Стефан Вълдобрев е актьор, композитор, филмов режисьор, автор и изпълнител на песни. Роден в Стара Загора на 20 май 1970 г. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в родния си град. През 1993 година се дипломира със специалност Актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а през 2007 година специализира кинорежисура във Филмовата академия ФАМУ в Прага, Чешка република. Има над 40 изиграни роли на театралната сцена, автор на музика за повече от 70 постановки и 20 игрални и документални филма. 10 са издадените музикални албуми с бандата му „Обичайните заподозрени“.
* * *
– Театър, кино, музика, режисура – как успявате да запазите баланс?
– В последно време се получава от само себе си. Оставих нещата сами да се нареждат и балансират. В момента не форсирам нищо. Единственото, което съм си поставил като някаква перманентна задача е писането на песни за нов албум. Все още нямам пълната представа за него, но усещам, че сега е моментът, две години след като събрахме отново бандата „Обичайните заподозрени“. След многото проведени концерти установявам, че има интерес не само от страна на публиката, но и потребност в самите нас.
Ясна ми е посоката на песните – по-позитивни, по-мажорни и по-комуникативни
какъвто беше албумът „Към“. Има четири готови парчета – „Сняг над Сахара“, „Хеликоптер“, „Бряг с цвят най-зелен“ и „Фойерверк“, тъй като те никога не са влизали в албум, звучали са само като сингли.
– Как ще запомните 2014 година?
– Ще я запомня с многото проведени концерти. Толкова много изпълнения не сме имали дори и в най-активния си период в края на 90-те. Това е изключително емоционален заряд. Що се отнася до киното,
на първо място бих сложил филмa „Потъването на Созопол“
в който участвах като актьор. Продукцията спечели много престижни награди на „Златната роза“. Един друг филм, който пък спечели “Златна роза” за най-добра българска лента, е „Съдилището“. За него композирах музиката. Оттам е и новата ни песен „Сняг над Сахара“. Мога да прибавя и двойния ни албум Live, концертни записи на най-доброто от албумите и от театралната ми музика. В театъра
“Хората от Оз”, “Приятно страшно” и “Малка пиеса за детска стая”
се играха при пълни салони.
– Какво да очакваме от Вас през 2015 година?
– Надявам се новият студиен албум да излезе наяве, но няма да насилвам нещата, ще изчакам да узреят. В театъра работим по пиесата „Фенове“ на страхотния драматург и поет Елин Рахнев, режисьор е Стоян Радев. Заедно със Стефан Денолюбов
ще разкажем за двама футболни фенове и терзанията на „малките“ хора
Една много смешна и много тъжна пиеса и поради тази причина смятам, че ще се получи много добро представление.
– Кое представление представлява по-голямо предизвикателство за Вас – това на сцената или това в живота?
– И двете представления се изразяват в това да умееш да си партнираш с другите, да ги чуваш и разбираш добре, да си знаеш репликите, да можеш да импровизираш, ако се налага,
да бъдеш истински, да уцелиш мярката, да си вдъхновяващ, заразителен
да имаш добър вкус, да обичаш, да се раздаваш докрай и накрая да получиш много аплодисменти, без да си бил егоист и от себелюбие да си отнел аплодисментите на някого друг. По-трудно от това не виждам накъде.
– В края на миналата година изнесохте концерт с „Обичайните заподозрени“ в Лондон. Какво прочетохте в очите на хората, откъснати на хиляди километри от родината?
– Благодарение на днешните технологии и удобството на лесния и бърз транспорт вече не се усеща такава носталгия и
изразът „на хиляди километри“ може да важи, ако си в Тайван или Нова Зеландия, например
От Лондон ни делят два часа и половина полет, колкото от София до Стара Загора по магистралата. Хората са еднакви и умеят да се забавляват по един и същ начин.
– Какво би станало, ако бяхте предпочели чужбина за живот и работа?
– Няма какво да ми пречи да се развивам в чужбина, защото
каквото умея тук, ще го умея и там
Кой би могъл да даде отговор? Случило се е това, което е трябвало, и всичко е перфектно. Има достатъчно много хора, които знаят песните ми и често някой мой стих е бил част от даден момент в живота им. Това е страхотно!
– От какво зависи един талант да се развива в България?
– Вече
няма разлика дали един талант ще се развива в България или в чужбина
стига да притежава нужните качества. Ако съществуват някакви пречещи обстоятелства, те ще са валидни и тук, и там. Ако силно желаеш нещо, ако си навътре в нещата, ако имаш дозата късмет да попаднеш на точното място с точните хора, е достатъчно, за да се развиеш като талант без значение къде.
– Как избуяваха Вашите страсти в изкуството?
– В началото основно се занимавах с музика. След това се запалих по цирка, тъй като близо до нас в Стара Загора опъваха шатрите и подреждаха фургоните. После дойде и киното.
Гледах филми по няколко пъти и след това ги разигравах с приятели
Чак тогава се появи театърът и открих, че когато съм на сцена, се чувствам много уверен. Така намерих своя път, а впоследствие започнах паралелно с това да се занимавам с писане и поезия…
Другата ми страст е футболът
но тя е перманентна и върви ръка за ръка с всичко останало.
– Бихте ли се завърнали в училище?
– Бих, но само заради свободните часове и купоните. Ученето и самият учебен процес винаги са ми били страшно мъчение. Много бързо губех концентрация и това много ме мъчеше, защото знаех и си налагах, че трябва да внимавам и да слушам, но не успявах. Спомням си, че ми бе измислен специален метод да уча английски език в подготвителния клас. Всяка вечер трябваше да записвам на касетофона английски песни и на другия ден
излизах в час пред целия клас с китара
свирех песента, пеех я и пишех непознатите думи на дъската.
– Какви „сегашни“ съвети бихте дали на онзи Стефан Вълдобрев, незавършил училище в годините на ненастъпила демокрация?
– Предполагам, че не би трябвало да е толкова нетърпелив, защото нещата рано или късно се случват. За такава възраст най-точно определение е рефренът от една позната песен на Queen – „I want it all and I want it now!“ („Искам всичко и го искам сега!“).
Заради това свръхжелание понякога правиш и излишни неща
за които впоследствие съжаляваш, но в крайна сметка, ако и тях ги няма, едва ли ще е толкова интересно.
– „Обичам те, мила, но ти не знаеш к’во е – ЦСКА и „Левски“ да падат от „Берое“, потвърждава „голмайсторски“ любовта Ви към родния клуб. Време ли е за медали?
– Важното е, че
„Берое“ има имидж в цяла България и респектира с почтеност и достойнство
а това е нещо, което се гради трудно. Медалите ще дойдат така или иначе. Почтеността, достойнството и наличието на една от най-великите публики никой никога не може да отнеме.
НБП, Стефан РАДЕВ
