Козаревец се намира на 28 км от Стара Загора. В момента жителите му са около 100, от които с постоянен адрес са 80, като най-възрастните са две дами на по 93 години – Господинка и Злата. Селото е разположено на ниски хълмове в южния край на Чирпанските възвишения. На 2-3 км от него се намират две могили, към които интерес проявяват иманяри, а местните се отнасят с почетно мълчание. Едната от тях е в близост до римския път, водещ до съседното село. Потънал и на места камъните му може би са извадени, но има цели участъци запазени и до днес. На него имало послание, чиито останки и в днешно време излизат при оран.
Има легенда, която разказва, че по турско време в българското село, започнали да се заселват турци. Българите постепенно изоставяли къщите си и строили нови. Така цялото село се преместило и българите се отделили от турците. Оттогава нашествениците казали, че българите се делят като кози от овце и го нарекли Кичелер махле. Това име носи до 1906 г., когато е преименувано с царски указ в Козаревец. И до днес, основно в южната част на селото, местните намират керамични съдове, парчета от глинени стомни и стари турски керемиди, разказва
най-младият кмет в община Стара Загора – Димитрина Димитрова
В селото има действащо читалище – „Просвета“, основано още през 60-те години на миналия век, което се помещава в ремонтирана със средства на Община Стара Загора собствена сграда. През 2017 г. отбелязахме юбилейната му 90-годишнина от първоначалното му създаване. Получи се чудесно тържество, на което присъстваха около 150 души, споделя Димитрова. Има и малка библиотека, предлагаща избор между 400 тома.
НЧ „Просвета“ в с. Козаревец развива своята дейност и към него има активно функционираща фолклорна певческа група. Не сме й дали име, но отбелязваме всеки празник и се придържаме към традицията, споделя читалищният секретар Атанаска Попова (бивша солистка на ансамбъл „Загоре“). Рождени дни, имени дни, Цветница, Лазаров ден, Трифон Зарезан, Гергьовден, наскоро почетохме и 24 май, а сега
се подготвяме за Празника на жътвата, който отбелязваме в средата на юни
казва Попова. Освен това, организираме екскурзии – ходихме до Калофер, Карлово, Сопот, Арбанаси, Елена и последно до Етъра. Избираме интересни и културно обогатяващи дестинации, допълва Атанаска Попова.
Въпреки че нямат свой пенсионерски клуб, жителите на Козаревец са намерили вариант да се събират с повод и без такъв. Всеки ден около 11 ч. в местната пивницата, козаревци са заедно за обяд, раздумки и разпевки.
Селото затъваше през годините, защото предишните кметове само търкаха столовете. Сега си имаме най-младият кмет и сме не доволни, а предоволни от кметицата. Тя си е наше момиче, от тук и знаехме, че ще свърши работа, споделя 70-годишната Деля Радева, която живее в Козаревец над 50 години.
Козаревци са единодушни, че най-големият проблем на селото са огромните като кратери дупки по улиците, които са причина за липсващия интерес към имотите. Улиците ни никога не са били ремонтирани, казват местните и се надяват, че ако се осъществи обещаният им ремонт, в селото ще дойдат млади хора. Надеждите им не стихват, въпреки изоставените дворове с порутени къщи, както и безлюдните пътеки и улици на селото.
Имам идеи, но трябват време и средства, за да ги осъществя.
Огромна помощ и подкрепа получавам от арендатора Георги Недев
собственик на ЕТ „АГРОГАРД-Георги Недев“ и брат му Стойно Недев, споделя Димитрова. Фирмата обработва около 14 000 дка (от общо 20 000 дка) земя в землището на селото.
Една от идеите ми беше да сложа видеонаблюдение в селото. Събирах от местните, съдействие ми оказа Надя Недева, която е в Канада, но тук живее майка й. Разбира се, най-голяма подкрепа оказаха Георги и Стойно Недеви и 4 работещи денонощно камери вече са факт. Аз лично ги следя и даже предотвратих кражба и залових престъпниците, разказва през смях кметицата.
Друга от инициативите, поети от младата кметица, е почистването на деретата около канала и превръщането им в парк за отдих. Това място беше обрасло с храсталаци, върби и трънки, пълно със змии и всякакъв вид инсекти и насекоми. Сега на тяхно място
сме засадили около 100-тина рози и дръвчета от сорта Американски кедър
Голямо впечатление прави чистотата и поддръжката на тревните площи. За тази дейност отговаря Росица Тодорова, която младата кметица определя, като своята дясна ръка. Работата ми е и хоби, всяка сутрин си правим оперативка и започваме, разказва Тодорова. Работя със съвременна техника – моторна пръскачка, която ми е удобна, и две косачки, с които работата става още по-приятна и приключва бързо. Тя е майка на единствените 4 деца, живеещи в селото – Мария, Димитрина, Радостин и Божидара, които учат в I ОУ в Стара Загора и пътуват всяка сутрин с предоставения от Общината транспорт.
В Козаревец никога не е имало православен храм, но в началото на 40-те години на миналия век в селото е започнат строеж на черква. Бързо я изградили до покрив, закупили и необходимата дограма, но времената били военни и се наложило да я складират в една плевня наблизо. През 1944 г. плевнята с дограмата е опожарена, но никой не смее да събори изграденото и все пак нововластниците прекратяват работата по строежа на черквата. След това, в средата на 70-те години, студентска бригада от София е настанена по къщите на хората в селото. През една нощ пияни студенти връзват с въже двуметровия железен кръст и го събарят. При падането си, той срутва и половината покрив. Бригадирите са махнати от селото още на следващия ден. Имало е и аязмо с малко параклисче над него, но го взривяват и запълват изворчето с камъните от постройката. Друг взрив разбива на парченца огромната канара-оброчище, а дъбовата горичка около него е хладнокръвно изсечена. Въпреки изпълнената с провали история за строеж на православен храм, надеждата на козаревци не е угаснала, а молитвите им все пак са чути.
Вече има закупено място, отредено за строежът на параклис
Първата копка ще бъде на празника на Жътвата, който по думите на Димитрина Димитрова, ще бъде отбелязан на 15 или 16 юни, в зависимост от климатичната прогноза. Този проект е изцяло спонсориран от братята Георги Недев и Стойно Недев, те са хората, които ми помагат за абсолютно всичко. Никога не са ме върнали и съм им безкрайно благодарна, без тях нямаше да се справя, категорична е кметицата.
НБП, Диляна ДИМИТРОВА






























































