каза Майстор Джузепе ТУРТУРО, главен директор на Тайдзичюен Център Ян Чен Фу в Милано, Италия
Майстор Джузепе Туртуро по време на тренировките в Стара Загора
Майстор Джузепе Туртуро е главен директор на Тайдзичюен Ян Чен Фу Център в Милано, Италия. Той е роден в Генуа, Италия на 19 март 1963 г. Започва да учи китайски бойни изкуства в родния си град през 1978 г., практикувайки Хун Гар, Уинг Чун, Тон Лонг, Пакуа и Тайдзичюен Ян стил. През 1996 г. посещава семинар по Тайдзичюен на семейство Ян с Гранд Майстор Ян Дзен Доу в Швеция. Оттогава той изучава и задълбочава своите познания и умения в този стил, директно следвайки Гранд Майстор Ян Дзюн. От 2003 г. Майстор Джузепе Туртуро преподава Тайдзичюен на семейство Ян в тв предаване, наречено „Философия и Уелнес“, в сътрудничество с Швейцаро-италианска телевизионна програма. Гранд Майстор Ян Дзюн, Майстор Клаудио Мингарини и Майстор Франк Гротстюк са участвали в предаването като почетни гости. През 2012 г. става личен ученик на Гранд Майстор Ян Дзюн с първото поколение от лични ученици. През 2015 г. участва в промоционални видеа на Тайдзичюен на семейство Ян в Китай, поканен директно от Гранд Майстор Ян Дзюн.
Майстор Джузепе Туртуро бе в Стара Загора преди дни и ръководи Първия международен семинар по Тайдзичюен на семейство Ян. Официалната програма и за двата дни включваше тренировки за напреднали и начинаещи – Есенциална форма на фамилията Ян без оръжие.
***
– Майстор Туртуро, семинарът, който се проведе в Стара Загора е подготовка за симпозиум, който предстои в Италия. Разкажете повече за това събитие?
– Симпозиумът, който ще се проведе в Италия през месец май, е огромна възможност за всички, които се интересуват за Тайдзичюен. На едно и също място те ще могат да се срещнат с шест Гранд майстори на Тайдзичюен. На събитието ще се съберат заедно различни хора, ще могат да видят различни гледни точки, да обединят познанието си по бойни изкуства и да оставят след себе си определена философия.
Снимка на участниците в семинара с майстор Туртуро
Симпозиумът ще предостави възможност на участниците да усетят с всичките си сетива какво означава да си част от голямо семейство. Семейство, в което има много бащи. Защото бащата не е само кръвният ти родител. Баща е всеки човек, който ти помага да израснеш, който ти дава нов метод да разбереш по най-добрия начин на първо място своя живот.
Ще присъстват хора от различни страни, от целия свят.
Това ще е среща на сърцата
Защото в Тайдзичюен се говори за сърцето, за приятелството, за отдаване и служене на другите хора.
– Ще има ли симпозиумът и състезателна част?
– Да, това ще е първият турнир, който се провежда в Европа по Тайдзичюен на семейство Ян. Състезанията ще бъдат много интересни. Ще дадат възможност на участниците да израснат, да се сравнят с останалите състезатели. Подобни форуми са полезни, защото помагат да намериш себе си, да се научиш да се контролираш. Това е много важно както за младото момче, така и за възрастния човек, а и за всеки човек.
Този път турнирът е организиран само за Ян стил, нарича се Купата на Тайдзичюен на семейство Ян. Смятам, че в бъдеще състезанието ще се отвори и за други стилове.
Аз съм вицепрезидент на симпозиума, но има много хора, които ми помагат. Няма значение кой какъв е и какво е званието му.
Всички работим заедно, като една ръка
Това е значението на Тайдзичюен. Не е важно каква е позицията ти, а твоята работа и твоето сърце, и да умееш да работиш с другите по много прост и честен начин. Това е и моята максима. За мен е важно да се срещна с хората, да говоря с тях, да им помогна с каквото мога, да ги накарам и те да помагат на другите.
– Това ли Ви привлече към Тайдзичюен?
– Преди това имах усещане много близо до Тайдзичюен. Всеки стил от бойните изкуства е звезда, а всички заедно са една вселена. Човек се ориентира към това, което чувства най-близо до себе си и до своя характер.
