Българският национален отбор се върна със световна титла и още два медала от Световно първенство по ММА за момчета, кадети и юноши до 18 г., което се проведе преди дни в Абу Даби, Обединени арабски емирства. Световният шампион Мартин Петков и бронзовият медалист Спас Хаджиев, и двамата състезатели на клуб „Атила“, донесоха своите отличия в Стара Загора. Разговаряме с техния треньор Ивайло Георгиев, който е и главен треньор на българския национален отбор по ММА.
– Ивайло, честити успехи! Разкажи ни повече за българското и старозагорското участие на световния шампионат в Абу Даби?
– В Световното първенство за момчета, кадети и юноши по ММА участваха над 600 претенденти от цял свят, конкуренцията бе огромна. Нашият национален отбор беше от 10 състезатели и с двама треньори – ст. треньора на националния отбор Диньо Павлов и аз като главен треньор. Радвам се, че двамата успяхме да мотивираме децата. Сред българските състезатели трима са от нашия клуб „Атила“, трима от другия старозагорски клуб „Архангел“. Имаше състезатели от Варна и Велико Търново.
Световен шампион при кадети, в категория 77 кг, както вече стана известно, е Мартин Петков от клуб „Атила“. Той е страхотно дете, възпитаник на ППМГ „Гео Милев“, успя да покори света. Спечели първа световна титла за нашия клуб – сбъдната мечта за мен. Освен това, и на национално ниво скоро не е имало носител на световно отличие при тази възрастова група.
Марти имаше 4 тежки среща, финалът му бе срещу представител на домакините, гледаше го целият местен елит. Той обаче показа страхотна психика. Преди това изигра четири тежки битки, но финалната среща му беше най-лесната. Точно в това е разковничето на шампионския дух. Много хора стигат до финал, но не могат да завършат последната крачка. Именно тук Мартин показа характер, показа българския дух и вдигна знамето над главата си пред целия елит на спорта. Не знам дали той го осъзнава напълно, но за нас това е момент, който не се случва често и го оценяваме със сърцето си. За домакините съдйското решение на финала, бе разочароващо, но за нас беше уникално преживяване. Имаше сълзи от щастие.
– Сподели за постиженията и на другите български състезатели?
– Друг представител на нашия клуб – Спас Хаджиев, в категория 93 кг при юношите, спечели бронзов медал. След 2 победи и загуба на полуфинала в много мъжки битки с фаворити, малко не му достигна до финална среща. Спас е възпитаник на ГПЧЕ „Ромен Ролан“.
Национална радост ни донесе и сребърният медал при девойките на Стефани Петрова от Варна. Тя е възпитаник на клуб ММА-Варна, страхотно дете. Първият й мач бе по-труден с представителка на Казахстан. След това изигра 3 срещи срещу състезателки от САЩ, които бяха фаворитки и малко не й достигна за злато. Но второто място в света е голямо постижение, достойно за адмирации.
Освен Мартин и Спас, имахме и трети представител от клуб „Атила“ – Павел Милчев, при юноши, категория 70 кг. Той не стигна до битката за медалите. Първата му среща беше срещу миналогодишния световен шампион и това му натежа, макар че беше близо до победата. След това игра срещу титулуван представител на САЩ. Но Павел е част националния отбор, част от 40 души – най-добри в света. Опитът и рутината ще го доведат до бъдещи успехи. Той пък е ученик на Търговската гимназия „Княз Симеон Търновски“.
Казвам го, защото повечето ни трениращи в клуба са от елитни училища. Показва, че родителите разбират колко е важен спортът в ежедневието и все повече настояват децата им да се развиват по този начин.
– Какво ти носят успехите на състезателите?
– Най-важното е, че сме страхотен отбор. Зад медалите на състезателите от нашия клуб стоят стотици хора, които ни помагат, подкрепят и всекидневно са в залата. Това са децата, с които те тренират. Спортът ни е индивидуален, но подготовката е колективна, няма как да не отбележа, че без тяхната помощ, медалистите ни нямаше да се справят. Още по-радостни сме, че всички от клуба ни организираха невероятно посрещане в залата, дойдоха близо 100 души.
Благодарен съм и на Българската федерация по ММА и на нейния президент Станислав Недков. Въпреки че съм един от най-младите треньори в България, той ми гласува доверие и успях да го оправдая. Това е седми медал от големи първенства за нашия клуб. Имаме 6 медала от СП и един от ЕП. Смятам, че вървим в правилната посока. Надявам се да сме живи и здрави и да запазим удоволствието от това, което правим. А усещането, че малката зала от малката Стара Загора на малка България се записа в световната история, е неописуемо.
Удовлетворен съм и дори все още не мога да си намеря място и от радост, а и от напрежение. Много е тежко да си треньор, не е само да изведеш децата. Трябва да ги мотивираш, да ги подкрепяш психически, коства много енергия. Трудно беше, но винаги бих го повторил.
Пожелавам си да продължаваме в същия дух и продължаваме да възпитаваме децата. Точно в последните дни в Стара Загора се чуха негативни думи по повод спорта, в опити да ни заклеймяват като лоши хора. Напротив, спортът възпитава, съдържа всичките добродетели, които можем да имаме като хора. Треньорите със сигурност държим да няма деца с негативни прояви, но и родителите трябва да работят с децата си, да се запознаят със същината на бойните спортове.
А пък аз ще се боря всячески да покажа, че ние можем да влияем само в добра насока. Спортът е до време. Но човек си завинаги, затова се старя да възпитавам децата с тренировки, с личния пример, с благотворителните каузи, които правя, и с всичко, с което показваме доброто.
– Като стана дума за благотворителност, предстои ли нещо ново?
– На 15 август, вторник, съвместно с Тихомир Трифонов, собственик и треньор на фитнес зали в града, създал много качествени хора в живота си, ще направим благотворителна кампания пред сградата на Община Стара Загора. Ще има открита демонстрационна тренировка, както и акция по кръводаряване под надслов „Не на агресията и насилието“. Ще се включат и голяма част от бойните клубове в Стара Загора. Събитието започва в 19 часа и ще бъде в полза на Кризисен център „Самарянска къща“ към Сдружение „Самаряни“ в помощ на пострадалите от насилие. Не е първата ни кампания с такава кауза, която отново ни обединява.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
