Никола Вълчев е на 29 години от град Казанлък. Той е преподавател по живопис, рисуване и графичен дизайн в Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в града на розите. Тази година бе отличен с първо място на 26-та Януарска младежка художествена изложба, която бе открита на 25 януари в зала „Байер“ в Стара Загора.
-Г-н Вълчев, за първи път ли участвате в Януарската младежка художествена изложба?
-Участвал съм и преди години, когато бях ученик в Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ и вече за втори път като преподавател от същото училище. Младежката изложба е много хубава, инициативата е утвърдена и е чудесна възможност за младите автори да видят себе си в една по-професионална среда. Поздравявам ги за смелостта да участват и им пожелавам да продължават в същия дух. И благодарност за организаторите на изложбата.
-Вие сте отличен с първо място. Как приемате наградата?
-С голяма радост. В същото време съм щастлив, че получих като подарък и сборника „Художниците на Стара Загора“, представени от изкуствоведа проф. д-р Марин Добрев. Познавам проф. Добрев, знам, че книгата е рядка. И затова съм благодарен и щастлив, че я имам.
-Участвате в изложбата с две Ваши картини. Какви са техните послания?
-Интересното е, че рисувах двете творби заедно с учениците. Направихме един нестандартен час извън етюда, нещо по-експериментално. Работих заедно с тях, без сериозни очаквания. Получиха се две спонтанни творби в смесена техника върху картон, нещо, което ми е много интересно да изследвам: случайните разливания в началото – с цветен туш и акварел, и по-късно „хващането“ на конкретиката. Учениците също направиха интересни работи, за всички творческият процес бе и много забавен. Смятам, че великото изкуство винаги има колективен елемент, защото художниците се вдъхновяват едни от други, колкото и индивидуален да е процесът.
-Лесно ли е един млад човек да се занимава с изкуство днес в България?
-Не знам някога изкуството да е било лесно начинание. Изисква много отдаденост и, колкото и клиширано да звучи, то е призвание. За мен е удоволствие. Работата в училище ми дава свобода, покрай младите винаги си опреснявам теоретичните знания, а средата предразполага към творчество… За мен изкуството, смятам, че ще бъде доживотно начинание.
-Какви са Вашите творчески интереси?
-Активно се интересувам от съвременно изкуство. Смятам да се развивам в тази сфера. Много е всеобхватна и широка като начин на изразяване. Идеите са много, а начините за реализирани са предизвикателство, което винаги провокира твореца да мисли как да изрази идеята си, как да се впише в дадена тема, която го вълнува.
-В този процес какво е мястото на изкуствения интелект?
-Това е широка тема. През миналата година аз направих първата си самостоятелна изложба, която беше на тема именно за изкуствения интелект. Аз го разглеждам като нов инструмент, изобретен от човека. Много противоречив и мощен, но дава нови възможности и аз лично го разглеждам като възможност. Но пак ще уточня, че темата е много широка – има хора „за“, други – твърдо „против“. Лично аз се старая да се разграничавам от двете крайности и търся обективен поглед. За мен изкуственият интелект е нов инструмент в арсенала на художника.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Снимки: Йоана ПОПОВА
