Откриването на кръглата маса: Иванка Сотирова, Петър Калчев, Пламен Митев и Андрей Пантев
Кръгла маса на тема „Пътят към свободата“, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, се проведе на 21 февруари в Регионалния исторически музей в Стара Загора. Събитието, организирано съвместно от Музея и Община Стара Загора, предизвика голям интерес от страна на старозагорци. Гост-лектори на научния форум бяха проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев.
Кръглата маса бе открита от директора на РИМ-Стара Загора Петър Калчев. След него приветствени думи отправи зам.-кметът на община Стара Загора Иванка Сотирова. В навечерието на 3 март – един от най-светлите български празници, Стара Загора отново показа, че има изключително отношение към патриотични събития. Вижда се от многобройното присъствие в залата, каза тя. Освен вълнуващите гости – проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев, имам удоволствието да представя и една изключителна творба на старозагорските художници Михаил Косев и Димо Генов. По поръчка на Музея те направиха реплика на знамето на Старозагорското въстание, първообраз на националния флаг. Има малко събития в старозагорската история, които не много често огласяваме, но
това е едно от най-значимите, и всички ние трябва да се гордеем с него
допълни Сотирова.
Директорът на РИМ-Стара Загора съобщи, че кръглата маса е повод и за представянето на научно-популярен сборник. Той е с емблематично заглавие „Сакралните старозагорски знамена“ и е съвместен наш проект с „ТиР“ ЕООД (виж материалът вляво/вдясно), допълни Петър Калчев.
Пред аудиторията проф. Пламен Митев представи свои разсъждения за Руско-турската освободителна война. След като проследи фактологични моменти от бойните действия, той припомни, че въпреки краткотрайността на военния конфликт – само 10 месеца, жертвите от страна на Русия са изключително големи. Руската армия даде в жертва близо 202 хил. убити и починали от раните и болестите си, над 35 хил. мъже се завърнаха от бойните полета като инвалиди. А изразходваните от бойните операции средства от бюджета на Русия надхвърлят над 1 млрд. златни рубли. Последните изследвания показват, че в последните месеци на войната, раждаемостта в Русия пада с 10%, смъртността се повишава в 15%. Естественият прираст на населението намалява с почти 50%, сподели проф. Митев.
Често се вменява, че сме получили свободата си даром и че, ако не беше решимостта на Русия, чуждото господство можеше да продължи още дълго. Но това не означава, че ние, българите, сме стояли със скръстени ръце и сме чакали да се появи отнякъде нашият спасител. Ние, българите, платихме част от цената на своето Освобождение. Изразена с цифри и конкретни факти – пряко участие във войната вземат над 12 хил. опълченци, и повече от 25 хил. въоръжение доброволци, организирани в самостоятелни чети, действащи в тила на турската армия. Стотици българи бяха използвани от руското командване като разузнавачи, съгледвачи…
Сраженията край Стара Загора показаха на какво са способни неопитните уж български опълченци
В горещите августовски дни на 1877 г., отново българите спасиха позициите на Шипка. Не можем да не отбележим и страданията, които премина мирното християнско население по българските земи, по време на войната. В хода на бойните действия стотици селища бяха опожарени и разграбени. Бойните действия в Плевенско, Ловешко, Софийско, Старозагорско, оставиха своя осезаем отпечатък върху стопанския облик на всички селища. Жертвите сред българското население многократно надвишиха загиналите, не само по време на Априлското въстание, но и на всички бунтове и завери, през 19 век взети заедно. Вследствие на поголовните кланета в Старозагорско и Новозагорско, Казанлък, Ловеч, Каварна, Сярско и т.н., в резултат и на безчинствата на редовната турска армия и унищожението на българския елит в отделни селища и региони, без съд и присъда, са избити над 50 хил. души. След Берлинския договор става ясно, че само в района на Пловдивско, Сливенско и Старозагорско са
разграбени, опожарени или напълно разрушени 50% от жилищния фонд и близо 80% от училищните сгради и българските църкви
Черната хроника може да бъде продължена с още примери. Но те опровергават твърденията на някои модерни уж автори, че българите живеели добре под сянката на падишаха. Затова е важно да се подчертае, че не получихме свободата си на тепсия, че ние платихме своята цена, за да разкъсаме оковите на петвековното чуждо иго. Възкресението на България, станало възможно в резултат на Руско-турската освободителна война, е най-крупното постижение в новата българска история. Благодарение на тази война, българската национална кауза най-после се измъкна от бездънното тресавище на заплетения Източен въпрос и постигна своята заветна цел, изтъкна още проф. Митев.
Никой не ни е казвал или втълпявал, че свободата ни е подарена. Съвсем друг е въпросът, че ние сме заслужили някой да се бие за нас, защото се бихме сами и пропаднахме като мъченици, като герои, като обречени хора, заяви проф. Андрей Пантев. Това е величието.
Героите от Старозагорското въстание са искали да изкрещят пред очите на враждебната Европа
че има тук един народ в основата на славянската, на християнската цивилизация, който е пренебрегван, мъчен от чужда и враждебна власт. Старозагорското въстание дори не е отразено в дипломатическата кореспонденция, защото е умишлено заглушавано и задушавано. Но участниците в него са знаели, че са обречени, затова днес се прекланяме пред тях. Никой не е мислил, че ще влезе триумфално с гола сабя в ръка в Цариград. Това може да се каже и за Левски. Той не е Робин Худ, не преследва с гола шашка паникьосаните турци. Това е величието – да останеш незабелязан, да умреш в самота. И ние днес честваме всички тези наши герои, които са умирали марцина и са знаели това. Сваляме и свеждаме чела пред тях, допълни проф. Пантев.
След това двамата професори отговориха на въпроси от присъстващите в залата. Бяха дискутирани теми, свързани с политическите борби на българите за национална независимост през втората половина на 19 в., участието им в чети и легии, създаването на революционни кометите по времето на Васил Левски, Старозагорското и Априлското въстание и Освободителната война.
НБП, Радослава РАШЕВА
