В зала „Байер“ в Стара Загора бе открита изложбата на художника от Ямбол Цветан Казанджиев, която предизвиква особен интерес, свързан с неговата творческа биография. Тя показва много силен интерес към автора не само у нас, но и в чужбина. Участията му в колективни и самостоятелни, международни и национални изложби географски са обиколили света от край до край.
Знаковата действителност в неговото изкуството носи идеята, че светът има и друга визия освен веществената. Художникът се отказва от реалистичния подход в изображенията от реалния свят и търси знака в друго негово въплъщение. Изображението на реалния свят е заменено с друг вид визия, с друга изобразителна система, без да й липсва емоцията, темпоритъмът, както и „въздушният“ на места колорит, така и мастилено-синьото в бездните на нощното небе („Звездоброец“) като сън, който си отива. Художникът не е враг на въображението, той търси неговото въплъщение в свой знаков подход. Той е далеч от всекидневната действителност, но със своето очарование привлича зрителя с особено обаяние на възприятието извън реалността, с онова, което е законспирирано в дълбините на душата.
Художникът прилага интуитивен подход в изображението, спасява се от хаоса и дава превес на онова, което му подсказва душата, търсейки вътрешната хармония на нейните проявления с възможността на интуитивното познание на живота. Това се пренася по особен начин и в зрителя, който не се рови в изображението да търси реални образи, а се отдава на това, което му предлага художникът, увлечен в своеобразната композиционна цялост (цветните рисунки от цикъла „Египетски хроники“, „Тайната на бялата луна“).
Изкуството на Цветан Казанджиев се отказва от действителния, предметния свят на човека. В него няма конкретна образност, но комуникацията не се прекъсва, макар на пръв поглед творбите му да изглеждат непонятни за зрителя (акварелите „Твоите сини очи над моето небе“), сякаш лишени от съдържание и смисъл, щом това изкуство се отказва от действителния, от веществения свят. Макар в него всичко да е изключително субективно, продукт на интуицията, тук са заложени основите на друго в същността си общуване на зрителя с творбите на художника. Естетическият ефект има друга образност, която не е чужда на зрителя, ако той не е преднамерен в отношението си към този род изкуство. Действителността тук я няма, но има друг подход с друга игра в духовния свят на художника и на зрителя, готов да възприема живота само от видимата му страна за сметка на разкодиране на душата. В картините на художника често остават паметови „остатъци“ от потока на съзнанието от образи, едва загатнати, които продължават сюжета. Ще рече зрителят да поскита в скритата картина, в която реалната или въображаемата действителност има друга знакова система за веществения свят, който е прехвърлен от видимото в духовното невидимо. Това може да се улови в акварелите на художника с тяхната необикновена жизненост, въплъщение на материалния свят чрез душата като посредник, при това с нейната скрита артистичност, хипнотично, действаща по свои пътища.
НБП, Донка ЙОТОВА
