Жасмин Величков е старозагорската волейболна надежда, завърнал се съвсем скоро в Стара Загора като Балкански шампион и Европейски вицешампион. 16-годишният национал, който вече ходи по пътя на успехите споделя за чувството да се бориш за медал и да прославиш България. Освен медалите, Жасмин се завърна и като част от Идеалния отбор на Балканиадата, която се проведе в Тирана (Албания). Той заслужи и отличието за „Най-добър диагонал“ в надпреварата.
Този сезон, той ще играе в мъжкият отбор на ВК „Берое 2016“ и предстои да разберем за нагласите му, спрямо играта рамо до рамо с мъже доста по-големи от него.
За началото на спортната му кариера, за бъдещите желания и трудностите в спорта, говори Жасмин Величков.
– Жасмин, как започна твоята волейболна история, отвела те до Балкански шампион и Европейски вицешампион?
– Записах се на волейбол преди три години. Беше абсолютно случайно. Преди бях футболист. Тренирах седем години в ПФК „Берое“, но винаги след училище оставах да играя волейбол. И така един ден баща ми реши да ме запише във волейболния клуб „Берое Стара Загора“. Постепенно започнах все повече и повече да харесвам спорта и да се развивам с цел националния отбор и Балкански и Европейски шампион.
– Какво е чувството да се завърнеш в родината с медал? Отминала ли е еуфорията от победите или вълнението си остава?
– Целият отбор сме много щастливи и се радваме, че постигнахме тези успехи. Искахме и златен медал от Европейското първенство, но сме доволни и на второто място. Еуфорията не е отминала напълно, винаги спомените и мислите, как сме играли финал на европейски шампионат си остават и не могат да си заминат просто така.
– Имахте серия от 15 поредни победи, коя от тях беше най-голямото предизвикателство пред отбора?
– Може би най-голямо предизвикателство нямаше, но най-щастливи бяхме след мача срещу Испания на полуфинала на Европейското първенство. Тогава след срещата, всички емоции бяха толкова много и толкова позитивни. Бяхме изключително щастливи и се радвам, че имахме възможност да ги изживеем.
– Цяла спортна България е насочила погледите си към вас, как успяваш да се справиш с напрежението преди мач?
– Винаги има напрежение, няма как, но с течение на времето намалява. Много се радвам за това. В началото бях много притеснен и винаги, когато си под напрежение, допускаш повече грешки и не си толкова концентриран. Затова се старая, колкото се може да изпитвам по-малко напрежение или ако все пак го има, да го оставям настрана и да се концентрирам максимално към самата игра.
– А имало ли е ситуации, в които напрежението все пак е вземало превес над теб и как си се преборил с това?
– Да, имало е доста ситуации. В някои от тях не съм се преборвал, но вече, когато имаме малко повече опит в мачовете с по-сериозни срещи и противници, успявам да се справя. Не си мисля негативни неща и се отдавам на играта.
– Кое за теб е по-натоварващо: физическата умора от тренировките или емоционалната, резултат от множеството пътувания и очаквания?
– Според мен, емоционалното натоварване е повече, но не защото като количество физическото е по-малко. Аз винаги съм на мнението, че ако си добре емоционално, ще си добре и физически и съответно и на състезание ще се справиш по-добре. За психическото натоварване, не бих казал, че е от пътуването, а от самата идея, че имаш да играеш важен мач. Все пак има доста хора, които имат очаквания лично към теб и към отбора.
– Освен успехите ти за националния отбор, този сезон си включен в мъжкия състав на ВК „Берое 2016“. Какво е чувството да си толкова млад и да играеш с мъже по-големи от теб?
– Много са различни мъжкият и детско-юношеският волейбол. Сякаш са два различни спорта. Мъжете са по-добре подготвени физически и стратегически. Като играеш с тях определено много се обиграваш и знаеш какво предстои. Много е трудно, защото никога не си играл волейбола, който играят мъжете и чувството е, като да учиш нов спорт. Но това че и миналия сезон бях с мъжете, а сега и този, много ми помогна да се изградя като състезател и с една малка стъпка да си вдигна нивото и физически и психически.
– Въпреки, че нямаш много свободно време от тренировки и учене, кое е нещото, което обичаш да правиш извън залата и училище?
– Да съм извън залата и училище, не ми се случва много често. Но обичам да излизам с приятели и пак да практикувам някакъв спорт. Имам няколко хобита, едното от тях е да играя тенис на маса. Много ми е любимо, играя още от малък. Като цяло съм спортен човек, харесвам спорта. Естествено харесвам и учението, но за свободно време гледам да практикувам някакъв вид спорт.
– Това е едва началото на големите ти успехи, какво искаш и си пожелаваш да постигнеш за в бъдеще?
– За местен отбор на клубно ниво си пожелавам да вземем златните медали и се надявам да има един успешен сезон без контузии. За националния отбор искам винаги да печелим медали като Световни, Европейски и Балкански шампиони.
– С кой състезател би желал да играеш някой ден и в кой отбор?
– Може би конкретен състезател нямам, но за отбор, много бих се радвал да играя в някой отбор в Италия. Италианското първенство е най-доброто и самото чувство да се докосна до играта им и играчите, срещу които да играя, би ми донесло много радост.
Пожелаваме на Жасмин да сбъдне всичките си мечти и да покорява нови върхове. Очакваме с нетърпение да го видим на полето в новия сезон заедно с останалите беройци. Пожелаваме на целия отбор успешен сезон, изпълнен с победи и без контузии!
NBP.bg, Йоана ПОПОВА
