Колаборацията ни с медицината е възможна и полезна, казва инж. Михаил ЗАГОРСКИ от Стара Загора
Михаил ЗАГОРСКИ е роден на 18.02.1995 г. в Стара Загора. Завършил е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с френски език и е бакалавър „Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето“ в Машинно-технологичен факултет към Технически университет-София. В момента следва магистратура в същия факултет.
*
– Михаил, участвате в съвместен проект между инженери и лекари за разработване на методика за създаване на персонализирани костни импланти. Разкажете за него, в момента на какъв етап сте?
– Участието ми в проекта за създаване на методика за изработване на персонализирани костни импланти е част от дейността ми в лаборатория CAD/CAM/CAE в индустрията към Машинно-технологичния факултет. В него успешно разработваме прототипи на зъбни и костни импланти и изследваме производствените технологии за създаването им. Благодарение на работата с лекари от „Пирогов“, преди време черепен имплант, изработен при нас, успешно бе имплантиран в черепа на човек със заболяване, при което непрекъснато се образуват нови доброкачествени туморни образувания. В даден момент те водят до голяма деформация на черепа и се налага отстраняване на парчета от костта. Могат да засегнат мозъчната кора и се изисква замяната им с имплант. В България по НЗОК се поема титанова мрежа, която се слага, но при най-лекия натиск може да е фатално за пациента. Идеята бе да направим титаниев имплант, пълноразмерен.
На база огледално изображение, създадено от здравата част на черепа, да направим парче
Тазобедрен имплант, изработен от младите инженери за демонстрационни цели
то да се изработи на една модерна машина при нас. Беше успешно имплантирано в болен пациент. Състоянието му е добро, като след време, поради непрекъснато получаваните деформации, ще се наложи повторна процедура. Нашата задача бе да го създадем – по липсващата част и на база отражението от здравата. Успяхме. В човешкия организъм формите са сложни, не подлежат на строги геометрични закони, пресъздаването на подобно парче кост е предизвикателство.
За мен тази работа беше вдъхновение.
– А над какво работите сега?
– В момента продължихме да развиваме методиката като колаборация с лекарите, както и чисто научно – от изображението, което ни дават ЯМР или компютърната томография, да успеем да извлечем тип геометрия за костния имплант и след това да я пресъздадем – било с ЗD принтиране, или с технология за отнемане на материал като фрезоване. Работим за въвеждане на този процес като последователности. Направили сме и заявка за патент на методика за костни импланти – събрано, методизирано, постъпкаво извършване на действията на реконструкцията и създаването. Това
до момента не е правено и описано в България
3D принтирана човешка глава за целите на виртуалната реалност
По света има една-две лаборатории – в Германия и САЩ, но техните услуги са доста скъпи, често непосилни за пациенти, особено от Източна Европа. Често, особено при гръбначните импланти, азиатските страни продават „заготовки“. При някои хора дисковете на гръбнака се износват интензивно и се налага подмяна. „Заготовките“ са на определени размери и като се подготви пациентът, започва едно голямо пилене в операционната, докато й се придаде необходимата форма, която да пасне достатъчно добре на конкретния човек. Операцията продължава много дълго, заради обработката на това имплантче. При нашата методика, с предварителна реконструкция на база изображението на диска или костта предварително
изработваме имплант с точната или максимално доближена форма
като по този начин съкращаваме в пъти времето за операция. Фокусът е върху операцията, а не върху доработката на импланта.
Михаил с част от екипа на лабораторията на специализация във водещ производител на металорежещи машини в Германия
Проектът ни продължава с още изследователски разработки, като сега фокусът е насочен и по работа с т. нар. виртуална реалност, която да помага за визуализацията на лекарите преди започването и по време на операцията. Пак на база на ЯМР, компютърна томография или друг начин, например, е сниман мозъкът на даден човек. Идеята е със специални очила за виртуална реалност даден лекар или пък студент, когато пациентът е пред тях, изображението на мозъка му да може да се насложи, по такъв начин, че да се получи ясна визуализация и да се установи проблемната област. Визуализацията е с цел по-добрата подготовка преди операция, накъде да се насочи хирургът. Защото обикновено мозъчните операции са свързани с премахване на част от костта, което е доста сериозен проблем. Идеята на тази виртуална реалност е
да се визуализира и определи с голяма точност къде точно трябва да се изреже черепът
и колко, да се минимизират рисковете, лекарят предварително да има голяма яснота.
– Как се роди идеята за работата Ви в това направление?
– От нашия ръководител – проф. Тодоров, който се е сблъсквал с подобен проблем. Имплантирали са му ключица и видял, че изработката на един имплант е чисто инженерна работа. При това доста голямо предизвикателство, защото формите са сложни и не подлежат на точни геометрични закони. Нашата цел е да направим колаборация, сътрудничество с медицината, което все повече с навлизане на технологиите се вижда, че е възможно и полезно.
