Българинът умее да оцелява, умее да се лишава, да затяга колана и да търпи, въпросът е на каква цена
На 8 ноември (вторник) Кристиян Шкварек ще гостува в Стара Загора. Срещата с него ще бъде от 18.30 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, а темата е – „След прехода: либерална или консервативна България?“. Организатори на събитието са ВМРО-Стара Загора и „Национална бизнес поща“.
Кристиян Шкварек е роден в София през 1991 г. Следва история в Англия и европеистика в Белгия. Политически анализатор, автор на статии в редица издания. От 2019 г. е представител на Европейските консерватори и реформисти за България, както и председател на Младежкия консервативен клуб.
– Г-н Шкварек, темата на срещата Ви в Стара Загора е „След прехода: либерална или консервативна България?„. Има ли парадокс в българския политически живот – консервативен народ да бъде управляван от либерални елити?
– Не, това не е парадокс. Напротив. В модерната епоха това е правило. Навсякъде на Запад е така или е било така до съвсем скоро. Когато например, през 1960-те години започва масовото отваряне на границите в страните от Западна Европа, огромното мнозинство от хората са против това. Има множество изследвания, които го доказват. Но партиите – и левите, и десните, взимат това решение, подтикнати от лобизма на корпорациите и едрия капитал. Против волята на собствените си народи. И до ден днешен
много от решенията на либералния елит на Запад са отхвърляни от мнозинството от хората
в определените държави, но системата е направена така, че това няма как да получи политическо изражение. В България, горе-долу, с някои особености, се репликира тази система.
– Коментирате политическия дневен ред у нас така: „Ако си мислите, че ситуацията е безнадеждна, искам да ви уверя, че тя може да стане… и по-лоша!“. Такава ли е актуалната политическа ситуация у нас, Вашата прогноза как виждате нейното разрешаване?
– Написах това във връзка с политическата криза и невъзможността партиите да се разберат. Да, смятам, че
разделението „Статукво-Промяна“ може да бъде надградено и с още едно – „Изток-Запад“
ако ПП „Възраждане“ продължи да расте като политическа партия, при което червените линии за всякаква коалиция и парламентарно мнозинство само ще се увеличат. Ако в момента тези червени линии възпрепятстват дори избора на председател на едно обречено народно събрание, какво следва тогава?
Трябва много да внимаваме с червените линии и заклеймяването на другите като врагове в една парламентарна демокрация. Може утре да ни се наложи да управляваме с тях, или да оставим държавата в хаос.
– Заставате зад непопулярно мнение, свързано с наскоро отминалите парламентарни избори – че избирателната активност в България всъщност не е ниска. Обосновете тази Ваша позиция?
– Мнението ми се основава на необновените избирателни списъци, на мъртвите души, на множеството българи, които трайно живеят зад граница, но не са променили адреса си, както и на преброяването на населението, което сякаш нарочно беше обявено като резултати чак след изборите.
У нас просто не живеят толкова хора, колкото избиратели бяха посочени по време на изборите. Много по-малко сме.
Пустеем и се превръщаме в една застаряла, демографска пустиня
Пък и да не влизам в разговора за това как етнически е изменена нацията. Българите са много по-малък процент от преди. Ако всичко това се вземе предвид, то реалният процент избирателна активност най-вероятно би скочил с 10% нагоре, което е нормална европейска активност.
– Как виждате справянето с кризите у нас? Ще оцелее ли българското домакинство, бизнесът?
– Да, ще оцелеят. Българинът умее да оцелява. Умее да се лишава, да затяга колана и да търпи. Както е казал Радой Ралин: търпи народът наш, той има 500-годишен стаж. Въпросът е на каква цена. Цената за държавата вече я видяхме – недалновидното управление на държавните финанси през изминалата година ще доведе до това
в рамките на следващите три да изтеглим толкова дългове, колкото приблизително сме изтеглили за последните три десетилетия
Ако при домакинствата и бизнеса се случи нещо подобно, то България ще се приближи до онези свръхзадлъжнели държави, от които се гордяхме доскоро, че се различаваме.
– Като млад лидер на мнение, как оценявате ролята на социалните мрежи? Може ли да се каже, че малка представителна група е узурпирала интернет пространството и се опитва да налага определени тези на обществото онлайн?
– Определено. Не само у нас. В целокупния „западен интернет“ (сайтове като Фейсбук и Инстаграм) цензорите са либерални и леви.
Те мачкат мнение, което не отговаря на постмодерните мантри
– за ЛГБТ, за масовата миграция към белите държави, за вярата и църквата и прочее. Много е трудно човек, който е консервативен, да пробие така, че да не изгуби страницата си. Аз съм бил блокиран многократно, включително по време на кампанията ми за евродепутат през 2019 година. Това е пречка, с която консервативните хора просто трябва някак да се справят, защото към момента социалните мрежи са по-важни и от официалните медии.
– Разговаряме с Вас и за Деня на народните будители – 1 ноември. Кои са будителите за хората от Вашето поколение?
– Колкото и несериозно да звучи будителите на нашето поколение са онези, които успеят някак да „хакнат“ либералната система и масовите медии, за да ги използват за разпространение на антилиберални, консервативни възгледи. Това е положението, в такъв свят живеем и
ако се изолираш, ако откажеш да си „част от системата“, ти просто няма да достигнеш до никого
Това и целят либералите и постмодернистите – да ни деморализират и изключат от обществения разговор. Да ни отчаят – през постоянно блокиране, цензуриране, омаскаряване. Съвременният будител минава през всичко това и успява не просто да надвие системата, а да я накара да работи за него и за неговите каузи.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
