Снимки във фейсбук на старозагореца Жоро Хаджиев провокираха стотици българи от цялата страна и много хора от чужбина. В дискусията в социалната мрежа се включи и вицепремиерът Томислав Дончев. Възхита, възмущение, тъга, социален патос…, емоциите са разнообразни и искрени. Обект на обектива на фотографа-любител, известен в страната като доайен на спорта ендуро в България, е изоставено старопиталище край Габрово, подарено от големия индустриалец и благодетел Пенчо Семов на града. То тъне в разруха и забрава.
Вдигнахме шум, това бе и целта, сподели за НБП Жоро.
Сгради като тази рядко се срещат
смятам, че трябва да се запазят. Виждал съм много красиви сгради, а тази е една от най-хубавите. В нея изкусно са вплетени овални и правоъгълни форми, орнаментиката има силно присъствие. Някогашните архитекти са били хора на изкуството, докато днешните са повече инженери.
Хаджиев разказва интересната история на сградата, чиято красота го провокирала непременно да я издири. Изградена е като лятна вила, но не е била използвана за място за отдих. Езеро, извор, край който винаги е оставян локум с цветовете на българския трибагреник.
Езерото е буренясало, но плачещите върби стоят и днес
описва той. Бяхме на състезание край Узана, мярнах сградата. Опитах се да отгатна за какво е била използвана – хотел или болница? Край остатъци от фаянс предположих, че е била болница. Силно впечатление ми направи цялата композиция, арките с орнаменти – произведение на изкуството! Разположена е на красиво и тихо място. Интересен факт е, че в 50% от случаите сгради като тази у нас не се стопанисват, а се рушат. Подобен пример в региона ни са банята в Ягода, болницата в Радунци, има такива сгради и на Старозагорските минерални бани, казва Жоро Хаджиев.
Той разказва още, че не бил чувал за Пенчо Семов. Почти нищо не пише за него в историята ни, а е
един от най-големите български индустриалци и благодетели
Завещал сградата за приют на възрастни хора, журналисти, хора на изкуството. Предполагам, че с дарение по-късно е предадена на Карло Луканов, с цел да се избегне линч на рода, вметва старозагорецът. Решили са да направят инфекциозна болница. В края на 40-те, началото на 50-те години на миналия век родът не се е спасил от бившата комунистическа партия, всички са били изпратени в лагери, а самият Пенчо Семов е починал. И двамата жители на родното село на индустриалеца – Цвятковци, единият от които професор, го знаели и разказали на Жоро различни истории. Колкото до родната му къща в това село, тя е срутена тотално. От училището в Цвятковци, също дарение от Семов, има половин стена с един прозорец и врата.
Ако не се съхрани историята на Пенчо Семов, ще е загуба за България
категоричен е Жоро. Искам да се разпространи, той да стане пример за богатите хора в наши дни. Защото имаме дефицит на благотворителност, казва Хаджиев. Неговата история е грандиозна, като сградата, и с тъжен край, какъвто е и нейният.
Старозагорецът споделя още, че е решен да се бори, доколкото е във възможностите му, красивата постройка да се възстанови. Може да се използва за музей, за галерия, в областта на културата. Но трябва да се възстанови в предишния си вид на 100%,
да не е жалко копие, а каквато е била в миналото
Ще говоря с влиятелни хора, има заинтересовани и от чужбина, някои предложиха да помагат, да направим частна организация за възстановяването й, споделя той. Ще трябват много средства, държавата да се намеси (старопиталището е собственост на Министерството на здравеопазването). Трябва стройна организация от хора с възможности и връзки, те да работят дълго, за да има успех. Не съм твърде голям оптимист, че ще се случи, споделя той. Но ми става тъжно, радетел съм за запазване на миналото ни, заявява старозагорецът.
НБП, Дима ТОНЕВА
