26-годишната Антония Арабаджиева е сред много малкото старозагорци, които отглеждат в дома си немски дог. Голямото и грациозно животно е част от нейното семейство почти от самото си раждане. То й е подарък от нейните родители – лекарското семейство Димо и Спаска Арабаджиеви, които също са запалени по отглеждането на домашни любимци.
Откакто се помня, в дома ни винаги е имало кучета
разказва момичето с чаровна усмивка. Гледали сме хъски, немска овчарка, санбернар, каракачанка. Когато бях в четвърти клас, татко ми подари за отличния ми успех дог. В продължение на 10 години бяхме заедно. Той беше като член на семейството ни. Една вечер на разходка го блъсна кола и почина. Аз изпаднах в шок. Цели 4 години страдах за него и още не мога да превъзмогна загубата му. Едва преди година и 4 месеца баща ми каза, че може да ми вземе от негов приятел кученце – немски дог.
Кръстихме го Джун, защото пристигна у нас на 1 юни
Нищо, че в англоезичния свят това име е повече женско, обяснява Тони.
Сега Джун тежи 50 кг и ще продължава да расте още една година. Догът е нашият паркетен лъв. Толкова е добър, галантен и възпитан. Понякога се смеем с моя приятел, с когото живеем заедно, че го обитава феноменално спокойствие. Това е идеалното домашно куче. Когато започнахме да го възпитаваме,
потърсих помощта на моя позната ветеринарна лекарка
с опит в отглеждането на животни. Тя ми помага и сега със съвети. Джун е образцов. Не върши бели. Не събаря предмети. Не се качва по мебелите, креватите и по масата. Не пипа храна, която не е предназначена за него. Храни се с гранули и с варени кокали. Всичко, което му даваме, е премерено и съобразено с нуждите му.
На ден изяжда около 500 г, разпределени сутрин и вечер
казва стопанката на красивия дог.
Навън тя го извежда задължително с каишка, въпреки че кучето е достатъчно кротко и възпитано. Поради големия му ръст мнозина се страхуват от него, а той е толкова любвеобилен. Умира за деца.
Малките, които го познават, го яхат и прегръщат
а той се гали като разглезено дете. Освен това, Джун е истински миротворец. Не ни позволява да се караме с моя приятел. Когато между нас започнат да прехвърчат искри, той застава по средата, сякаш иска да ни спре. Веднъж бяхме се скарали за 2-3 дни и стояхме в различни стаи. Той
не спря да дефилира между мен и него
за да ни накара да се съберем отново на едно място, споделя Тони.
Според нея, отглеждането на домашен любимец е голяма отговорност, която не е за всеки. Също като на човек, и на него са му необходими любов и внимание. Това не е плюшена играчка. Трябва да го възпитаваш, извеждаш, да го храниш, да се грижиш за здравето му. Аз много се ядосвам на младите момчета, които понякога
виждам на Аязмото да разхождат кучета от бойните породи, без изобщо да са подготвени
за отглеждането и възпитанието на такива животни. Понякога съгражданите ни напълно резонно протестират срещу нас, кучкарите. Едно животно трябва да се гледа само от хуманни личности. Когато то е възпитано както трябва и когато не вижда агресия срещу себе си, и самото то не е агресивно.
Нашият Джун прелива от доброта. Чак е будала
Даже от котките се плаши, казва младата стопанка на голямото куче.
Освен любов, Джун й дарява и много приятни преживявания сред природата. Нали знаете, ние, истинските кучкари, сме и природолюбители. Ако нямаш куче, кога сутрин ще станеш,
за да видиш колко е красиво навън
колко е свежа зеленината през лятото и как изгрява слънцето. Като природолюбители ние с приятеля ми сме и запалени къмпингари, обяснява Тони.
Моята мечта в живота е да имам къща, три деца и две кучета. Вече съм започнала да работя по сбъдването й. Засега напредвам с кучетата. Остават къщата и децата, казва чаровното момиче.
НБП, Мадлен ПЕЕВА
