Семейство прави витражи-уникати

Вра­та със 1124 еле­мен­та е пос­лед­но­то им и за­се­га лю­би­мо тво­ре­ние

Вит­раж на вра­та със 1124 еле­мен­та е пос­лед­но­то и за­се­га лю­би­мо тво­ре­ние на се­мейс­т­во Га­ля и Да­ни­ел Дян­ко­ви. Два­ма­та се за­ни­ма­ват с то­ва из­кус­т­во ве­че 25 го­ди­ни, ма­кар да имат раз­лич­ни про­фе­сии. Тя е учи­тел­ка в СУ „Мак­сим Гор­ки“-Стара Загора, а той – офи­цер от ре­зер­ва.
Да­ни­ел твър­ди, че под­го­тов­ка­та им за то­ва из­кус­т­во тръг­ва от за­поз­нан­с­т­во­то им, за­що­то ро­ди­те­ли­те на Га­ля са се за­ни­ма­ва­ли с ху­до­жес­т­ве­на фо­тог­ра­фия. Из­ра­бот­ва­ли и сним­ки вър­ху ке­ра­ми­ка и пор­це­лан. Ма­ги­я­та ста­ва­ла пред дет­с­ки­те й очи и тя мно­го доб­ре пом­ни всич­ко, ко­е­то се пра­ве­ло, при то­ва със съв­сем не съв­ре­мен­ни сред­с­т­ва и тех­ни­ки. Спо­мен от ба­ща й е мал­ка­та, до­маш­на пещ, в ко­я­то два­ма­та за­поч­на­ли да пе­кат пър­ви­те си ке­ра­мич­ни и пор­це­ла­но­ви из­де­лия.
За­поз­на­ват се в Шу­мен, къ­де­то Да­ни­ел е за­вър­шил Во­ен­но­то учи­ли­ще. След за­вър­ш­ва­не­то слу­жил ед­на го­ди­на в Си­ме­о­нов­г­рад, а пос­ле до­шъл в Ста­ра За­го­ра и Га­ля го пос­лед­ва­ла. Два­ма­та са се­вер­ня­ци – той от Ру­се, тя – от По­по­во, и тук им ха­рес­ва, за­ра­ди кли­ма­та и ат­мос­фе­ра­та в гра­да.
За­поч­на­ли с пор­це­ла­на поч­ти на ше­га – пра­ве­ли чаш­ки и дреб­ни по­да­ръ­ци, и се­га оби­чат да рад­ват при­я­те­ли­те си с не­що раз­лич­но, из­ра­бо­те­но спе­ци­ал­но за тях. По вит­ра­жа се за­па­ли­ли от не мно­гоб­рой­ни­те по оно­ва вре­ме спи­са­ния за об­за­веж­да­не – ка­то „Наш дом“. Ис­ка­ли са­ми да си нап­ра­вят не­що за вкъ­щи. До­пъл­ни­тел­но се „за­ра­зи­ли“ от сним­ки­те на ка­то­ли­чес­ки ка­тед­ра­ли, в ко­и­то вит­ра­жът е мно­го ши­ро­ко из­пол­з­ван. Пър­ви­те опи­ти, ма­кар и лю­би­тел­с­ки, се ока­за­ли спо­луч­ли­ви и за­си­ли­ли же­ла­ни­е­то им. То­пях­ме пар­че­та раз­ноц­вет­но стък­ло и под­реж­дах­ме па­на ка­то мо­зай­ки. Проб­вах­ме раз­лич­ни на­чи­ни за оц­ве­тя­ва­не и тър­сех­ме оп­ре­де­ле­ни ефек­ти. Не бе­ше лес­но, ни­кой не си из­да­ва тай­ни­те, ня­ма­ше и мно­го ма­те­ри­а­ли. На­ло­жи се да обо­га­тим поз­на­ни­я­та си с дос­та те­о­рия за тън­кос­ти­те при об­ра­бот­ка­та на стък­ло­то, за изис­к­ва­ни­я­та при то­пе­не­то, оц­ве­тя­ва­не­то и из­пи­ча­не­то. За­поз­нах­ме се с хо­ра, ко­и­то ни по­мог­на­ха за обу­че­ни­е­то, из­ка­рах­ме и ня­кол­ко кур­са, раз­каз­ва Да­ни­ел.

