Те минават през огъня на страданията и въпреки раните и изпепеляващата болка, те продължават напред, каза в словото си Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан по повод 143 години от повторното Освобождение на Стара Загора
На 13 януари 2021 година се навършват 143 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877-1878 година. В историята на прекрасния ни град това паметно събитие е Божието благословение за бъднините му.
Тази дата е изкована от героизма на православните ни братя и сестри от Матушка Рус и жертвеността на българската душа, таила и търпяла пет века, за да се докосне до светлината на свободата. Този ден е изкован от хилядите молитви на родните ни сърца, слели се с мъждукащите пламъчета пред малките домашни иконостаси в българските къщи, съхранили духа на рода и чистотата на копнежите му.
Кръстът е символ на претърпените мъки от нашия Спасител Иисус Христос за спасението на човешкия род. Неговата саможертва на Голгота е пример за любов и мъченичество. Нашият град, народът ни, българската земя познават тъмните нощи на болка и ужаси, на безнадежност, през които преминават с вяра и саможертва. Вярата и мъченичеството са крилете, с които се издигат над поробители и пепелища. След вековно системно унищожаване от поробители на род и вяра, на памет и самочувствие, народът ни остава победител.
Ясно трябва да осъзнаем, че всеки български мъченик е знак на достойнство. Когато говорим за Стара Загора, аз няма да се уморя да повтарям, че ярък пример за българско достойнство са и хилядите жертви дадени от нашия град. Те минават през огъня на страданията и въпреки раните и изпепеляващата болка, те продължават напред. Никога не трябва да забравяме тези паметни събития и хората, стоящи зад тях.
Днес започва новата история на нашия град, полагат се основите на новото му бъдеще. Днес и ние продължаваме този градеж. От нас зависи да оценим и благодарим на Всемогъщия Божи Промисъл за милостта да бъдем свободни. Единението ни като народ е важно не само в чувството на благодарност, но и в отношенията ни в днешния делник на страната ни. Без единение не можем да постигнем нито съществен напредък , нито позитивни резултати като народ и нация.
Вярата е тази, която ни учи на любов, взаимопомощ и диалог. Нека не забравяме казаното от св. Йоан Богослов, че Бог е любов. Когато като вярващи хора се стремим към Бога, който е в центъра на всичко. Така дори без да осъзнаваме скъсяваме разстоянията помежду си.
С вяра в Бога да обичаме родината си, така както саможертвено са правили нашите предци. Нека да не мислим, че това в днешното суетно и прагматично време това е невъзможно. За Всемогъщия Бог и за истинската обич прегради не съществуват. Още повече, че няма алтернатива, ако ние не обичаме България, няма кой да я обича!
БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪДЕЩЕТО НА СЛЪНЧЕВИЯ НИ ГРАД СТАРА ЗАГОРА, ЧИИТО ОСНОВИ СА СПОЕНИ С КРЪВТА НА РОДОЛЮБИВИТЕ НИ ПРЕДЦИ. БОГ ДА ДАДЕ ДУХОВНИ И ФИЗИЧЕСКИ СИЛИ НА ВСИЧКИ ЖИТЕЛИ НА ПРЕСТОЛНИЯ ГРАД НА СТАРОЗАГОРСКА ЕПАРХИЯ, ЗА ДА ВЛАГАТ СЪРЦАТА СИ БЪДЕЩИТЕ МУ ДЕЛНИЦИ.
МАЙКА БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕБЪДВА С БОЖИЯТА БЛАГОДАТ!
NBP.bg