Бях на 16 години, ден преди да навърша 17. И в училището в моя роден град Генуа започнах да уча кунг-фу. След това учителят ми показа, че в кунг-фу има различни стилове. От 1978 г. до 1994 г. продължих да се обучавам с този италиански майстор. И изведнъж спрях. Защото дълго време усещах, че не мога да израсна. Ако в началото бях като река, след 7-8 години водата спря да се движи, стана застояла, превърнах се в езеро, а накрая в блато… И спрях. 2 години се лутах много, опитвах се да намеря нещо ново. Един ден мой приятел – Клаудио, с който и досега сме заедно, ми каза, че гранд майстор Ян Дзен Доу, дядото на нашия учител – Гранд Майстор Ян Дзюн, е в Швеция. Тръгнах с него на пътешествие, за удоволствие, да се насладя на пътя… Нямах интерес към събитието. Но след това се запознах с Гранд Майстор Ян Дзен Доу.
Срещата ми подейства като електрошок. За 2 дни всичко за мен се промени
цялата ми енергия се трансформира. Намерих ключ, с който отворих вратата и зад нея усетих много вода, която тръгна по тялото ми, то започна да се движи. От 1996 г. и досега, а и в бъдеще, никога няма да спра да следвам това семейство.
– Каква беше ролята на семинара в Стара Загора?
– В семинара се включиха 42 участници от цялата страна. Той беше много важен, тъй като е подкрепа за симпозиума. Тихомир Тодоров, като негов организатор, свърши много добра работа, даде много добра помощ. Обикновено хората не разбират тази дума – „помощ“. Често те се интересуват от близкия кръг около себе си. Има италианска поговорка: всеки човек се грижи за собствената си малка градинка, не се интересува много от останалите. Но моята философия, която се базира и на Тайдзичюен, е, че
трябва да гледаме в пейзажа
Когато познаваш цялата картина, тогава можеш да кажеш кой е най-добрият начин да подредиш и твоята малка градинка.
– Работил сте с група млади хора с физически увреждания, засегнати от синдрома на Даун. Какво Ви даде тази среща-помощ?
– Беше прекрасен опит за мен. В началото бях много притеснен. Всъщност преподавах по покана на мой студент, който ми каза – когато им преподаваш, не мисли по някакъв специален начин за тях. Дръж се нормално, защото те са нормални хора. И наистина, ако се държа с моята дъщеря и син така, че все едно са глупави, най-вероятно те ще станат глупави…
Да, наистина тези млади хора със синдром на Даун, имат здравословен проблем. Но трябва да дадеш на тях същото, което даваш и на другите хора. Тогава те започват да разбират твоето сърце, да се отпускат. Защото ако не усещат този комфорт, няма да са спокойни. Само за 1 час успях да ги накарам да се отпуснат. И тогава „нормалните“ хора ми казаха
това, което ти направи за 1 час, ние го правим за 8 часа
Защо? Защото Тайдзичюен всъщност те учи да погледнеш вътре в себе си, да усещаш твоето движение, да се свържеш с твоето тяло, за да можеш да разбереш по-добре себе си.
– За първи път сте в България, какво Ви впечатли?
– За жалост, когато пристигнах, беше тъмно и пътувах до Стара Загора без да видя нещо. Всъщност за мен е важно, че тук се срещнах с много приятели.
– Живеем в неспокойно време. Има ли Тайдзичюен рецепта за справяне с проблемите?
– Всички от нас имат малки проблеми, големи проблеми… Някои от тях не идват от нас самите, а от ситуацията около нас. Ако проблемът идва отвън, все едно някой боец иска да се бие с теб. Тайдзичюен казва – трябва да използваш силата на врага и да я върнеш обратно към него. Ако проблемът идва отвън, можеш да хванеш тази сила и да намериш начин да я отблъснеш от себе си. Лесно ли е? Не. Много е трудно. И дали има ключ към разрешаването на този проблем – не се знае. Но
ти си готов да се справиш с всеки проблем, само ако много добре познаваш себе си
Тогава можеш да откриеш и правилното решение. Трябва да си спокоен, ако искаш да виждаш пейзажа. Понякога е много трудно. Но пък само така имаш много добра възможност да промениш ситуацията в твоя полза.
Всъщност, проблемите понякога имат и добра страна. Гледаме на тях отвън, но често вътрешната им част дава решенията. Това е философия…
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
