Спортните танци развиват интелект, казва още старозагорката Виолета МИХАЛЕВА, член на УС на БФСТ и председател на КСТ „Загора Данс 2005“
Виолета МИХАЛЕВА е родена в Чирпан на 1 април. Икономист по образование. Член на Управителния съвет на Българска федерация по спортни танци.
Преди да се фокусира върху КСТ „Загора Данс 2005“-Стара Загора, на който е председател, в продължение на 9 години се занимава с търговия с детски стоки. Във времето личният й бизнес остава на заден план. Казва, че пренаредила приоритетите.
Семейна, дъщеря й Роси Михалева е изявен състезател по спортни танци, а синът Пламен – по бадминтон.
– Виолета, отскоро сте в ръководството на БФСТ. Какви са целите и амбициите Ви като член на УС?
– Целите са да популяризираме спорта, да върнем тези, които оставиха страната и се състезават за други държави, да накараме децата и техните родители отново да повярват, че спортът ни е не само красив, но и оценен от истински професионалисти. Сега, за съжаление, има голям субективизъм при много от съдиите, децата страдат и ги губим. Приех да бъда член на УС с надеждата да го променим и да развиваме спорта. Ще е трудно да се случи бързо. Много клубове, които са в частна полза, се възползват от държавни средства. Редно е всички да бъдат в обществено полезна форма, регистрирани към Министерството на правосъдието и на спорта и тогава да искат подпомагане от общини. Сигурна съм, че
с този екип ще успеем да променим нещата, да дойдат и добри резултати
Една Румъния например, направи своите промени и вече се радват на много успешни състезатели.
Емилия Джелебова и Мирослав Бонев в момента са двойката с най добри резултати за България – полуфиналисти на световното по латиноамерикански танци. Тази седмица заедно с двойката на „Загора Данс 2005“ Стилиян Станев и Роси Михалева заминават за Кишинев, Молдова. Ще представят страната ни на Европейското за младежи латиноамерикански танци.
– В „Загора Данс“ как се справяте с проблемите?
– Залагаме единствено на танцуването и да показваме наученото зад граница. Постоянно сме по състезания. Така децата се чувстват по-добре, родителите им също са удовлетворени. „Загора Данс 2005“ се развива основно в международната дейност, имаме идея и
да върнем Zagora Open Cup в Стара Загора
голямо и хубаво състезание, на което през 2013 г. дойдоха двойки от световната ранг листа. Вярвам, че ще се получи – през пролетта на 2018 г.
В Стара Загора сме активни 4 клуба, само „Загора Данс 2005“ е в обществено-полезна форма и ще продължи да бъде в такава. Надявам се да има все повече деца. В момента активните ни състезатели са 14 – 7 двойки, постоянно са по състезания. Наблягаме и на соло танцуването, защото в спорта ни има по-малко момчета. Имаме десетина състезателки, страхотни.
– Най-подходящата възраст за начало?
– За таланта няма възраст. Но децата трябва да са на поне 4 години, да имат представа за ляво-дясно. Има форми и в детските градини, ние като клуб влизаме в две детски градини – в ЦДГ 17 и в 58-ма в кв. „Железник“.
– Какво развива вашият спорт?
– На първо място – интелект. Детето практикувайки, става още по-умно. Отделно, е красив спорт. Фигурата на танцьора се различава отдалеч.
– А Вие самата как се запалихте по танците?
– Като дете бях ходила, но се развих покрай дъщеря ми. Заведох я и в залата по бадминтон, защото в семейството ни са бадминтонисти. Не й хареса, каза – този спорт е за тати. В албумчето си от детската градина, което пазим, е написала, че
иска да е танцьор. Никой никога не я е карал, тя си го пожела
Има и друга цел – да стане архитект, но защо не и двете?! Та, покрай нея започна ходене по състезания, след това влязох в УС на „Загора Данс 2005“, после станах председател, сега – член на УС на БФСТ. Харесвам спорта.
– Казвате, че спортните танци правят децата умни. Как?
– При нас се набляга не само на самото танцуване, не е само на техниката. Има хореография, която да се помни, тя се сменя постоянно. Стъпки, музика, такт, бройки, много са нещата. Трудно е да си десетобоец-латина и стандарт, с едното е по лесно (усмихва се, б.а.).
– Необходимите качества?
– Първо, да си много отдаден. Трябва талант, но ако го няма, се развива. Ако много обичаш спорта, се получава.
– Вие самата тренирате ли?
– В развлекателните форми към клуба – за поддържане на фигура. Ходя на фитбол, тичам. Нямам време за друго.
– Фамилията Михалеви как гледа на заниманията Ви?
– Всички са спортни хора, разбират ме.
– Постиженията на Роси? Какво иска тя, майка й?
– Майка й иска най-доброто за нея. Правя всичко необходимо да може да се развива. Когато бе по-малка, Роси казваше, че
със спорта няма да спре, докато има физическа възможност
Тя е пълна отличничка, учи в ПГСАГ „Лубор Байер“, 9 клас. Спортът не се отразява на оценките й. Програмата й е изключително натоварена, ходим освен по състезания в чужбина, и на кампове, с цел да се натрупа повече опит сред добри двойки и международни треньори.
Надяваме се на добри резултати и от ДП, което е ден преди Европейското, за да имаме възможност и през следващата година да бъдем по европейски и световни първенства.
– След Европейското – накъде?
– Лека почивка, после международен камп, след това „Джърман опън“ – голям турнир, по-труден и от Европейското.
За нас това е удоволствието и радостта. Може би успехите правят човека щастлив. Това е истински изживян живот.
– Така ли мисли и Роси?
– Роси
отдавна разсъждава зряло. При програмата й няма как
да е друго. Децата искат да играят, тя това го пропусна. В момента пропуска тийнейджърството. Няма време.
– А Михалев-младши? Кой е по-талантливият?
– Всеки е талант в своята област. Пламен скоро ще стане на 13 г., в шести клас е, решил е като сестра си да учи в ПГСАГ. Играе бадминтон, харесва си спорта. Харесваше и тениса, но в един момент трябваше да избира и избра семейния спорт. Тази година е в по-голяма възрастова група и му е трудно. Негов треньор е Тихомир Киров, в свободното време баща му и дядо му. Има успехи, но трудно стига до желаното първо място.
– Какво дава на децата, на подрастващите, спорта, колко важно е да спортуват?
– Дава дисциплина. Децата-спортисти умеят правилно да си разпределят времето, удоволствието от победата не може да бъде сравнено с друго. Радост, удовлетворение, хъс, стремеж да са най-добри. Не е малко. Не мога да си представя другото. Моите деца от малки спортуват. Те са деца, на които времето е разчетено по часове. Пламен започна на 4 г. с тенис, а Роси на 5 г. Щастлива майка съм!
НБП, Дима ТОНЕВА
