Васил Апостолов
Село Остра могила се намира в планински район в полите на Средна гора на 18 км северозападно от Стара Загора и 3 км от Старозагорски минерални бани. Пътят, който пресича землището на селото, известен с името „Друма“ е свързвал римския град Августа Траяна (дн. Стара Загора) с историческия град Севтополис, който в момента е залят от водите на язовир „Копринка“. На билото на хълма Градището е имало римска кула от IV-VI век.
Първите данни за селото са от 1838 г. във френските пътеписи
на доктор Ами Буе и от 1859 г. – на д-р Поайе. В книгата „Видрица“ на поп Минчо Кънчев се посочва, че селото през 1884 г. е имало 80 къщи и население 513 жители. Най-много хора тук е имало между 1934 г. и 1946 г., почти 1200 жители, след което започва масова миграция към съседните градове. Според данни, цитирани от кметския наместник Васил Апостолов, селото е създадено от трима братя през далечната 1520 година с името Адат Тепе (мочурливо място на баир). След две години ще отбележим 500-годишнина, споделя той.
Днес в Остра могила постоянни жители са около 80, но има и доста семейства, които се прибират всяка вечер в хубавите си вили, макар и да са без постоянна регистрация. Живеят тук, работят в града, разказва кметският наместник.
Хубаво и чисто село с добри и мили хора, няма малцинствени групи, рядко стават дребни кражби. Спокойно, тихо място с прекрасна природата. Климатът ни е много хубав – чист въздух, един от най-чистите в България, лошите дни през зимата да са 3-4, отбелязва кметският наместник. При нас не падат мъгли. Почвата е песъчлива и земята не е много плодородна, развиваме главно животновъдство.
В селото има две животновъдни ферми за крави и овце. Едната е на
сина на ексобластния управител на Стара Загора
Мария Нейкова – Ивайло Енчев. Някога имах и крави и биволи, но поради липса на добра работна ръка, сега отглеждам предимно овце, обяснява Енчев. От няколко години съм собственик на бившия стопански двор и освен с животновъдство и земеделие, се занимавам и с дърводобив. Старозагорецът развива разнородния си бизнес в Остра могила не само защото районът е подходящ за целите му, а и заради спокойствието и климата. Семейството ми живее в Стара Загора, обмисляме варианта за преместване, споделя той. Енчев е и основен спонсор на кметските инициативи под каквато и да е форма, всяка година прави и курбан за празника на селото – 6 септември.
Близо до Остра могила са известните
артезиански извори „Кайнаците“, които са каптирани
и водоснабдяват селото. С водата нямаме проблем, но с тока и комуникациите-да, разказва кметският наместник. Ако е лошо времето в Ракитница, токът и при нас спира. В кой век живеем, негодува Васил Апостолов, след като описва перипетиите си с националния телефон на ЕVN. А стационарните телефони, да не говорим пък колко зле работят мобилните. На места няма никакъв обхват или частичен, не може да се свържеш с никой! Това е сериозен проблем!
Друг проблем в Остра могила са улиците – единствено главната е в що-годе добро състояние, останалите са разбити. Но имаме уверение от Живко Тодоров, че ще ни съдейства, уточнява кметският наместник.
От землището на селото започва началото на река Манаска (приток на река Съзлийка). В долния край на населеното място е сондиран извор с минерална вода. Друга забележителност в Остра могила е
пещерата „Лабиринта“, до входа на селото
я е дълга 151 м, с денивелация 4.5 метра, в края с малко подземно езеро. Достъпна е само за пещерняци. Обикновеният турист не би могъл да се наслади на хубостта й.
В Остра могила, подобно на много други български села, читалището е действащо, а сградата му е в перфектно състояние, благодарение на Общината. Кметският наместник изказва благодарност за подкрепата, която населеното място получава от партийната структура на ПП ГЕРБ, Община Стара Загора и кмета Живко Тодоров. Васил Апостолов не пропуска да спомене и признателността си към Александър Палешутски за отзивчивостта и помощта, която оказа с дарение на мебели (столове).
-
- cof
През 2017 година отпразнувахме юбилейна 90-годишнина. Много ни е хубаво читалището, стараем се да поддържаме помещенията чисти и спретнати, споделя читалищният секретар Маргарита Вълчева. Читалищните деятели са на около 70-годишна възраст
млади хора почти няма
казва още тя. Отбелязваме всички празници – Нова година, Бабинден, Трифон зарезан, Трети март, Великден и Гергьовден, 24 май, Ден на читалището, Ден на пенсионера, Малка и Голяма Богородица, Деня на съединението, Коледа и пр., отбелязваме и лични празници. Имаме и певческа група, в която са малко, но все сърцати жени, които пеят и представят традиционни местните ритуали. Всяка участничка си има собствена национална носия със сърмени украшения и богати цветни шевици – семейна реликва от родния край. Репетираме всяка сряда и пеем остромогилски песни.
Стараем се да поддържаме духа
разказва с усмивка на лице г-жа Вълчева. Също така разполагаме и с добре подредена библиотека с 2920 тома. Въпреки, че нямат пенсионерски клуб, жителите на Остра могила си имат помещение в сградата на читалището, отредено на раздумки, където се събират понеделник, сряда и петък.
Селото има и 90-годишни обитатели, а през почивните дни и малки деца. Животът в Остра могила е спокоен, но и труден, разказва баба Пенка, която е почти на 80 години. Тя обяснява, че възрастните като нея ги спохождат много болести. Баба Пенка е и човекът, който се грижи за православния храм в селото. Хубава черква, с красиви стенописи, построена през 1892 г., преди това на същото място е имало параклис. Носи името „Въведение Богородично“. Едно време да се помолят на святото място идвали много хора. Сега не е така, но на 21 ноември, когато е църковният празник, пак се събират, също и на празника на селото.
НБП, Диляна ДИМИТРОВА