– В какви други проекти участвате?
– В момента съм част от научно-изследователски проект, свързан с изследване на 3D принтиране на метални изделия.
Това е голяма новост
дори за производителите на машини има все още неустановени процеси и параметри. Идеята е да се изследват и постепенно да се развиват и тези технологии. 3D-принтирането на метал също е в тясна връзка със създаването на импланти, тъй като за голяма част от тези сложни форми най-добрият начин за производство е чрез 3D метално принтиране, например на титан, който и най-често се използва за изработването на импланти.
Също така помагам за оформянето на техническата документация по индустриален проект с голяма българска компания – „Бъдещност“-Чирпан. Лабораторията ни работи по дейности, свързани с конструиране, създаване на прототипи на изделия, които се внедряват в производство. Хубаво е, че работим както с чуждестранни, така и с доста български компании, така че се получава затворен цикъл – нещо се конструира, разработва, произвежда
носи принадена стойност, при това изцяло в България
– Интересите Ви извън работата?
– През свободното си време обичам да карам ски, разходките из природата, обичам да чета книги, киноман съм. Харесва ми да се занимавам с различни инженерни дейности, както и с преводи – ГПЧЕ „Ромен Ролан“ ми даде възможност да науча отлично два езика – френски и английски, които много ми помагат в работата ми като инженер и преводач.
– Плановете Ви, какво бихте искал да Ви се случи занапред?
– Планирам да завърша магистратурата си и да продължа работата си в инженерните насоки. Бих искал да пътувам в България и по света – моята работа дава такива възможности, а
пътуването обогатява
изключително много човек във всеки един план.
– Къде са младите българи в областта на иновациите, IT технологиите и изделията, в сравнение с връстниците по света, според Вас?
– Според мен, младите българи са на доста високо технологично ниво, тъй като трудовият пазар го изисква – както знаете, изключително много водещи български и чуждестранни фирми на практика извършват всички свои дейности от България, което налага младите хора да имат добри познания в областта на компютърните и инженерните науки.
– За да си новатор, вероятно се изисква много добра подготовка, надграждане, постоянно усъвършенстване..? Може ли да се случи и в България, при Вас как тече пътят напред?
– За да си новатор, първо трябва
това, което правиш, да ти е присърце
Изисква се постоянно усъвършенстване, много четене и упоритост. Също така желание и умение теоретичните знания да се използват в практиката – често практиката е много по-важна от теорията, поне в повечето житейски ситуации.
– Мнението Ви за образователната система, университетската подготовка, предвид факта, че често чуваме критики, включително от бизнеса?
– Смятам, че въпреки някои недостатъци, в българската образователна система, особено в техническата сфера, където имам наблюдение, има развитие в положителна насока. В последните 5 години, откакто следвам, наблюдавам създаване на все по-тесни връзки между бизнеса и университетите, което е ключово както за качествено и насочено към практиката образование, така и за създаването на функционално грамотни кадри, които директно успешно да се влеят в българския бизнес и индустрия след завършването си, а защо не още по време на него. Все повече фирми правят стажантски програми, насочени специално към студенти 3-4 курс, като
идеята е да се развият като кадри и да останат
в дадената компания.
– Вие самият паралелно развивате и бизнес, плановете Ви това направление? Най-важното в бизнеса, което спазвате и смятате че е задължително за успех?
– Паралелно с работата и следването ми в университета се занимавам и се опитвам да доразвивам в нови насоки бизнеса на родителите ми. Хубавото е, че имам солидна основа и подкрепа в тяхно лице, както и свобода на действие – освен досегашния ни опит в областта на специализирана измервателна техника, започнахме развитие и към областта на машиностроенето и новите технологии като 3D принтиране, реверсивен инженеринг и други. Хубавото на нашата фирма е, че е малка и гъвкава.
Гъвкавостта е ключова за оцеляването в динамичната обстановка в България
Най-важното за успеха е търпението и постоянството. Контактът с клиентите е ключов.
– Стара Загора стои ли пред Вас като алтернатива за място за живеене и бизнес?
– Стара Загора е прекрасен град, в него човек лесно може да съчетае спокойствието на по-малкото населено място и същевременно удобството на живота в голям град, в който има всичко. Хубавото е, че се развиха прекрасни вилни зони край града, в които все повече хора живеят. Градът е добро място за развитие на бизнес, особено в нашата сфера, тъй като е силно индустриализиран, без това да влияе на чара му. Да, смятам, че в бъдеще бих живял в Стара Загора.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
