В България сме много самокритични към Плана за възстановяване и устойчивост, но ако погледнем на общоевропейско ниво се оказва, че едва 30% от тези средства са били инвестирани и са достигнали до обществото в държавите-членки
В Стара Загора се проведе конференция на тема „Иновации и стартъпи в местната власт“, организирана от Младежкото обединение в БСП. В нея участва и Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент, евродепутат от БСП.
Целта на форума бе да наблегнем на два аспекта – каква е ролята на иновациите в развитието на регионите и как местната власт и местната администрация трябва да подпомагат такива проекти. Те са изключителни важни за младите хора и тяхната реализация в България и в техните родни места, сподели за НБП Пенкова. Втората част на дискусията бе по общоевропейски теми, във връзка със стартирано от мен законодателство, в рамките на ЕП, за стартъпите в ЕС. То е насочено към регулаторната рамката, която трябва да създадем, за да имат възможност стартиращите предприятия да намерят своята реализация и да са конкурентни на глобалния пазар. В този панел имаше и специален гост – инвеститор във фонд за рисков капитал в България, който разказа на практика за финансовите инструменти и възможностите за България, как с помощта на регулаторите на европейско, национално и регионално ниво трябва да работим заедно, за да създадем по-благоприятна среда, допълни Цветелина Пенкова.
Няма много нова информация, относно комплекса „Марица изток“, освен това, което се говори в последните години, макар и доста неясно, коментира евродепутатът на въпрос за последните новини от Брюксел относно темата, касаеща изключително регион Стара Загора. До 2038 г. трябва да сме намалили значително зависимостта ни от въглищните централи. Това дава добър хоризонт от близо 15 години. През това време можем да направим ясна стратегия каква ще е индустрията и технологиите, които ще се развиват в региона, за да може хората, желаещи да намерят своето препитание и работа тук, да видят перспективата пред себе си. Освен нов тип икономики, става дума и за развитие на зелена енергетика, зелени технологии. Защото смея да твърдя, че специалистите, които работят в енергийния комплекс, са висококвалифицирани кадри и те биха могли да намерят своето бъдеще в друг тип енергийни сектори, допълни Пенкова.
Тя уточни още, че в момента Европарламентът е ангажиран по регламент за промишленост с нулеви нетни емисии. Това означава да се реиндустриализира Европа, т.е. целим чрез административни облекчения и финансови стимули да върнем голяма част от производствата, които бяха изнесени от континента. Законодателството по тази тема се очаква да бъде прието в началото на 2024 г. от всички държави-членки. Чрез него се предлагат допълнителни финансови стимули и възможности, например за развитието на индустриални зони, разясни Цветелина Пенкова.
Всички говорим много за Плана за възстановяване и устойчивост, ние в България сме много самокритични. Но ако погледнем на общоевропейско ниво се оказва, че едва 30% от тези средства са били инвестирани и са достигнали до обществото. Точно заради това и във връзка с механизма за реиндустриализация предложих, всички неизползвани средства от ПВУ, да бъдат пренасочени директно към усилието за връщане на индустриите в Европа. Целим да се пренасочат и доста средства от Европейската инвестиционна банка, кохезионни фондове и допълнителни оперативни програми, които трябва да се създадат за подпомагане на този механизъм. Самото законодателство акцентира и върху насърчаване на участие на частния капитал. Наивно е да си мислим, че можем да изградим икономика изцяло и единствено с публични средства, държавни или европейски средства, казва още Пенкова.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
