В Зограф ветропоказетелят сочи България

Поклонниците с дядо Серафим пред готовата къща (Матей е вторият вляво от него)

„Не ценна, безценна е помощта на стотиците харизани, ние така ги наричаме, защото наистина харизват (даряват – б.а.) труда и времето си на манастира“. Така оцени действеното поклоничество на стотиците поклоници, които всеки месец идват в българската обител в Света гора „Св Георги Зограф“ неговият игумен, архимандрит Амвросий.

Наскоро имах щастието да бъда сред една шарена група „харизани“ – 5-има старозагорци, 3-има пловдивчани и по един софиянец и хасковлия, които една седмица живяха по неписания закон в монашеската република в Атон – „Моли се и работи“. Сред тях наистина нямаше „ВиК-християни“, по сполучливия израз на старозагореца Петър Петков, които влизат в черква само на Великден и на Коледа. Денят на повечето поклонници започваше в 4 на разсъмване със  сутрешната молитва – утренята, в съборната църква „Св. Георги“ – и завършваше с вечернята. Най-ревностните като отец Димитър, Петьо, Митко, Димо, намериха време и кураж да се изповядат пред игумена на манастира архимандрит Амвросий и да вземат причастие. Освен това,

за краткото време на своя престой поклонниците успяха да вдигнат една солидна дървена къща

– 50-60 кв. за манастирския пчелин. Със завидно умение за разноликите им професии – свещеник, съдия, икономист, електроинженер, бивш военен, търговец, терапевт, журналист, те монтираха гредореда върху железобетонната конструкция и покриха покрива с дървени плоскости и непромокаема хартия. Част от групата пък, изкопчиите, както се нарекоха самите те, оформи върху скалистия терен един половинметров изкоп 3/5 м за основите на друга помощна постройка към дървената къща.

„Вие спокойно ще можете да си изкарвате хляба и като строително-монтажна бригада“, похвали ни отец Серафим, нашият домакин и опекун по време на цялото ни пребиване в Зограф, след като приключихме успешно трудовата си мисия. За награда монахът реши да ни покаже още същия ден най-близките два манастира – легендарния Хилендар, който сега е сръбски, и гръцкия Есфигмен. Когато манастирските коли започнаха да се катерят към сръбската обител, на всички ни направи впечатление, че пътят от камениста пръст е по-утъпкан и доста по-широк от отсечката между кея и нашия Зограф. Някой попита отец Серафим защо е така. „Багерът и грейдерът, които срещнахме по пътя, бяха подарени наскоро на Хилендар от Сръбската държава“, каза дядо Серафим. В гласа му не доловихме нито завист, нито упрек,

но в този миг на нас ни  искаше да забравим, че сме българи…

На следващия ден, когато имахме щастието да видим 10 от 20-те най-големи манастири в Света гора, пък се убедихме какво прави за своите манастири (с изключение на няколко всички са гръцки) гърчещата се в жестока криза Гърция. Те приличаха на много добре поддържани и уредени замъци. Съборните им църкви не отстъпваха по блясък и достолепие на много от прехвалените католически катедрали. Случайно станахме свидетели как на кея на пристанището на най-красивия и най-богатия гръцки манастир – Ватопед, огромен кораб стоварваше купища строителни материали – цимент, пясък, павета, талпи, за поредния ремонт в някоя част на ширналите се манастирски владения. Да не говорим за потъналата в разкош и позлата единствена руска обител – „Св. Пантелеймон“…
Българската твърдина в Атон – Зограф, има над 15 хил. дка земи и гори – с маслини, с овошки, с всякакви зеленчуци, пчелини и др. За цялото това богатство се грижат цифром и словом 37 монаси, не малко от тях възрастни и немощни. „Харизаните“ помагат във всичко, за което може да се сети човек – от потягане на манастира и почистване на църковната утвар в съборния храм „Св. Георги“ до бране на маслини, плодове, зеленчуци и изграждането на различни малки обекти като нашия пчелин. Сами се убедихме, че

