На 23 януари в Руския информационен център в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора се състоя вечер, посветена на големия бард Владимир Висоцки по повод неговата рождена дата – 25 януари. Тя ни напомня за нещо, което не може да се побере в главите ни, че този руски артист, поет и певец, ако беше жив, щеше да е на 82 години… Сега си го спомняме напорист и очарователен. С цялото си творчество на сцената на Московския театър „Таганка“ и със своята китара пред микрофона, с гражданското си поведение той се превърна в идол на цяло поколение. Пламенен застъпник на човешката свобода и на високия духовен и граждански морал, Висоцки с цялата си същност си остава и днес упование за тези, които не умеят и не искат да правят компромиси със собствената си съвест.
Владимир Висоцки остави трайна следа в Стара Загора. Старозагорските зрители имаха щастието да го видят на сцената в ролята на Керенски от спектакъла „Девет дни, които разтърсиха света“ при гастрола на театъра „Таганка“ в града през септември 1975 г. Сега малката зала на Руския информационен център едва събра хора от онова поколение, което носи спомена за него, явно непокътнат от времето. Сред публиката бяха и хора, които са имали щастието да се докоснат до неговото необикновено изкуство на актьор и изпълнител на авторски песни – безсмъртните му балади, песни, изпълнени с хумор и блага сатира, които не могат да се забравят.
Владимир Висоцки и трупата на „Таганка“ оставиха трайни следи в паметта на публиката в Стара Загора, която е имала щастието да го види отблизо. На сегашната среща с песните на Висоцки присъстващите, всеки за себе си, преживяваше магията на неговото авторско и изпълнителско изкуство. Споделиха се и лични впечатления от късмета да са били близо до барда, да са разговаряли с него – спомени, които не се забравят.
Спомняме си как от актьорската трупа на „Таганка“ с видимо любопитство и възторг разглеждаха фоайето на операта с кристалните полилеи и неповторимите гоблени на проф. Марин Върбанов, които след опожаряването на сградата, недокоснати от огъня, изчезнаха.
Артистите бяха настанени в хотел „Железник“. Запомнили сме, че Висоцки беше в апартамент N 61. Още тогава имаше идея това да бъде написано на специална метална визитка на вратата. Безспорно това ще предизвиква любопитство, но ще вдигне и авторитета на хотела.
Другата среща с Висоцки стана в навечерието на новогодишния празник в Москва през 1978 г. на спектакъла „А утрините тук са тихи“. Висоцки не може да се забрави и от сцената, и от неговите неповторими музикални записи на онези десетки песни, които са родени със сърцето и душата на барда. Има нещо безсмъртно в него и само така може да се обясни необяснимото – една среща със свръхестественото – духа на този безсмъртен талант. Висоцки почина през 1980 г. Но нещата не свършват дотук. Младеж разказва, че разговаря с духа на Висоцки, като ползвал услугите на контактьор от Шумен. Задавал въпросите си, контактьорът записвал отговорите, които му давал духът на Висоцки. Използвахме случая, че младежът щеше да ходи в Шумен при контактьора в деня на смъртта на Висоцки. Бяхме любопитни да узнаем какво е записал контактьорът на въпроса: „Спомня ли си за един журналист от Стара Загора и какво му е подарил след време в Москва, когато отново са се срещнали?“. Само толкова. Ето отговорът на Висоцки: „Не, не си спомням“. След настоятелното: „Той ви е подарил нещо в Москва, какво е това нещо?“. Отговорът дошъл, записан от контактьора: „Подари ми един голям глас“.
И наистина при срещата ни в Москва с Висоцки през 1978 г. ние му подарихме грамофонна плоча с църковните песнопения на големия български бас Борис Христов. Независимо от случката, ще кажем: дали в отвъдното или в сегашното, духът на големия артист си остава жив.
NBP.bg, Донка ПЕТРОВА
