Старозагорското клане е един от фрапиращите примери за това, как не познаваме такива разтърсващи събития от новата си история. Според събраните достатъчно сведения от очевидци, в Стара Загора са избити над 14 000 души!, избити и от редовната турска армия на Сюлейман паша, и от башибозуците, които се движат след нея. Длъжници сме към паметта за тези хора!
– Акад. Николов, предстои ли горещо лято за българските археолози?
– Горещото лято започна, но дали ще бъде горещо за българските археолози, не мога да бъда сигурен, защото все още няма приет национален бюджет. Съответно и проектите за археологически проучвания, които се финансират от Министерство на културата, все още са замразени „на трупчета“. Работи се по малки градски инфраструктурни проекти. Много улици на Стара Загора са разкопани за подновяване на водопреносна и канализационна мрежа, а при необходимите спасителни разкопки колегите попаднаха на много интересни антични паметници. В Пловдив също се работи – на Брезовско шосе изкопите минават през една праисторическа селищна могила. В София спасителните разкопки са на многобройни обекти. И в други градове, където има древни пластове е така.
Редовните разкопки, обаче, които са важни и които макар и с дребни пари се финансират от държавата, все още не са започнали. Тук бих подчертал, че една от истинските причини за недостатъчното подпомагане на археологическите проучвания от страна на държавата е липсата на Национална стратегия за археологическото наследство. България е на трето място по археологически паметници в Европа след Гърция и Италия, но в тези две страни археологическите паметници са на почит. Там те се разглеждат не само като интегрална част от съвременната култура, но чрез международния туризъм имат и сериозен дял в съвременната икономика на тези страни. Нещо, което България не прави, именно защото няма такава стратегия и няма такова стратегическо мислене у българските политици. И това не е от днес и от вчера. Те не искат да разберат, че е необходимо влагането на много повече финансови средства, особено в проучванията, консервацията, реставрацията и социализацията на някои археологически паметници, за да бъдат включени те във вътрешния и в международния туризъм като туристически дестинации. И по този начин страната да печели, освен, че ще бъдат поддържани за поколенията будещи възхищение останки от древността. Необходима е целева подкрепа за поне една, макар и малка част (на първо време) от проучвани археологически обекти, които много бързо могат да бъдат подготвени и социализирани за посещение. А интерес у хората действително има!
От друга страна, една Национална стратегия, ако се следва, би трябвало да ограничи ширещото се иманярство, за което вече не се и говори! А може би именно нездравите интереси към археологическите ценности са основната причина за липсата на такава стратегия!? Така че актуалният проблем на фона на горещото климатично лято, е липсата на Национална стратегия за археологическото наследство, която да регламентира опазването и използването му в интерес на обществото. И не съм оптимист, че някой чува това или че иска да го чуе. Самият аз от 20-тина години говоря за необходимостта от стратегия, други колеги също пледират. Опитваме се да правим за отделни археологически паметници каквото ни е възможно с минималните средства, които държавата и общините отделят, но, за съжаление, това е твърде недостатъчно. За радост, някои общини, въпреки не доброто си финансово положение, отделят някакви, макар и минимални средства, за археологически проучвания и по-нататъшно опазване на наследството от древността, но това е много рядко.
– Ще продължат ли разкопките и на Вашите топ обекти – в Провадия Солницата, Слатина и др., на които ще работите през това лято?
– Слатина-София е раннонеолитно селище от края на VІІ и първата половина на VІ хилядолетие пр. Хр, едно от най-старите и най-големите на Балканите, с изключителна материална култура, на важно кръстопътно място и в древността. Имаме одобрен проект от Столична община, която в последните десет години финансира археологическите проучвания чрез защитени от нас проекти. И тази година проектът ни е одобрен – не е голяма сумата, но все пак бихме могли да продължим проучванията в рамките на един месец. За съжаление, липсата на бюджет прави в момента невъзможно продължаването на разкопките. Трябваше в началото на седмицата да започнем, но явно ще трябва да отложим за есента.
Колкото до Провадия-Солницата, това е наистина един невероятно интересен обект – най-атрактивният праисторически обект в Европа в момента – със запазени солодобивни съоръжения от VІ и V хил. пр. Хр., с три пояса каменни крепости от V хил. пр. Хр. – най-ранните в Европа, с изключително богата материална култура. Интересът на хората към него е много голям. Само през пролетните празници около Великден дойдоха над 4500 любители на древността! На тях им беше разказано и показано, защото това е нашата основна политика по отношение на интереса на хората към паметника. Екскурзоводската беседа и разходката около обекта трае почти час. За радост, интересът на хората е голям, но пари за археологически дейности все още няма.
