Как се пресуква шнур с прясук и вретено, какви цветове освен бяло и червено могат да се слагат в мартениците, защо любимите анимационни герои и пластмасовите фигурки нямат нищо общо с най-българския символ и как да направим истинска мартеница от вълна? Тези въпроси получиха отговор в една пъстра като дъга седянка, събрала деца и майки в работилничката „Rumilina Art&Hobby“ в Стара Загора.
В началото по масите имаше купчина разноцветно обагрена вълна, дървени мъниста, бяла, зелена и червена прежда. И за малките, и за големите беше атракция пресукването с непознатия инструмент „прясук“ или „фител“, някои дори пробваха да го завъртят, следвайки инструкциите на майсторката Таня Иванова. „Задължително е в мартеницата да има пресукан червен и бял конец! Смята се, че усукването дава магическата й сила. За Старозагорско са характерни още синият и зеленият цвят. Слагат се и стъклени, керамични и дървени мъниста, паричка, черупка от мида или охлюв за здраве, но не и християнски кръст или небългарски символи“, обяснява Таня, докато всички вече сплитат и преплитат вълната. За два часа от неумелите в началото и все по-сигурни към края ръце излязоха гривнички, цветя, пеперуди, слънца, момиченца с плитки, стилизирани фигурки. Цветовете обаче не са самоцелни, носят определена символика. Междувременно всички научиха, че синият цвят е символ на небето и водата, зеленият цвят – на полето, на възраждането, жълтото и оранжевото – на слънцето, лилавото носи мъдрост. И най-важното – че мартениците се правят не само с ръце, а със сърце и чисти мисли. А в какво се превърнаха пъстрите купчинки вълна може да видите на снимката.
НБП
