Документалният филм „Швейцарецът с българско сърце“ бе прожектиран на 25 октомври в кино „Арена“ в Стара Загора. Той бе посрещнат с вълнение от младата публика. Зад този първи филм на една творческа група младежи има един друг извървян път. Марио Мишев, 21-годишен студент по политология и
създател на сайта „Българска история“
разказва: „Сайтът е началото още през 2012 г., когато аз и някои от моите колеги, с които още сме заедно в екипа, бяхме в 12 клас на Френската гимназия в София – съвсем спонтанно, без никакви очаквания направихме първо фейсбук страница, после стана сайт. Напълнихме го с материали, което направи впечатление в училище. Когато наближи време да кандидатстваме, решихме да не следваме история, защото се видя, че
историята ще бъде за нас начин на живот
Екипът ни е от 7 души, но има доста хора, които помагат. Почти всички сме студенти на Софийския университет, освен нашият режисьор на филма, който учи кино и телевизия в Нов български университет.
Може би в алтернативните ни начини на показване на историята сме много добри до момента. Имаме безброй клипове, кратки филмчета, репортажи, интервюта, но това нещо наистина доби професионален облик, защото в крайна сметка разполагахме с бюджет, с възможност да го направим и се надявам да се е получило.
Как изплува в нас образът на швейцареца Луи Айер?
Сравнително късно се запознахме с него. Беше преди година, когато малко преди да издадем книгата „Българската история в сто личности“, след няколко срещи с нашия издател се обединихме около мнението, че в нея трябва да има и чужденци. Известно е, че след Освобождението много чужденци правят доста неща в България. Всъщност тогава изплува образът на Луи Айер, който бе включен в тази книга. В разговори с наши приятели се разбра, че никой не е чувал нищо за него. Ние го популяризираме, защото е много важен човек за България. Той
идва тук и полага основите на физическото възпитание в училище
а по-късно повежда дружина от смели български доброволци по страшния и кървав път на три войни, в които се сражава за България и губи живота си.
Така се стигна до идеята за филма. В него ролята на Луи Айер се изпълнява от Ивайло Стоименов, журналист. Това момче не го познавах, той не е професионален актьор, но има невероятна прилика с Луи Айер. Това беше причината да го изберем.
Чрез приятели във фейсбук попаднах на неговия профил. Убедих се, че прилича много на нашия герой. Писах му, че искам да се срещна с него.
Оказа се, че живее на улица… „Луи Айер“ в София
Поради тази причина Ивайло беше запознат много добре с историята на Луи Айер. И веднага се съгласи. Много свястно и добро момче. Той е 35-годишен и това беше също едно предизвикателство. Луи умира, когато е 50-годишен, но когато идва в България, е бил 28-годишен. И това вече беше предизвикателство за гримьорката, която успя както да го състари, така и да го подмлади.
Филмът е изграден от архивни кадри с участието на съвременни специалисти по история на спорта, както и исторически възстановки с десетки статисти.
В Стара Загора имаме приятели
– децата от Първо основно училище и тяхната преподавателка по история Недка Атанасова. Тъй като правим обиколки по училищата с уроци по родолюбие, преди повече от година тя ни покани да им гостуваме. Децата ни посрещнаха с пита и сол. Тя е невероятна учителка, която мисли как да разнообрази живота на децата. Доведе ги в събота да гледат филма. Не че ги кара на сила,
те просто са се запалили по историята
благодарение на нея. С филма ще обиколим двайсет града. Имаме идеи и за друг филм. В тази ни работа финансирането е от vivacom. Но творчески се ползваме от абсолютна свобода. С тях имахме много хубава дискусия. Те се чудеха защо сме избрали именно швейцарец. Убедихме ги
колко е важен този човек за българите
и сега са много щастливи, че филмът е много успешен. Ние сме им дълбоко признателни. Нашият сътрудник Филип Йотов (внук на журналистката от НБП Донка Йотова – бел.ред.), студент по политология във Виенския университет, преведе филма на немски език за гостуването ни в Швейцария.
НБП
