Казва Серай СИЕБА, студент по ветеринарна медицина в Тракийския университет
Авторски екип от ГПЧЕ „Ромен Ролан“: Магдалена ГОЧЕВА, 11 клас, Магдалена ПАНКОВА, 10 клас, Вероника ДАНЧЕВА, 10 клас
Серай Сиеба e от Комотини, Гърция и е на 19 години. В момента учи в първи курс ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Миналата година също е била в Стара Загора и е преминала езиково обучение към висшето училище.
– Серай, как се случи така, че дойде в България? Имало ли е някаква конкретна причина да избереш именно нашата страна и Стара Загора?
– Винаги съм искала да уча в чужда държава, за да опозная нови хора, традиции, истории, култури.
До миналата година никога не бях идвала в България. Първото ми посещение беше за записването в университета и беше доста над очакванията ми. Запознах се с много и различни по характер хора, които се държаха много добре с мен. Чувствах се сякаш България е моята държава.
– Имаше ли културен шок за теб, когато дойде тук за пръв път?
– В началото беше много странно, защото не знаех езика и не можех да обясня какво искам и от какво имам нужда, но всичко мина за една седмица. Когато дойдох не знаех дори как е „Здравей“, но сега говоря свободно.
– Един от най-вълнуващите празници у нас е 3 март? Какво знаеш за него?
– Това е националният празник на България, с който се чества освобождаването й от османско иго. За съжаление, досега не съм имала възможност да видя как отбелязвате празника, защото не съм тук от дълго време, но много бих искала да видя.
Но бих споделила, че от другите български традиции и празници, най-впечатляващи за мен са нестинарството и кукерите, които танцуват по улиците, за да прогонят злите сили. Освен цялата символика, знам че използват маски, ръчно направени костюми и звънци, което е много ценно.
– Какви интересни традиции или празници има във вашата страна?
– Гръцките празници си приличат с българските. Имаме подобни на кукерите, но се нарича „Карнаваля“ и там отново празнуват много хора, но костюмите не са ръчна изработка както тук. В Атина и Солун, най-големите гръцки градове, се празнува по-официално.
– Имаш ли любимо българско ястие?
– Не съм опитвала всичко, защото нямам много свободно време – имам да уча постоянно. Но шопска салата, туршия, лютеница, това ми харесва.
– Най трудните за теб думи на български език?
– В началото имаше много, защото в българския има доста думи, които си приличат едни с други – например мразя се – мързи ме; чехли – чертички. Тях особено ги бърках, една от приятелките ми много ми се смееше, но и ми помагаше да не допускам грешки.
– Имаш ли вече български приятели?
– Да, имам и сме заедно 24/7. Те много ми помогнаха, особено да науча езика, поправяха ме като правех грешки.
– Харесва ли ти образованието тук?
– Харесва ми това, което уча и има драстична разлика с това, което бих учила в Гърция. В момента например, в първи курс уча неща, които там бих учила в трети курс. Ученето, преподаването, изпитването и общо взето всичко е по- организирано. Надявам се да завърша тук.
– Как реши да станеш ветеринар?
– Още от малка исках да стана ветеринар. Имах желание да уча право, но се интересувам повече от животните и мисля, че решението ми беше правилно. Правя това, което обичам.
– Какво би посъветвала чужденец, който иска да учи тук?
– Не мога да дам съвет, но бих казала, че ако наистина имаш желание, наистина искаш да учиш, тогава нищо не би могло да те спре. Но ако се съмняваш дали искаш да учиш тук, бих ги посъветвала да не го правят, защото си е предизвикателство.
Аз, например, реших да уча тук седмици преди да започне езиковото ми обучение, което беше голяма грешка от моя страна. Трябваше да се подготвя преди това.
– Какво ти харесва в Стара Загора?
– Стара Загора е по-различен град, има различни места, където можеш да отидеш на разходка, да си по-спокоен и да не мислиш за проблемите си. Например Езерото в парк „Загорка“ или Аязмото.
– Промени ли се първоначалното ти мнение за България и какво е то сега?
– Да, в началото смятах хората за по-студени и отдръпнати, но с времето като ги поопознах, разбрах, че всъщност си помагат доста.
– Би ли останала да живеете тук и защо?
– Да, защото сте съединени, празнувате с душата си, а аз искам да бъда част от това. Вие наистина празнувате и се радвате отвътре, от сърце.
Авторски екип от ГПЧЕ „Ромен Ролан“: Магдалена ГОЧЕВА, 11 клас, Магдалена ПАНКОВА, 10 клас, Вероника ДАНЧЕВА, 10 клас