Стък­ло­то е его­ис­ти­чен, пре­тен­ци­о­зен и взис­ка­те­лен ма­те­ри­ал, за­то­ва вит­ра­жът се нуж­дае от точ­но­то мяс­то, от прос­т­ран­с­т­во, ис­ка си свет­ли­на­та, ко­я­то му да­ва жи­вот. Той е мно­го си­лен ак­цент. Цве­то­ве­те съ­що имат своя език, вся­ко изоб­ра­же­ние – кон­к­ре­тен под­текст, но мал­ко хо­ра го раз­би­рат. Пре­ка­ли ли се – ста­ва ки­чоз­но. У нас ся­каш не е дос­та­тъч­но по­пу­ля­рен, мал­ко се из­пол­з­ва за об­щес­т­ве­ни сгра­ди, мо­же би из­ли­за скъ­по. Час­т­ни ли­ца се ин­те­ре­су­ват, ха­рес­ва им. Не мо­га да си пред­с­та­вя Со­фийс­кия уни­вер­си­тет или Съ­деб­на­та па­ла­та в Со­фия без вит­ра­жи­те. Ма­кар и бав­но, в пос­лед­ни­те де­се­ти­на го­ди­ни нав­ли­за и в на­ши­те хра­мо­ве, до­пъл­ва Га­ля.
Два­ма­та ра­бо­тят с ня­кол­ко раз­но­вид­нос­ти на тех­ни­ка­та – кла­си­чес­ки вит­раж, фю­зинг и ти­фа­ни. Ве­че има и по-мо­дер­ни на­чи­ни на об­ра­бот­ка – пе­съ­кос­т­руй­ни или с ла­зер­но гра­ви­ра­не. Га­ля и Да­ни­ел имат сла­бост към фю­зин­га, за­що­то при не­го ни­що не мо­же да се пов­то­ри, все­ки опит е уни­кат. Мно­го ин­те­рес­но е очак­ва­не­то – не­що се пе­че, но до­ка­то не из­ле­зе от пещ­та не зна­ят как точ­но ще из­г­леж­да. Ис­тин­с­ки­ят ефект ид­ва, след ка­то се сле­ят цве­то­ве­те и свет­ли­на­та ми­не през тях. Про­це­сът на из­пи­ча­не е дъ­лъг – прог­ра­ма­та е око­ло 12 ча­са, има раз­лич­ни ета­пи на об­ра­бот­ка, през оп­ре­де­ле­но вре­ме има за­дър­жа­не на тем­пе­ра­ту­ра­та, пос­ле пак се по­ви­ша­ва, сти­га до над 1000 гра­ду­са. Още тол­ко­ва вре­ме е и из­с­ти­ва­не­то, пре­ди да се из­ва­ди на стай­на тем­пе­ра­ту­ра, ина­че ще се пръс­не.

Си­ла­та и страст­та на Га­ля са де­ко­ра­тив­ни съ­до­ве, ап­ли­ци, стен­ни­те ча­сов­ни­ци и би­жу­та­та. Да­ни­ел е по-си­лен в го­ле­ми­те про­ек­ти – вра­ти, ог­ле­да­ла, та­ва­ни, но не мис­ле­те, че все­ки си ра­бо­ти не­що сам. Прос­то се до­пъл­ват по един осо­бен, хар­мо­ни­чен на­чин, про­ве­рен в го­ди­ни­те и съв­мес­т­но­то твор­чес­т­во. И та­ка се раж­дат ар­тис­тич­ни еле­мен­ти от ин­те­ри­о­ра и прек­рас­ни до­пъл­не­ния към все­ки дам­с­ки то­а­лет. Лам­пи и фрук­ти­е­ри вна­сят до­пъл­ни­те­лен уют във все­ки дом. Два­ма­та смя­тат, че ако чо­век ис­ка да бъ­де раз­ли­чен, мо­же да нап­ра­ви из­бо­ра си, за­що­то ма­га­зи­ни­те не пред­ла­гат го­ля­мо раз­но­об­ра­зие, въп­ре­ки изо­би­ли­е­то. А за тях лю­би­ми­ят пред­мет е все­ки след­ващ, то­зи, кой­то пред­с­тои да сът­во­рят. В пос­лед­но вре­ме из­ра­бот­ват стък­ле­ни ико­ни и сним­ки, ко­и­то се до­ри­су­ват ръч­но и пе­кат на ня­кол­ко ета­па, по­лу­ча­ва се не­ве­ро­я­тен ефект. Тех­но­ло­ги­я­та е бе­зот­пад­на – и най-мал­ки­те пар­чен­ца стък­ло вли­зат в упот­ре­ба, най-ве­че при на­ки­ти­те. Из­пол­з­ва­не­то на спе­ци­ал­на пуд­ра пък про­ме­ня струк­ту­ра­та на ма­те­ри­а­ла и съз­да­ва ефек­та на ме­хур­че­та.
Сред из­ра­бо­те­ни­те вит­ра­жи сем. Дян­ко­ви осо­бе­но се гор­дее с те­зи в „Клуб на ра­бо­то­да­те­ля“ и фрес­ки­те в па­рак­ли­са „Св. Коз­ма Зог­раф­с­ки“ пред по­чив­на­та ба­за на „Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“ на Ста­ро­за­гор­с­ки­те ми­не­рал­ни ба­ни. С твор­чес­т­во­то и иде­и­те им е съп­ри­час­т­на и дъ­ще­ря им Иво­ми­ра, ко­я­то ка­то уче­нич­ка е пра­ви­ла из­лож­ба. Про­фе­си­я­та й е да­леч от из­кус­т­во­то, жи­вее и ра­бо­ти в Гер­ма­ния, но по­ма­га с идеи и съ­ве­ти. Ре­дов­но им из­п­ра­ща сним­ки на ин­те­рес­ни обек­ти.
Меч­та­ят си ос­вен та­ван­с­ко­то ате­лие, един ден да имат соб­с­т­ве­но ма­га­зин­че. Но пре­ди то­ва – да нап­ра­вят из­лож­ба, в ко­я­то да по­ка­жат сво­е­то усе­ща­не за све­та през цвят, фор­ми и свет­ли­на.
НБП, Та­ня ИВА­НО­ВА