– Г-жо Микова, като областен управител Вие добре познавате проблемите на Стара Загора. Кои не търпят отлагане, според Вас?
– Всеки град в развитие има своите проблеми. Но държа да отбележим друго. За да сме реалисти, честни и откровени – към себе си и към хората, които предлагаме да ни изпратят там, закъдето сме тръгнали, трябва да кажем, че
Стара Загора се развива добре. Нашият град има добра инфраструктура, достатъчно зеленина…
Нищо не започва от нас, тук и сега. Докато не започнем да признаваме свършеното до този момент и да надграждаме над него, никой от нас няма да успее в каквото и да било. Разбира се, че има проблеми, те не са малко, но не са и толкова много, повод за отричане. За мен най-важното е да запазим онези млади хора, към които всички се стремим и обещаваме, че ще създаваме условия да останат тук. Не просто в България, а в родния град, защото един град каквото и да се случва в него, без млади хора няма бъдеще. Затова част от нашата програма, на НФСБ, е свързана с това – да бъдат създадени условия, чрез бизнеса.
Категорична съм, че без бизнеса нищо от това не може да се случи
Това са хората, с които заедно трябва да създадем не само добра работна среда, но и добра социална и всякакъв друг вид инфраструктура, за да бъдем привлекателни за онези млади хора, които биха предпочели София или чужбина. За един млад човек не е достатъчно да бъде реализиран в професията, той иска да има достатъчно културни събития, на които да отиде, спортни мероприятия, в които да се включи, да има къде да заведе децата си на разходка, всичко онова, което наричаме стандарт на живот.
Разбира се, има и още много други, но е тема на широка обществена дискусия, защото нито една политическа сила, сама по себе си, колкото и голям процент подкрепа да има, не би могла да извърши каквито и да е промени без участието на обществото, на НПО-сектора, без работодателите, да са изслушани всички възможни страни по този процес.
– Визията Ви за промени, които реално могат да се случат?
– Смятам, че би могло да се обръща доста повече внимание на кварталите от перифериите на Стара Загора. На този етап младите хора – това също е част от задържането им, в по-голямата си част живеят там, по ред причини. Което означава, че
има нужда от подходяща социална инфраструктура – достатъчно детски площадки, паркоместа
всичко онова, за да се чувстват добре и комфортно. Също така не малък проблем е и селата в община Стара Загора да получат добра инфраструктура, пътищата да са без дупки, каквито трябва. Мисля, че с малко повече усилия и това би могло да бъде решено, макар и частично. Смятам, че би могло, и то в рамките на много кратък период от време,
да се развие културният, селският и поклонническият туризъм в община Стара Загора. Има достатъчно обекти, за които в сътрудничество с туроператорския бранш, с хотелиерите – не малко пъти съм разговаряла с тях, те също имат страхотни идеи, да се развитие този вид туризъм. Ако се вслушваме в браншовите организации, ще постигнем повече и по-добри резултати.
– Имате ли идеи относно подобряване на административното обслужване, за което често апелира бизнесът?
– Много често в работата ми се налага да контактувам с бизнеса. За мен те са един от най-важните елементи, да не кажа най-важният, когато се решават почти всички проблеми, не само на областно, а и на общинско ниво. Бизнесът има много прагматични решения, може да помага, единственото му условие е да е по-кратък административният път, който често се налага да извърви когато има някакъв проблем. Аз смятам, че съществуват механизми, по същата тази логика – когато искаме от бизнеса да помага, да създава работни места, условия за живот и за труд, респективно да върнем жеста,
като съкратим административния път за решаване на неговите проблеми
Например, когато се налага да се получават разрешителни или каквото и да било, свързано с общинската или държавната администрация. Подчертавам, че не говорим за излизане от рамките на закона, напротив. Законодателят е дал достатъчно лостове да се правят т.нар.къси писти за обслужване на работодателите и бизнеса, когато това се налага. Това е сред основните условия за привличане на чужди инвестиции и за да работи добре местният бизнес.
И още –
във всяко населено място има хора готови да бъдат мецанати
стига към тях да има подходящото отношение. Тук е ролята на общината – да намери подход към тях, защото те са готови да се включат в обществения живот, на взаимни начала, дори във възстановяване на инфраструктурата, или в реставрирането и поддържането на читалища, различни видове клубове. Стига да имат признание и понякога помощ, когато се занимават с тези дела. Стигаме нерядко до парадокси – имаме дарител, а той се блъска в стената на административната невъзможност да направи нещо. Това не бива да бъде допускано.
– Мотото на кампанията на НФСБ в Стара Загора?
– Неслучайно започнах с това къде е нашият град в момента и какво се е случило.
Ние от НФСБ сме хора реалисти, аз самата – и прагматик
и си давам сметка за направеното, след това търся онова, което не е направено. Затова мотото, под което се обединихме, е „Да надграждаме заедно за Стара Загора“. Очевидно е, че нашият град е красив, зелен, че се случват добри неща. Разбира се, могат да са още повече, но трябва да го направим заедно, като не се отричаме един друг.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
