Ивайло Вичев, третокласник в VI основно училище „Св. Никола“ в Стара Загора, се представи отлично на първото у нас международно състезание по бързо подреждане на Куба на Рубик. Bulgarian Open 2018 се проведе преди дни в Машинно-технологичния факултет към Техническия университет в София. В него се включиха 93-ма участници – от България и състезатели от Румъния, Холандия, Франция, Македония, Испания, Турция, както и от далечно Перу.
В категория „Piraminx“ („Пирамида“) Ивайло е на трето място за България и на 7-мо сред всички състезатели с време 10.64 сек. На турнира категориите са общо 4 – освен Piraminx („Пирамида“), другите са – 2х2х2; 3х3х3; 4х4х4, като за разновидностите определящ е броят на полетата на всяка стена на куба.
На Bulgarian Open 2018 Ивайло е сред най-малките участници. Състезанието е първото, на което той се явява, но вече е в топ 20 на националната листа на Българската Куб Асоциация. Разбира за турнира преди Коледа и веднага решава да се включи в него. Състезания на международно ниво по бързо редене на Куба на Рубик се организират през цялата година, но за първи път у нас. Чакал съм го с нетърпение, казва за НБП Ивайло. Той обяснява и за правилата на турнира в София. Всеки състезател има 15 секунди преди старта, за да се запознае с алгоритмите, след което започва бързоредството. Участниците имат право на 5 опита във всяка дисциплина. От тях се махат най-доброто и най-слабото време и средноаритметичното число от останалите три опита определят крайния резултат. Състезанието в София е изключително вълнуващо преживяване за Ивайло. Защото освен прощъпулник в състезателната дейност, то му носи и много положителни приятелски емоции. Даже две деца от страната отиват на турнира само заради него, за да се запознаят. Оказва се също, че старозагорският състезател е на „водеща“ позиция и по притежание на разновидности на Кубчето на Рубик, като в колекцията си има над 50.
Кубчето на Рубик попада в ръцете на Ивайло, още когато е на 5 години, като случаен подарък. Предизвиква интереса му и любознателния и упорит малък човек започва да гледа видеоклипове в интернет, които показват алгоритмите за подредбата. От тези първи стъпки към една цяла вселена*, стартира и създаването на колекцията от ротационни пъзели. Момчето с лекота усвоява и английски език, на който се разпространяват видеоуроците. Сега сам прави обучителни видеа, които отскоро качва в собствен канал.
След училище и другите ежедневни детски ангажименти Ивайло не отделя много време за страстта си към кубчетата. Но пък е изключително последователен, когато това се налага. На един от рождените му дни, получил като подарък поредното кубче. Изморен от празника, вечерта заспал. Но на другия ден станал в 6 часа сутринта и не се откъснал от новото предизвикателство, докато не го разучил и подредил.
Като малчуган на 3 години, той се научил да чете сам. Сега като ученик, естествено проявява особен интерес към математиката. Участва в турнирите „Математика без граници“, от които е завоювал медали и грамоти. През лятото е бил сред участниците в обучението по математика на известния казанлъшки преподавател Теодосий Теодосиев, което се провежда в Оряховица и се организира от фондацията на проф. Минко Балкански. Ивайло има афинитет към песенното изкуство и пее в хор „Жарава“.
Казва, че заниманията с Кубчето на Рубик са интересни за него. И воден от състезателния дух, споделя, че докато реди сложните алгоритми, изпитва и малко страх. Не, че няма да се справи, а да не би някой да го направи много по-бързо от него…
Разбира се, реалното състезание учи и на загуби, но ентусиазмът, постоянството, усвоените вече умения и любопитният поглед към живота, който се доловя от контакта с Ивайло, гарантират, че скоро ще го видим на още по-предни позиции в родната и световната ранглиста в турнирите. Пожелаваме му успех!
* Самата технология на подредба на ротационните пъзели се осъществява чрез специални алгоритми. Например, кубчето на Рубик във вариантът 3x3x3 има 43 252 003 274 489 856 000 (43 квантилиона) различни комбинации. За да се мине през всичките комбинации при положение, че се отделя по 1 секунда на ход, ще са нужни повече от 1370 милиарда години. За сравнение, вселената е сто пъти по-млада.
НБП, Радослава РАШЕВА
