Общо 6 медала, два от които златни, спечелиха стрелците от КЛС „Стара Загора 2012“ във финалите на държавния шампионат по ловна стрелба. Клубът участва в две дисциплини – трап и скийт, включително и във възрастовите категории кадети и младежи.
Републикански шампиони станаха Кольо Маджаров (скийт, младежи) и Димчо Радев (трап, мъже). На трап при мъжете Стайко Ненов бе на косъм от бронза, но след престрелка загуби финалната серия и остана четвърти. Сребърни медалисти са 11-годишният Данимир Радев (кадети) и мъжкият отбор на трап в състав Стайко Ненов, Димчо Радев, Георги Георгиев.
Калинка Чакалова отсрами Стара Загора при жените като спечели също сребро, на скийт.
При кадетите градът на липите има един бронзов медал – на 15-годишния Тодор Светославов, също състезател на КЛС „Стара Загора 2012“.
* * *
– Г-н Ненов, отново „ударихте рамо“ на отбора по ловна стрелба за шампионската титла. На 61 г. сте, на какво се дължи спортното Ви дълголетие?
– Нашият спорт иска преди всичко дисциплина. Стремил съм се да спазвам и хранителен режим. Най-важното е, че не пия, не пуша. Покрай лова се движа много.
Пия ежедневно и билки, които си събирам сам
– агремония, риган, жълт кантарион, лайка, шипка.
Ям простички храни, които консумирам с мярка – боб, леща. Работя в ДГС-Стара Загора, задълженията ми на горски надзирател изискват да съм постоянно в гората. Имам ловни кучета и откак се помня, на лова не стоя на пусия. Може би това ми помага да поддържам форма. През януари ще направя 62 г.
Продължавам да съм точен, без да нося очила
– Трофеите Ви? Инфарктни ситуации преживявал ли сте?
– Имам добри глиги. Колкото до критични ситуации – имал съм. Веднъж
кучета дигнаха едно прасе, ранено предния ден
То се завъртя в акациеви гори, пълни с къпини. Спряха го кучетата и в един момент се оказах на 6-7 метра от прасето. То тръгна към мен, без да го видя. Димчо Радев стреля, но изстрелът мина през него. Проявих бърз рефлекс, успях да го уцеля и поваля. Чак след ситуацията осъзнах случилото се.
Беше голям екземпляр, зъби – 21 см
Преди години 8 пъти стрелях по едно прасе, което два пъти ме събори. Обърна се по една пътека и тръгна към мен. Не можех да стрелям, за да не улуча кучетата около него. В един момент рискувах, беше на 3-4 м. То се засили към мен, направих крачка вдясно и го ударих с пушката.
Замахна с глава и ме качи на едно дърво, на метър и половина
Нищо не усетих. Паднах, станах и пак заредих. Стрелях, то пак тръгна. Кучетата го събориха и ме спасиха. Стрелях няколко пъти и с пистолет – имах в себе си, накрая с една кама го доубих. Такова прасе не бях отстрелвал – огромно, може би над 200 кг.
– Вие сте участник в олимпиада (Москва 1980). Защо сега нямаме състезатели от подобно ниво?
– Навремето се провеждаха много национални състезания. През 1978 г. националният отбор бе към БЛРС, отпускаха се средства. Помня, че ни назначиха треньор от Русия, подбраха 4 души по трап, 4 – по скийт, започнахме да работим. Двама от скийт и двама от трап отидохме на олимпиадата в Москва. Аз се класирах 18-и, а Пенчо Вичев от Варна бе 17 -и. България не е имала по-добро класиране в ловната стрелба на олимпиада.
Спортът ни стана много скъп
Няма средства, нямаме ловно стрелбище. От едното голямо желание продължаваме. Въпреки всичко, се представяме достойно, а и подготвяме млада смяна.
– Във Вашата колекция какво има?
– Много медали, не знам точния им брой. Сред най-ценните отличия е Купа Карпати в Румъния (191 панички от 200 възможни, 1978 г.).
Наградата бе отстрел на мечка в Карпатите
Но не ми я дадоха… Сигурно Тодор Живков или членове на Политбюро са се възползвали.
Друго голямо състезание, в което съм участвал, е турнир „Дружба“. Той се проведе през 1984 г. паралелно с олимпиадата в Америка, която се бойкотираше. Бил съм балкански шампион (1983 г.), два пъти втори и четири пъти трети.
Печелил съм и купа във Финландия
На едно ЕП станах 11-и, имам много републикански титли, няколко балкански рекорда – на 150 изстрела по панички и на 200 изстрела панички. Отборно сме ставали балкански шампиони.
– Най-добрите Ви резултати?
– От 200 възможни – 193, в Сърбия.
– Има ли още дивеч у нас? Ходил ли сте в Африка или другаде?
– Да, има. Не ми се ходи в Африка, ловът там е
все едно да стреляш по животните в зоопарка
Истинският лов е по диви прасета, за гургулица, там трябват умения.
– Дивечово месо консумирате ли, как го приготвяте?
– Глиганите стават много добре на луканки, на кюфтета, на мусака. Вкусно месо, чисто, харесвам го.
– Любимото Ви животно?
– Кучетата са ми любими.
Имам 6 кучета, много съм привързан към тях
Спасявали са ми живота.
– А какво Ви се иска занапред?
– Да съм здрав, във форма и да продължа да ловувам. В ловната стрелба давам път на младите, макар че когато отида на състезание не им отстъпвам.
НБП, Дима ТОНЕВА
