– Жоро, ендуро в България стана на 10 години. Като създател на този спорт у нас, какво би казал за развитието му към днешна дата?
– През 2003 г. започнахме с тежки мотоциклети, ендурото беше разходки по черни пътища, запознаване с природата. Такава бе тенденцията, това ни показваха по тв репортажите от Париж-Дакар. После разбрахме, че истинското ендуро не се развива по този начин, но трябваше да минат няколко години. Постепенно започнахме да се учим от най-добрите – италианци, испанци, по-късно англичани, австрийци, германци. Сега бих казал, че не сме изостанали от тях. Оборудването ни е на ниво световно ендуро, остава да излъчим и равностойни състезатели. Разбира се, в света ендуро има 50-годишна история, а ние сме едва от 10. Това оказва влияние, но бих казал, че се развиваме достатъчно бързо. Ще дойде време, когато ще сме равностойни на най-добрите. На последния шампионат за тази година у нас са взели участие около 300 състезатели. Близо 200 са хората с точки от различните кръгове. Отделно любителски ендуро се практикува от мнозина.
– Продължава ли хегемонията на старозагорци от клуб „Луда работа“?
– Настоящата звезда на България е Теодор Кабакчиев от Габрово, който започна да кара с баща си преди 7-8 години. В момента е на 16 г. и е най-добрият, включително и при мъжете. Георги Тодоров-Кокера от „Луда работа“ е 4-кратен републикански шампион, клубът е също толкова пъти отборен победител на страната. Последният шампион старозагорец е Мартин Иванов, но, за съжаление, тази година нямаме първо място. Мартин прекрати участие, Кокера кара рядко. Нямаме подготвени състезатели. Но от пролетта ще обучаваме нови момчета. Курсът е безплатен с цел да поддържаме силен отбор.
– Шестдневката „Луда работа“ ще я има ли и в бъдеще?
– „6 дни луда работа“ е първото състезание по ендуро у нас. Проведе се в Стара Загора през 2005 г. с участието на ентусиасти от цялата страна. За ендуро тогава не бяха чували кой знае колко хора. Държа да отбележа, че НБП първа писа за ендуро и през годините не спираше да го популяризира, за което сме ви изключително благодарни.
С „6 дни луда работа“ се зароди идеята да правим състезания. Дотогава се събирахме, карахме из Родопите, из Стара планина. Повечето сме бивши спортисти, на които им идва отвътре да се състезават и въпреки че бяхме на ветерански години, решихме да направим шампионат. През 2008 г. „6 дни луда работа“ се разрасна, дойдоха чужденци. Тази година имаше поредно издание, с още повече чужди състезатели. Надяваме се тенденцията да продължи.
– Ти имаш и редица други хобита. Ще продължаваш ли с ендуро?
– Не мисля да спирам, разбира се, не състезателно. От няколко години тренирам млади момчета и момичета. Желаещите са много, за съжаление, нашите възможности като клуб намаляха. Преди поддържахме служебни мотоциклети, сега нямаме възможност мотоциклетът трябва да е личен, за да тренираш. Търсим будни момчета и момичета, за които да казват, че са малко луди. Трябва да си авантюрист, за да караш по нашите терени, често с огромни камъни, опасности. Трябва да си и малко „перде“, да ти е заложено в душата. Да обичаш предизвикателствата. За мен е задължително и най-важно да обичаш природата.
Призовавам младите, които стоят много време пред компютрите да практикуват този спорт. Ако нямат възможност, понеже е скъп, да си купят велосипеди, байкове, маунтийнбайкове, с които да обикалят нашите прекрасни планини.
НБП, Дима ТОНЕВА
