каза младият скулптор Христо ХРИСТОВ, стипендиант на Зонта клуб „Света София“:
21-годишният Христо Христов е от село Черни Вит, Тетевенско. В момента е третокурсник в Националната художествена академия в София, където учи специалност „Скулптура“. Преди това е завършил Художествената гимназия „Илия Петров“ в столицата със специалност „Живопис“. Младият скулптор е тазгодишният стипендиант на Зонта клуб „Света София“. Дамите от клуба му оказаха голямо доверие, като му възложиха и да сътвори наградата им и така Христо извая красивата статуетка.
– Христо, от кого се учите във Вашето изкуство? От кого взимате пример?
– Уча се от самата материя, с която се занимавам. Също и от хората, които смятам за честни и достойни. Такива са, например, родителите ми. Такъв човек и автор е и моят професор по скулптура Емил Попов. Уча се и от големите наши майстори от не толкова далечното минало и от настоящето, като: Владимир Димитров – Майстора, Иван Лазаров, Любомир Далчев. За пример ми служат и съвременни големи наши автори като: Емил Попов, Ангел Станев, Станислав Памукчиев.
Старая се да гледам непредубедено на живота, той е най-големият учител
Според мен болките, радостите, загубите и успехите се случват с причина и ги има, за да се учим.
– Как решихте да се занимавате с изкуство?
Скулпторът Христо Христов с Виктория Стоянова, президент на клуба, и Мария Колева, член на Управителния съвет
– От малък рисувам. В прогимназията свирех на кавал и се занимавах с пеене. И сега обичам да пея, но нямам претенцията, че гласът ми е добър. Имам и гайда, но, за съжаление, все още не съм се събрал достатъчно, за да имам време да се науча.
Иначе и баща ми е завършил Художествената гимназия в София, което също оказа влияние на избора ми да вляза в това училище. Сега съм щастлив, заради свободата, която дава изкуството на възприятията ми.
– Какво харесвате?
– Харесвам простите, семпли неща и хората, в които усещам искреност. Не се радвам много на мъдруването. Лао Дзъ казва: „Когато се появи мъдруването, възникна великото лицемерие“. Предпочитам да говоря по-малко, за сметка на действието, на правенето, но уви не, винаги ми се получава.
Оправдавам се с младостта си за глупостите, които изричам вследствие на многословието ми
А и за направените поради липса на концентрация или въображение глупости. Но в крайна сметка и това е за добро, защото така се уча да не съдя другите, да гледам непредубедено.
– Станахте стипендиант на Зонта клуб „Света София“ и те Ви възложиха да сътворите наградата им, как приемате това признание?
Статуетката уникат „Света София“, изработена от Христо Христов
– Благодарен съм на Зонта клуб „Света София“ за доверието, което ми гласуваха и искрено се радвам, че помагат на толкова млади хора да добият увереност и да се развиват.
– Разбрах, че сте четящ човек, малко повече за това и за Вашите интереси, свързани с книгите?
– Да, обичам да чета. Харесвам класиците – Достоевски , Стайнбек, Толстой, обичам и поезия. Ние имаме много автори, с които да се гордеем, като започнем от Ботев, минем през Яворов и Дебелянов и стигнем до наши дни.
Според мен, Радичков е уникално, световно явление
Можех да започна дори с красивите произведения на авторите от първото българско царство, които са формирали не малка част от българската култура през вековете. Интересувам се и от окултна литература. Дано това не звучи много странно. Мисля си, че би било много хубаво, ако повече хора знаят кой е Петър Дънов.
– Много Ваши връстници са извън страната, Вие защо решихте да останете в България?
Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова с наградата на Зонта клуб „Света София“
– Благодаря за този въпрос! Усещам, че имам много силна връзка с родината, с нашата земя и с хората в България. Сигурен съм, че тази връзка не е създадена сега, в този живот, тя е много по-стара. Стремя се да подхождам с уважение към различните от мен, защото смятам, че всеки има право да е такъв какъвто е. Ядосвам се, когато срещна опити за налагане на мнение и контрол над съзнанието/самосъзнанието на хората.
Сега съм на обучение за един семестър в Италия, в Неапол, благодарение на програмата за международен обмен Еразъм+. Много се радвам, че имам възможността да видя как стоят нещата по света, да опозная други култури отблизо! Тук, в моя пансион, а и в тукашната Академия за изящни изкуства срещам постоянно млади хора от цял свят. Уча се от всички тях.
Но не смятам, че бих могъл да живея пълноценно за дълго на чуждо място
колкото и уредено да е то. Да, в България има много неправди и неуредици. Животът на повечето хора и, за съжаление, точно на честните и трудолюбиви хора, е много труден (тези неща съм ги видял и почувствал от първо лице). Но ако всички избягат, ако мислещите, млади хора си тръгнат, никога няма да можем да си оправим положението. Не просто това, страхувам се, че ще изчезнем като народ! А се раждат толкова интелигентни и талантливи деца!
Съжалявам, но това наистина ме вълнува. Аз чувствам, че имам дълг, че всички ние имаме дълг и към великите ни предци, умирали за свободата, и към децата, които ще се раждат свободни и умни.
Този народ трябва да го има за доброто на целия свят
Ние има още много какво да дадем на света, но първо трябва да отстоим себе си. На мен този дълг не ми тежи, за мен ще е чест да работя за България! Да съм полезен на нашето общество!
НБП, Радосвета СТОЯНОВА
