дават повече пари, искаме повече, от Страсбург пишат до правителствата и им казват – ако вие не дадете толкова пари на тези организации,
възпрепятствате борбата срещу насилието и ще ви отворим наказателна процедура
Така изглежда в по-завършен вид цялата схема. Може да бъде проследена и в т. нар. доклади в сянка, които местните НПО изпращат в центъра. Има ги в Гугъл, всеки може да ги прочете. Затова, ние като българи, можем да бъдем горди за тази съпротива с неприемането на Истанбулската конвенция. Сега е така и дай Боже и занапред, за да си опазим децата и страната.
– В контекста на разговора ни, кои са другите важни теми, които трябва да бъдат част от дебата на обществото?
– Това, което е изключително важно, е укрепването на националната държава изобщо. Защото опсност е не само Истанбулската конвенция.
Целта е да бъдат подменяни институциите на националната държава с мрежа от соросоидни НПО-ата
И тук идва голямата тема за сблъсъка между националната държава и тези глобалистки елити, които тук-там се разкриват, трудно могат да бъдат определени, но чрез делата им става ясно за какво става дума. И отново давам конкретен пример (свидетел съм, пише го и в книгата ми). В 44-то НС беше внесен законопроект, който целеше да осветли финансирането на НПО-ата, идващо от страни извън ЕС. Тук съвсем не става въпрос за забрана, а за прозрачност. И какво се получи – дойде представител на Външното министерство на САЩ. По това време заемах определен пост в министерството на отбраната и бях свидетел как той каза – изтеглете законопроекта от парламента. Разбира се, той не беше изтеглен, но всичко беше овъртолено и с процедурни хватки законопроектът не беше приет. Можете да си представите за какво влияние става дума.
Но има и още нещо важно. Като говорим за натиск, винаги питам в такъв случай защо не отиват да натискат Виктор Орбан.
Натиск има там, където има страх, зависимост, безволие и мекушавост
Затова е изключително належащо да говорим и да работим за формирането на здрава консервативна платформа – гражданска, а защо не на по-късен етап и политическа. Виждате колко е важно да има консерватори в правителството, които имат характер да се противопоставят. Уверявам ви, че ако не беше така, сега Истанбулската конвенция щеше да бъде приета в България, и щеше да е влязъл в сила план за обучение по толерантност на деца в детски градини за ранно сексуално обучение. Наясно сме кое е по-важно – да не се изложим пред чужденците, или да си запазим децата.
Всъщност, големият проблем е в това, че тези хора правят нещо, което в обозримата човешка цивилизация никой не си е позволил да направи. Те обявяват, че едно момченце, което се ражда момченце, е обявено предварително по рождение за насилник – това е насилие, основано на пола. А момиченцата са обявени по рождение за жертва. Това го няма нито в комунизма, нито в нацизма. Такава е чудовищната опасност и отказът да го разберем и подценяването водят до отворени врати. Слава Богу,
мисля, че в българското общество има голямо разбиране
а виждате, че вече и в САЩ, на ниво щати, започва да се осъзнава чудовищният замисъл на джендър идеологията.
– А защо България не може да излъчи дясно-консервативно обединение, което да отстоява тези изконни християнски ценности, за които говорим?
– Нямам претенции да имам отговор на всички въпроси. Но няколко неща трябват да се направят в тази посока. Първо – необходима е по-голяма степен на разбиране сред самите гласоподаватели. Някой ще каже, да, но кога ще се роди българският Виктор Орбан. Когато няма необходимото разбиране, политическа култура и категоричност в избирателите, и Орбан да дойде в България – няма да бъде избран. Затова е необходимо по-високо ниво на решителност. Освен това, отново ще дам пример с Виктор Орбан. Имах честта да присъствам на конференция в Будапеща с негово участие. Там той каза – ние 10 години градихме, за да спечелим първите избори и оттогава управляваме непрекъснато. Т.е.
иска се посвещение, нужна е апостолска работа
Вярвам и съм с пълното съзнание, че моята обиколка в страната с книгата – платформа за дебат по тези теми, е част от такава апостолска работа.
Друго важно – отново ще дам пример с Унгария. Системата им там е такава, че който спечели изборите моментално получава бонус от около 40 депутати, които му гарантират пълно мнозинство за цял мандат. Това дава възможността да се изгради здрава платформа за управление от 4 години. И политическата, и избирателната система у нас са направени така, че не може да се генерира стабилно парламентарно мнозинство. Освен това, имаме и традиция от една креслива групичка на НПО-ата по жълтите павета, които създават впечатление за огромно влияние. Те, за жалост, успяват да го постигнат, като просто прогонват хората, убиват интереса им, притъпяват тяхната чувствителност и ги обезкуражават да следят как реално вървят процесите в страната. Има едно задкулисие в София и олигархични кръгове, като кръга „Капитал“ и др. подобни, които генерират антидържавност, проводници са на всички тези антисемейни политики, на политики и влияние в други сфери, което служи за разпад на всички консервативни институти и институции в България. Затова, ако погледнем –
последните 30 години са либерален хаос и полуразпад в много от сегментите на обществото
И така е не само у нас, но и в Европа. България дори в някои отношения стои по-добре. Някой може да каже – да, ама стандартът ни на живот. Така е, но той се променя по-бързо, отколкото други житейските стойности, които като ги изгубиш няма голямо значение в какъв стандарт живееш.
– Какво още искате да кажете на старозагорската аудитория, преди дискусионната среща на 12 май в Регионална библиотека „Захарий Княжески“?
– Много се радвам, че ще бъда в Стара Загора. Благодаря на „Национална бизнес поща“, на Станимир Стоянов и Красимир Червилов, на всички приятели, с които ще се видим. Заповядайте, за да можем да говорим по тези теми. Защото в началото е словото и няма кой да го свърши вместо нас. И Левски е казал, че
всичко зависи от нашите собствени задружни сили
Мълчанието по тези теми днес ще даде страшно горчиви плодове утре. Ако искаме да помогнем, нека бъдем непримирими. Само така можем да обърнем България. Когато има достатъчно на брой непримирими хора, тогава тази непримиримост ще намери и политически измерения да влияе. Защото в същото време либералните елити действат, не се спират, цял ден се занимават с това. И докато нормалните хора тичат да изкарат хляба на семействата си, да си платят сметките, те се на заплати, със солидни бюджети. Затова е нужна непримиримост и битка докрай.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
