Нямам никакъв поглед назад, само напред гледам, каза още проф. Балкански на среща с осмокласници от Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи в Стара Загора, която носи неговото име
Световноизвестният учен проф. Минко Балкански бе скъп гост на Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи в Стара Загора, която носи неговото име.
Той се срещна с осмокласници и отговори на техните въпроси.
– Проф. Балкански, в кои университети сте преподавал?
– Бях председател на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж като завеждащ външните отношения. Имах задължения да посетя почти всички университети в света, в които се развива научна дейност. Забележително е, че във всяка страна
единственият път за издигане на обществото е образованието. Но образование без възпитание не е достатъчно за мен
Да, има министерска програма и вашите учители ви преподават, но трябва да има и извънкласна работа.
Трябва да изкорените каквато и останка от егоизъм да има във вашето сърце, да го замените с обич и с интерес към другите. Най-важното е да общувате, да не се изолирате един от друг. Едно общество е живо, когато хората искат да бъдат заедно, интересуват се един от друг. Когато съдбата на другите ги засяга, вълнува ги истински. Трябва да има любов, интерес към другия или иначе казано алтруизъм.
– Какви са Вашите съвети към българите, които искат да се развиват извън родината си?
– България е малка страна, имаме желание да се развие и издигне. Това е наше задължение, наше бъдеще. Но за да помогнем, трябва да отидем да видим какво става и в другите страни, какво става в света. Пожелавам на всеки от вас да отиде в чужбина, много е важно.
Ако бях диктатор, щях да задължа всеки българин да прекара поне 1 година в чужбина
Да види, да разбере, да научи и да се стреми към постиженията на най-напредналите страни в света.
– Вашите съвети – как да изберем науката, в която да се развиваме?
– Важен е вашият личен интерес. Каквото и да ви съветват и родителите, и учителите, слушайте, но не сте задължени да изпълнявате.
Трябва да се водите само от вашия личен интерес
Това, което ви харесва, това, което желаете, там, където се чувствате най-добре – само там отивайте. Не се поддавайте на друго влияние, казвам го с извинение пред родителите.
– Каква е разликата между живота във Франция и живота в България?
– Не живея в България, затова не мога да ви кажа. Животът във Франция е много приятен за мен. Но мисля, че може много добре да се живее и в България. Само хората да се разбират и да общуват.
Да се създаде общество, в което да има взаимодействие
да се създаде приятен, удобен и хубав живот.
– Удивени сме от Вашата прекрасна форма – и телом, и духом, как успявате да я поддържате?
– Аз съм на 96 години, но по ум съм на 25 години. С нищо телесно не трябва да се прекалява, нито в яденето, нито с пиенето… Всичко трябва да е умерено.
Само с ума може да се прекалява. Него може и трябва да го пълнете колкото може повече. Умът много събира!
Цял живот съм се хранил с това, което произвеждам в градината си във Фурж. И сега ям това, което съм посадил, което съм полял и което се е родило в градината ми. Не ходя на пазар.
– Вие как се справихте с френския език, когато заминахте за Франция, трудно ли Ви беше?
– Не, не беше трудно. Аз заминах с много малко познания по френски език. Важно е общуването и желанието да се свързвате с хората, да ги погледнете с обич и с усмивка. Тогава всичко потръгва.
– Имало ли е личност, която Ви е вдъхновила за Вашите велики дела и в това да помагате на хората?
– Когато бях дете на 10 години, попаднах на една книга за Луи Пастьор. Там прочетох много неща. Прочетох също, че съществува едно училище в Париж, което се казва Екол нормал супериор. И тогава у мен се роди желание и стремеж да отида и аз в това училище. Навремето само французи можеха да учат там, така че не можах да кандидатствам. Но впоследствие 25 години бях директор на лабораторията на Екол нормал супериор.
Има много пътища да се постигне това, към което се стремиш. Но първо трябва да знаеш какво е то
И да го има стремежът! Точката, фокусът ти да е там. Откъде ще минеш, какво ще заобиколиш, това е важно. Но най-важното е винаги да имате сили за постигане на вашата цел. Вашият стремеж трябва да бъде постижим, но висок!
– Какво мечтаехте да работите като дете?
– Много
обичах да правя опити, дори опасни опити. Щяхме даже да запалим къщата, в която живеех
Имах един приятел, чийто баща беше собственик на киното. Казах му да отреже една лента и ние да прожектираме, да си правим кино в избата. Направихме дупка на врата и с огледало взехме светлина от слънцето. Той уж щеше да върти бързо, но се зазяпал и отведнъж лентата се запали. Едва не стана пожар.
– Изпълнихте ли детските си мечти?
– Изпълних всичките си детски мечти! Всичките до една. Не съжалявам за нищо, нямам никакъв поглед назад, само напред гледам!
– Какво е да се живее по време на война?
– Ужасно. Война не трябва да съществува. Трябва да отсечем каквато и да било възможност за война и трябва да се борим само за мир. На всички вас пожелавам да желаете най-важното нещо – мир. Да няма противоречия, да няма неразбиране.
– С какво се занимавахте по време на Втората световна война?
– Тогава в училище имаше занятия само сутринта. Бях свободен в другата половина на деня. Това време употребих да изуча материала за по-горния клас. И реших да се явя на изпит да взема два класа. Училищният съвет обаче ми отказа.
Но аз бях твърдоглав, проучих къде е министерството на просветата и тръгнах натам
През войната беше в Панагюрище, отидох и се срещнах с министъра. И той ми позволи. Изпрати телеграма в училището, че ми се разрешава да държа този изпит. Всички учители, и особено този по химия, искаше на всяка цена да ме скъса, но не можа.
Не се страхувайте да се борите с по-големи и с по-важни хора от вас, и те имат слабости.
„Приятно ми беше да общувам с вас“, каза накрая на срещата проф. Балкански.
NBP.bg, подготви: Радослава РАШЕВА
