На Интернационалния ден, където групата печели първо място от 10 страни участници (Яна е вдясно)
Яна Янкова е студентка в Дания от три години. Учи бакалавър по туристически мениджмънт като продължение на гимназиалното си образование в същата сфера. Занимава се с танци от седемгодишна. Започва като танцьорка в ансамбъл „Загорче“-Стара Загора. След това продължава със свирене на тамбура и пеене в хора на ансамбъла. Това е мястото, където се запали страстта ми към танците и българското народно творчество, разказва Яна. Там ме научиха на много неща като дисциплина, креативност, присъствие на сцена, актьорски умения и други. Придобих
разбиране за българския танц на много ранна възраст
което не мисля, че щеше да е възможно където и да е другаде. Разбрах какво е работа в екип и имах удоволствието да съм част от едно голямо семейство, казва чаровната старозагорка.
След като започнах да уча в Дания, просто знаех, че трябва да продължа да се занимавам с танци. Тъй като тук има много българи, имаше и заинтересовани. Това обаче означаваше, че трябва
да започна да уча другите
да играят български народни танци, което не бях правила дотогава. Въпреки това, съм щастлива, че взех това решение. Чувството на удовлетворение от възможността да танцувам, да предавам опита, който имам, на другите и да виждам развитието им е несравнимо. То изпълва душата ми и придава
много по-голям смисъл на престоя ми в тази далечна страна
категорична е Яна.
В групата има 10 постоянни танцьори, повечето от които са студенти. Освен това, има и хора, които идват отвреме навреме. Там сме на доброволни начала, безплатно е за всички, които имат желание да участват. От университета, в който уча, винаги са били позитивно настроени към подобен род прояви и ни
предоставят безплатно място, където да се събираме
и да се занимаваме. Събираме се поне два пъти седмично, а когато имаме участия, правим допълнителни репетиции, за да се подготвим. Всички танцьори са много отдадени на танците и се справят много добре, въпреки че повечето от тях нямат предишен опит с народни танци.
Опитваме се да запазим традициите и да ги покажем на чужденците, които също живеят тук. В почти всички наши участия
има предвидено време за хоро
в което включваме присъстващите чужденци и ги учим да го играят. В нашия град се организират културни събития, където всяка държава има възможността да покаже своите обичаи, храна и култура. Нашата група е участвала в много такива събития и дори е печелила първо място от 10 участващи страни,
представяйки българската кухня и танци
Тази календарна година имаме много участия по различни поводи, където ще представим българските традиции и култура. В началото на март бях поканена като гост-учител от една група за български народни танци в град Орхус. В състава на тази група българите бяха само около 20%, разказва Яна. Въпреки това, бях изумена от интереса, старанието, ентусиазма и желанието на всички там да научат нови неща от българския фолклор и култура. Този месец
ще вземем участие в празнуването на Великден
заедно с представители от други държави, където ще учим чужденци да танцуват народни танци, ще боядисваме яйца и ще представим традиционни ястия като мусака, баница, козунак и т.н. През месец май ще участваме в неофициален формат за намиране на таланти, което може да е предизвикателство, заради специфичната натура на българския танц. Отново през месец май българска група за народни танци в Копенхаген организира събитие –
Най-голямото българско хоро в Дания
Там също ще представим нашата група от Алборг.
В очите на чужденците българските танци и традиции са много интересни. Танците им изглеждат трудни, но въпреки това се опитват да ги танцуват с нас. Духът на българското хоро е много сближаващ и винаги има желаещи да се включат към нас, за да споделят това чувство.
НБП, Габриела КАЧЕШМАРОВА