По същия начин разчитаме на средства от Министерство на културата както за археологически проучвания, така и за аварийна реставрация и консервация. Трябва да кажа, че за първи път от толкова години, от когато съществуват такива програми на министерството, все още не е обявена програмата за аварийна консервация и реставрация на недвижими паметници. Проучваме, доколкото можем, но след това археологическите паметници трябва да бъдат консервирани, по възможност реставрирани. Трябва да се опазват и социализират, да бъдат достъпни за хората, които имат интерес към древността. Липсата на средства изключително ни затруднява. Аз и моят екип винаги използваме поне половината средства, които са за разкопки, за консервация и реставрация на паметника. Помагат ни много общината и предприятието, на чиято територия се намира комплекса – „Провадсол“. Правим максималното, за да покажем величието на този най-ранен в Европа праисторически солодобивен и градски център. През есента ще покажем постерна изложба за него в Европейския парламент.
– Помага или пречи на свързаните с изследователската академична дейност това, че „ваш“ човек е премиер на страната (акад. Николай Денков като член на БАН)?
– Той е още в началото на мандата като министър-председател, но със сигурност много по-ясно от професионалните политици вижда проблемите в науката и със сигурност това е полезно за нас. Трябва да отбележа, че за втори път академик е министър-председател на България и в двата случая те са от Стара Загора – и Богдан Филов, и Николай Денков. Много се надявам на едно по-различно отношение на държавните институции към научните изследвания. Не че ще бъдем в тези сложни откъм финанси времена галени деца, но все пак се надявам на едно по-нормално отношение към учените и науката.
Защото в последните години учените в БАН намаляват, младите хора по-трудно се насочват към попрището на научните изследвания. Трябва някой наистина да е много мотивиран вътрешно, а не от финансов интерес, за да започне да се занимава с наука. Това означава да посветиш целия си живот на едно поприще, което като че ли няма особено висок престиж в съвременното общество, казвам го с болка. Надявам се при различен поглед от страна на премиера да може да бъде направено нещо позитивно за хората на науката и изобщо за научните изследвания в страната.
– Заедно с организацията на проучвателните работи на терен и ангажираността Ви към БАН, вие изпълнявате и проекти, свързани с осмисляне и анализ, като подготвяте публикации и издания като отговорен редактор, в това число и на дългоочаквания том 1 на двутомната История на Стара Загора. Как вървят тези проекти?
– През годините съм се занимавал много с подготовка и публикуване на сборници – в памет или в чест на наши учени или акти на конференции и симпозиуми. В последно време под моя редакция излязоха и няколко книги за историята на Българска академия на науките. Но през последните години не изпускам от внимание идеята, която беше лансирана от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, за подготвяне и публикуване на една двутомна история на града. Вторият том беше съвсем наскоро отпечатан, излиза под редакцията на член-кореспондент Иван Илчев. Първият том се подготвя под моя редакция, като вече сме на „финалната права“. Всички материали са подготвени от колегите. Чета, редактирам, допълваме и доуточняваме с авторите, и се надявам, че така, както е заложено в програмата ни, ще стане – до края на месец юли томът да влезе в издателството. Идеята е за празника на Стара Загора – 5 октомври, да представим пред обществеността двата тома. Все пак град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място, на Стара Загора, има корените си от преди 8000 години – като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация – един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона, ще преминем през по-късните етапи – на Августа Траяна и Римската епоха, през Берое и цялата Античност и Средновековие, естествено през новата и най-новата история на града.
Така че Стара Загора ще бъде между малкото големи български градове, които ще имат съвременна история, написана от специалисти. Книгата се подготвя като научно-популярна – научна книга, но написана така, че да бъде достъпна за широка публика, да достигне до хората от града и региона, за да знаят миналото на земята си, а в него има с какво да се гордеят.
– Вие бяхте научен ръководител на книгата „За официалния език на Република Северна Македония“ – най-представително и безспорно доказателство, че няма македонски език. Успяваме ли да защитим българската позиция в преговорите и споровете за Република Северна Македония?
– Това е доста сложен въпрос. Ние – специалистите, учените и много от хората, които живеят с този проблем, изхождаме от позицията, че правото в историческите спорове с нашите югозападни съседи е на наша страна. Основанията за това са ясно посочени в книгата. Езикът в Република Северна Македония е в значителна степен моделиран по изкуствен начин в последните 70-80 години като македонски. Нашата държавна политика казва: „Вие както искате наричайте езика си“, но езиковедските изследвания безспорно свидетелстват, че въпреки „натиска“ върху него този език се подчинява на законите на българския език, че е негова диалектна форма. Но приемайки общата ни история до края на Втората световна война като безспорна даденост, ние не правим необходимото да представим позицията си навън.