даренията от български компании и фирма на хранителни продукти никак не са малко

И сиренето, и лютеницата, с които ни гощаваха, бяха от известни български производители. Има и различни други благотворителни жестове на благочестиви българи-християни. Така например, старозагорският зъболекар д-р Ленко Ленков е оборудвал със свои средства зъболекарски кабинет в Зографския манастир и два пъти в годината идва тук да лекува безплатно зъбите на монасите.
„А, българската държава помага ли?“, полюбопитствахме ние. „Помагаше…“, каза тихо и тъжно като на помен игуменът дядо Амвросий и ние така и не разбрахме за кое време става дума. Дали за времето на най-големия ктитор от Втората българска държава – Иван Асен II, чиято защитна кула на кея на Зограф е на път да рухне… Или за владетелите от последното българско царство – Борис III и Симеон II. Те са и последните български държавници, посетили и дарили Зограф. Симеон Сакскобурготски дори е идвал два пъти – първия път още като изгнаник в Испания и втория път след завръщането си в България, вече като министър-председател. И едва ли е случайно, че портретите на Борис III и Симеон II са като на стража от двете страни на стаичката, в която в манастира се пази най-българската книга – История славянобългарская. Буквално часове преди да се сбогуваме със Зограф

групата ни получи благословение да видим с очите си светинята

Някои от тези зрели мъже, развълнувани я целунаха през защитното стъкло като чудотворна икона.
„След месец-два ще излезе четвъртото фототипно издание на Историята“, съобщи библиотекарят на манастира отец Атанасий. Подготвяла изданието софийска печатница, а тиражът, както и досега щял да бъде библиофилски – около 1500 бройки. Отчето посрещна с усмивка въпросът ни сега по-добре ли пазят Историята. „Нямаме СОТ като в населените места, но защитата ни е достатъчно надеждна, за да си помисли някой, че пак може да я открадне“, каза библиотекарят.  За него похищението на История славянобългарская отпреди 20-ина години е срамен акт и за манастира, и за българската държава, и той не иска да си го спомня. Даже не се е интересувал как е приключило съдебното дело, което гръцката държава завела срещу манастира, и срещу България. Знаел само, че по него свидетел е бил тогавашният библиотекар, покойният дядо Пахомий. „Някои български учени си направиха евтина реклама с това срамно похищение“, обобщава неприятната тема дядо Атанасий. За него и за монашеското братство от Зограф естественото място на книжицата-светиня е тук, в Зограф, където я довършва „монахът бледен Паисий“.

История славянобългарская не е в чужди ръце, а в българската твърдина

в монашеската република Света гора“, припомня отец Атанасий на патриотарите, които още съжаляват, че сме я върнали на „визатийците“. И благосклонно ни разрешава да направим по едно фото, без светкавица, на първите две страници на огнената книжица на йеромонах Паисий Хилендарски. Там някъде трябва да е онзи въпрос-изстрел, който стряска всеки безродник и продължава да буди и днес заспалото ни Отечество: „О, неразумни юроде, поради что се срамищ да се наречеш болгарин?…“
В едно от крилата на върха на Зографския манастир е монтиран ветропоказател-самолет. От едната страна е с цветовете на родния трибагреник, които ясно се виждат, когато вятърът духа на север. Когато има северен вятър, ветропоказателят сочи столицата на православния свят Йерусалим. През цялата седмица, докато бяхме в Зограф,

самолетът-ветропоказател неизменно сочеше към България

„Най-често вятърът духа откъм Бяло море и затова все сочи север и България, но това е и вярната посока на нашата българска обител“, обясняват с усмивка МТО-чудото, монасите. Те наистина живо се интересуват от всичко, което става в Родината ни – от дебатите за антикорупционния закон в българския парламент до злополучните мачове на нашите национали за световното първенство по футбол. Не знам дали България, ние, българите, си даваме ясна сметка каква гордост и привилегия е, че сме сред малцината православни народи, които имат свой манастир в тази необикновена монашеска република Света гора. Струва ми се, не…

НБП, Матей БОНЕВ, С божията благословия вече „малък хаджия“
Сн.: Авторът