Синоптиците обещават уикенд, подходящ за разходки. Използвайте последните топли дни на есента и загърбете градския уют. И тъй като планината ще бъде гостоприемна, ето един лек и сравнително кратък маршрут – Сопот-Сопотски манастир-Аневско кале.
Маршрутът започва от центъра на Сопот, където може да разгледате родната къща на патриарха на българската литература – Иван Вазов. На площада пред музея е и паметникът на поета. В града е запазена и къщата на още един известен българин – куриерът на вестник “Искра” Иван Загубански. Радиното училище, описано в романа „Под игото“, и църквата “Св. Петър и Павел”, са сред другите забележителности на старопланинското градче. В двора на Радиното училище, през малка порта в източния зид се влиза в девическия манастир, свързан с дейността на големия български революционер Васил Левски. Манастирът е основан през 1665 г. От старите му постройки след опожаряването му от башибозуците през 1877 година са запазени само църквата “Въведение Богородично” и жилищната сграда, в която е живеела игуменката. Оцеляла е и лозницата в двора. Днес тук могат да се видят килията на игуменката Христина, давала многократно подслон на Васил Левски, тайният вход от килията й до скривалището на Апостола, а също и самото скривалище.
Като излезете от Сопот към вилната зона и Манастирски дол стигате до долината на Манастирска река, където между дърветата се показват белите зидове на Сопотския манастир “Св. Спас”. Светата обител е основана през XIV век, а през 1877 г. е опожарена от турците. След Освобождението манастирът е възстановен с помощта на българи, живеещи в Румъния и затова, когато се влезе в църквата му, прави впечатление нейният необичаен интериор. Църквата е възстановена без стенописи. По време на османското владичество манастирът се оформя като културен, просветен и революционен център. Тук на 7 декември 1958 г. Васил Левски става дякон Игнатий. И пак тук през 1875 г. Тодор Каблешков заклева членовете на възстановения сопотски революционен комитет.
На около 150 м южно от портите на манастира по тясна пътечка се стига до дядо Стояновата воденица – сега реставрирана. За Аневското кале трябва да се продължи на северозапад от манастира. От твърдината, строена по време на Второто българско царство, сега са останали да стърчат само дебели 1 м и високи 10 – 15 м зидове, части от две кули – южна и северна, съединени помежду си с крепостна стена.
Изкачването до калето е изморително, но гледката разкриваща се от това място към Карловското поле и Средна гора си заслужава усилието.
Връщането в град Сопот може да стане по обратния път като се мине на юг и при село Анево се излезе на магистралата София – Бургас, откъдето за около половин час се стига до Сопот.
NBP.bg