Едва в последните 3-4 години настъпи раздвижване на българската позиция. За разлика от представители на Република Северна Македония, които много силно лобират в европейските институции, нещо, на което реагираме прекалено меко. Трябва да отбележа, че президентът Румен Радев в последните години имаше много ясна позиция, през миналата година се състоя и една конференция по повод 150-та годишнина от рождението на Гоце Делчев, по време на която от него, от вицепрезидента Илияна Йотова и други политици бяха изложени много ясно българските аргументи. Колеблива е понякога официалната позиция на България, какъвто беше случаят с предишното редовно правителство. Мнозина от новите политици в България не разбират проблема, не го познават достатъчно. Вместо да се търси възможност да достигат българските електронни и печатни медии до Република Северна Македония, за да стигне до хората там нашата благонамереност към тях, беше измислено възстановяване на авиолинията до Скопие, което завърши с пълен крах!
Българската държава няма достатъчно ясна стратегия за отношенията със съседите, въпреки че в решение на Народното събрание от преди няколко години бяха ясно очертани червените линии. Това, което трябва да правим, е да достигнем до съзнанието на хората в Република Северна Македония, защото съзнанието им е преднамерено промивано много десетилетия и е много трудно някои хора там да бъдат привлечени към историческите реалности, макар и добре подплатени с исторически извори. Трябва да стигнем до съзнанието на хората в Република Северна Македония с ясни послания и с ясни позиции, че ние сме народи от един корен, изкуствено разделени от чужди политико-държавни интереси сме поели по различни пътища, но трябва да продължим нататък в добро приятелство. Затова смятам, че медиите могат да свършат много добра работа. Българска телеграфна агенция има представителство в Скопие, което също е много важно. Трябва ни много по-ясна програма за търсене на разбирателство с нашите югозападни съседи за успокояване на обстановката.
– Ако е логично все пак да възникват спорове между две политически обособени държави с общи политически корени като България и Северна Македония, как да си обясним нестихващите спорове по чисто българска проблематика, в това число и по болезнени за либералните общности теми като турското робство, Баташкото и Старозагорското клане? Още повече, че от 100 кладенеца се носи вода само и само да се размие кръвта на невинните жертви?
– За съжаление е така. Много хора, някои от който се смятат за историци, имат странен поглед върху историческите извори, което води до преиначаване на много събития от новата и най-новата ни история. Говорихме за историята на Стара Загора, това ми е най-актуално в съзнанието.
Старозагорското клане е един от фрапиращите примери за това, как не познаваме такива разтърсващи събития от новата си история, хората не знаят изобщо за геноцида на старозагорци през юли 1877 година, а някои историци се опитват да го омаловажат. Тогава, според събраните достатъчно сведения от очевидци, в Стара Загора са избити над 14 000 души!, избити и от редовната турска армия на Сюлейман паша, и от башибозуците, които се движат след нея. Това е една невероятна трагедия, за която съвременните хора почти не знаят. Длъжници сме към паметта за тези хора!
Батак е известен, той е акцентиран и в художествената литература и затова може би е влязъл в съзнанието на хората. Докато Старозагорското клане остава встрани. А трябва да помним и за избитите по това време и в църквата в Любенова махала, Новозагорско. Говорим за арменския геноцид, да, това е наистина важно, но да помним и жертвите на Старозагорския геноцид. На фона на промените в образованието имам чувството, че децата все по-малко знаят за родната си история. По тази причина трябва да си спомним увода на Паисиевата история, в който той се обръща към своите сънародници да знаят и помнят предците си.
Всъщност паметта за миналото е изключително важна за съвременния човек, защото тя поддържа корените му За съжаление процесите, които наблюдавам не ме правят оптимист.
– Трябва ли освен морални аргументи, да има и промени в законодателството, определящи такива примери като език на омразата и съответстващи на законодателство, сходно на това за Холокоста?
– Със сигурност са необходими промени, добре би било да има и законодателни. Приемането на правила за езика, и за езика на омразата, би било добър знак от страна на държавата. Все пак не това е основното. Просто трябва да настъпят промени в системата на образование, в системата на възпитание, защото това, което може да бъде заложено като начин на отношение на човека към обществото се изгражда в семейството.
Законодателно би било добре, но това не би било достатъчно. Темата засяга един много сериозен проблем и се нуждае от много сериозен разговор в обществото, който рядко се води. Води се между интелектуалци, политолози, журналисти, но и заради тежката икономическа ситуация в страната разговорът не стига до масовото съзнание. Необходим ни е нов обществен договор.
NBP.bg, Василена ГЕОРГИЕВА
