Интервю с Жеко АРАБОВ, корабен инженер, началник отдел “Ремонти” в “Ей И Ес”-Гълъбово
Жеко Арабов e роден на 30 октомври 1975 г. в Ямбол. Завършил е ВВМУ “Никола Й.Вапцаров”-Варна, специалност “Корабни машини и механизми”. Започва кариерата си като корабен механик в параходство Български морски флот. През 2002 г. е младши инженер на борда на плаваща електроцентрала в Доминиканска република.
От 2007 г. е част от семейството на “Ей И Ес – Марица Изток 1”. Първо е старши машинен техник, но бързо е промотиран в длъжност инженер поддръжка, ръководител отдел машинен ремонт. Сега е началник отдел “Ремонти”.
В различни периоди ръководството на “Ей И Ес” го е изпращало на работа в свои електроцентрали в Картахена, Испания, в Северна Ирландия.
Семеен. Има двама синове, всеки момент очаква трето дете.
– Г-н Арабов, заемате отговорен пост в централата на “Ей И ЕС” в Гълъбово. На морски човек като Вас водата не липсва ли?
– Морската професия винаги е била привлекателна за мен – учил съм 4 години в ССУМОР “Вл.Заимов”-Бургас, 5 години във ВВМУ “Н.Вапцаров”-Варна. Но любовта към семейството надделя. А мечтата ми бе сбъдната – появи се “кораб” на сушата – плаващата елцентрала на брега в Санто Доминго, Доминиканска република. Това е
баржа, на която има монтирани корабни дизелови генератори Wartsila
Вързана е за брега и енергийната система на Доминиканската република.
Пазя хубав спомен за онези години, със съпругата ми бяхме младо семейство, тя дойде при мен с големия ни син, тогава на 11 месеца. Мартин проходи и проговори там.
– Разкажете за прехода от кораба към “сушата” “Ей И Ес”. Тук по-лесно ли е?
– Считам, че морското образование в България е на световно ниво. Базирано е главно към справяне с предизвикателствата на море, където няма сервизни компании или достатъчно резервни части. Това, което научих във ВВМУ, и опитът ми на море, включително в Доминиканската република, е, че екипът от хора е най-важен. Той е това, което имаш – разчита на теб, ти на него. В България срещнах изключително добри колеги.
Екипът на “Ей И Ес”-България, а и извън страната, ме подкрепи
в прехода от кораба към централата, за което им благодаря.
– А къде е по-трудно – на плаващите централи или на земята?
– Навсякъде е трудно. Тук мащабите са огромни, всичко е много голямо, там пък е по много. Параметрите тук са по-опасни… Различни предизвикателства. На море не можеш да се обадиш на пътна помощ.
Работата в морето е като в отряд за бързо реагиране
докато тук има много възможности за помощ – колеги, консултанти, външна фирма.
– Да отидат в Доминиканската република е мечта за мнозина. Как изглежда тази страна за човек, който познава и “кухнята” й?
– Доминиканската република е романтична държава, изключително красива, с прекрасна природа, плажове. Хората са емоционални, дружелюбни, особено след като научиш езика и можеш да комуникираш с тях и да ги опознаеш.
Контрастът в класите е осезаем, но средната класа е стабилна
Стъпили са главно на производство на захарна тръстика – захар, ром, телекомуникации, и най-вече на хубавата природа и плажовете.
– А Испания?
– В Испания бяхме изпратени заедно е един колега (и двамата бяхме работили в Доминиканска република преди да се приберем в България) по време на авариен ремонт в централата на “Ей И Ес” в Картахена. Говорим испански свободно, можехме да комуникираме с колегите.
– Съпоставката с България за Вас? Хубавото, и не толкова да живееш и работиш у нас?
– Навсякъде има предизвикателства. Просто са от различен характер. Това, което разбрах с годините е, че
където и да съм, нося своите ценности, разбирания и мечти
Със съпругата ми обичаме да пътуваме навсякъде, дори по малко популярни дестинации. В Испания е много хубаво. И в Ирландия също. През последните 15 дни бях в Пуерто Рико, след това в Турция, сега идвам от Англия. Но ако отново емигрирам в чужбина със семейството ми, би било заради образованието на децата.
– Ежедневието Ви как преминава?
– От почти 6 години всеки ден ставам в 5.10 ч.
Ако съм преди 20 ч. в къщи, за семейството ми е празник
Все още не познавам улиците на Стара Загора. Мисля, че съм борбен и упорит, не се примирявам, амбициозен, много отговорен – всеки божи ден. Думите не може и невъзможно за мен не съществуват. Господ ме обича.
– Екстремен тип човек ли сте? Или човек на света, за което насочва пребиваването Ви в различни географски точки?
– Определено не се считам за такъв.
Вярвам в Бог, за ръката му над мен
и семейството ми.
– С какво Ви е интересна работата тук? Има ли предизвикателство в “Ей И Ес”-Гълъбово?
– Започнах работа в “Ей И Ес” от най-ниското стъпало в отдел “Ремонти” – когато бяхме само няколко души в отдела. Сега го ръководя и се гордея най-вече с екипа. Това са хората, които ме подкрепят, на които държа изключително. Като най-голямо предизвикателство бих поставил безопасността на всеки човек. Вярвам и работя за това
всеки един, прекрачил сутринта прага на централата, да се прибере вечер у дома
при хората, които обича. Останалото просто го ремонтираме или подменяме.
– Как прекарвате свободното време?
– Нямам много. Стремя се малкото свободно време да отделям на семейството ми. Пътуваме.
– Няколко думи за близките Ви?
– Със съпругата ми Татяна се оженихме преди 13 години. Имаме двама синове – Мартин, който е на 12 г., и Адриан – на 3 г. Всеки момент очакваме третото си дете. Ще е момиченце, решили сме да го кръстим Катрин.
НБП, Дима ТОНЕВА
