Диляна ЙОРГАЧКОВА е родена на 25 юли 1998 г. в Тополовград. Тази година завърши с отличие ПГСАГ „Лубор Байер“, специалност „Геодезия“. Два пъти шампион на страната в зала на 60 м пр. – на младша и на старша възраст, има десетина втори места на 400 м пр.
Преди дни участва в шампионата на открито за жени и постигна личен резултат в същата дисциплина, който е покрит норматив за Балканиада и на 0.56 сек. от норматива за участие на Европейско първенство за жени.
– Диляна, доволна ли си от участието в шампионата за жени?
– Националният шампионат на страната за жени е по-горната от моята възрастова група. Направих много добро лично постижение, което за мен е голяма работа, понеже предишното ми постижение бе със секунда и 20 стотни по-слабо. На 400 м пр. постигнах 61.96 сек., при норматив за Балканиада 63.22 сек. Резултатът ми е близък до норматива за участие в Европейско – 61.40 сек. Въпреки че станах трета, съм доволна. Имам шанс да покрия Европейския норматив.
– Как попадна в атлетиката?
Със сестра си Яна
– Беше преди 7 години. Първо започна сестра ми Яна. Бях през лятото в Тополовград, където съм родена, при баба, когато един ден тя каза, че отишла на стадиона с Тодор Гургуриев. Той има внуци – Стефко и Тодор, бяхме приятели с тях, съседи. Гургуриев завел всички на стадиона и сестра ми се обажда – днес бяхме на стадиона, правихме „старчета“. Викам й – какво е това нещо?! Прибрах се веднага с автобуса от Тополовград да мога да видя. Отидох. Накараха ме да загрея, загрях и викат – сега ще правите старчета, сядайте на земята. Очаквах някакви стари хора да идват, нещо да правим с тях. Стартирахме от различни позиции и… след това се запалих. Правехме игри, София Събева ни занимаваше.
– А как се ориентира към дисциплината?
– Треньорката ми е била състезателка на 400 м пр., тя ни насочи. Веднъж бяха наредени препятствията, едно момиче бягаше и аз реших да пробвам. Тръгнах, започнах да бягам. Тренерът се развика, защото е трудно, може да се контузя. Там се разбра, че ще бягам. Харесва ми тази дисциплина, както и късите – 100 м, 60 м, но да ги гледам. Може би другата ми любима дисциплина е тройният скок.
– Пробвала ли си?
– Не. Много е трудна, а и коленe, глезени, се натоварват силно.
– Не ти ли тежи да си нон стоп на стадиона, да пазиш режим?
– Всеки ме пита защо всеки ден отиваш на стадиона. Отговорът е – защото всяка година можеш да направиш нещо по-добро. Ако имаш правилната подготовка и правилния треньор, може да се постигнат много големи резултати. Мотивирана съм. Треньорката ми е добра.
Понякога ми е тежко, но съм убедена, че никога няма да съжалявам.
Тренирам всеки ден, без неделя. Хранителен режим е силно казано, че спазвам. Не се ограничавам, но ям хубава, здравословна храна. Уча, тренирам, почивам, сън и пак така…
– Тази година е важна за теб, беше абитуриентка. Накъде поемаш?
– Искам да следвам геодезия. Това учих в училище, харесва ми. Доволна съм и от развитието ми в спорта и може би ще пропусна една година, за да се занимавам само с атлетика. Като нямам задължения, ще мога само това да правя и да се концентрирам. Ако се получи, може да продължа в НСА. Иначе ще продължа в УАСГ с геодезия.
Животът ми винаги ще е свързан със спорта, но има фактори, които не зависят от мен. Може и да пропусна година или две, и пак ще запиша геодезия – професията е много хубава, харесвам си я и ми се удава. Днес имах изпит по геодезия, надявам се да имам 6. Завърших с 5.64 годината.
– Чувстваш ли се успяла, каква е цената на многото ти медали и постижения?
– Успяла ще е силно казано. Доволна съм от резултатите, но има много класи над мен. Не знам дали ще мога да бъда като една Ивет Лалова, но за ниво България засега съм добре. Надявам се и на международно да се представя добре. Засега съм участвала на Балканиада, имам пето и шесто място.
Лишенията в спорта са много. Връстниците ми излизат, ходят на кафе, дискотека, аз ги пропускам. Няма как да отида и на другия ден да съм на стадиона. Човек си избира приоритетите, за мен не е важно, че няма да отида на дискотека. На абитуриентския бал не пих алкохол, не стоях до късно, понеже след два дни имах Държавно първенство. Макар да не беше моята възрастова група, реших, че е важно да участвам.
Не ми тежи, харесвам това, което правя.
– А какво е усещането като бягаш?
– Не остава време да мисля за друго освен за техника, правилно бягане. Хубаво е, не знам как да го опиша. Чувствам се свободна. На препятствията ми е особено хубаво. 400 м с препятствия е моята дисциплина. Ако някъде се получи, искам да е там.
– А какво би искала да постигнеш?
Семейство Йоргачкови
– Тази година – норматив за ЕП. Не правя дългосрочни планове.
– Родителите ти подкрепят ли те?
– Много. На всяко състезание са с мен. Харесвам в тях това, че не ме задължават, а ми оставят свободата да избирам. Много родители биха казали – не, няма да пропускаш годината, отиваш да следваш. Те казват – ако това е, което искаш, направи го. По същия начин беше със сестра ми, която се записа да следва в Германия, но не й хареса специалността, държавата като цяло и реши да се върне у нас. Сега следва фотография и е щастлива.
Според мен, е важно да оставиш човек да направи това, което иска.
– Сестра ти продължава ли да спортува?
– Тренира фитнес, като се прибере в Стара Загора идва на стадиона. Тича с мен. Но не е като преди. По-добра съм от нея.
– Спомена Ивет Лалова, тя ли ти е любимият атлет?
– Не. Може би Ваня Стамболова, която е в моята дисциплина и има много силен резултат, добър атлет е. Нямам идол. Бягам за себе си, искам да съм себе си. Да си имам свой стил.
– Ясно е, че спортът ти е отнел, но и много ти е дал. Кое би отличила като най-ценно?
– Със сигурност дисциплината. Научил ме е, че ако нещо не се получава в настоящия момент, ще се получи във времето. Учи на постоянство. И след 50 години няма да съжалявам, че съм прекарала времето си на стадиона. Мисля, че благодарение на спорта доста добре се оправям и в живота.
НБП, Дима ТОНЕВА
