Мадлен Алгафари е родена на 4 ноември в София. Психотерапевт, писател, преводач, автор на няколко книги. Омъжена е за режисьора и пиар Нидал Алгафари, имат две деца – син и дъщеря.
* * *
– Г-жо Алгафари, в навечерието сме на Коледа, остават броени дни, в които хората могат да изберат подходящия подарък. Вашият съвет като психолог – какво да е водещо при избора?
– Това е много индивидуален избор. Но когато искаме да спечелим някой, да го зарадваме, трябва
да изходим от неговите интереси, а не от себе си
Защото има хора, които харесват нещо и решават да го подарят на друг, без да се съобразяват с вкуса на човека, към когото е адресиран подаръкът. Важно е, разбира се, и да не забравяме, че има много по-ценни от материалните подаръци.
– Какво е подаръкът в наше време – форма за изразяване на себе си, носител на емоционално послание… Каква човешка потребност удовлетворява?
– Подаръкът е вид утвърждаване, така се чувстваме значими. Подаряваме на значим човек, но и ние се чувстваме значими за него. Да дадеш, за да получиш, е
оня стар принцип, който върти планетата
Правим добро и получаваме добро, и обратното.
– Съществуват различни категории хора, които психолозите делят според начина им на възприемане на света, какви подаръци са подходящи за всеки тип?
– Разбира се, че могат да се търсят нюанси в това, на кой тип какъв му е подаръкът. Ако е дете, естествено, че няма да му подарим книга по философия. Ако е човек с богато въображение, трябва да е нещо, което да предизвиква развитието му.
На човек, за когото интелектът е на първо място
подаръкът трябва да носи нещо, което има познавателен елемент. Ако е човек, който обича да бъде център на внимание, подаръкът трябва да е необичаен, нестандартен.
– Вие самата какви подаръци обичате да получавате и да правите?
– Със сигурност не непременно вещи, не че няма да ме радват. Бих се радвала на нещо за дома, за къщата.
Подобни подаръци на Коледа правя и аз
– солнички, покривки, аксесоари, свързани с домашния уют и огнището. Но пак изтъквам, че в този избор не може да има строги норми.
– Как семейството Ви посреща Коледа?
– По един й същи начин от 25 години, откакто сме с Нидал. Винаги ние сме домакини. Събираме роднините. Правят се манджите. Разпределяме се кой какво да носи. Има си специалисти. Баща ми, например, прави чушките с боб.
Свекърва ми прави сърмите, най-добра е тя
Аз правя баниците, питката, пуйката. От всичко – чушките с боб са задължителни за нашата трапеза, въпреки че в някои региони на България не са популярни. Но на мен това ми е любимото.
Дядо Коледа раздава подаръците. Важен момент са и късметите, гледаме винаги да са нещо необичайно, особено.
– В края сме на 2015 г. Каква е Вашата равносметка в личен и професионален план за отминаващата година?
– Добра година беше. Любовна година. Родих книгата „Чувствам, следователно съм“, свързана с емоциите и чувствата, чиято премиера си подарих на моя рожден ден на 4 ноември. Крайно време е българинът да разбере, че
стресът го разболява, ако не изразява, това, което преживява
Не може само разумът да е изходът на решения. Човек, ако не е подплатил със сърце мислите си, взема много опасни решения. Като гледаме какво се случва в света напоследък, умът не е достатъчен, за да живеем щастливо. Трябва да се събуди и сърцето, което някак си е останало на втори план.
Имахме някои здравословни и други проблеми на хора в семейството. Но те се разрешиха по най-добрия начин. Беше тревожна година, но вече ми е олекнало. Радвам се, че на Нидал му излезе вторият том от трилогията – „Аллах, милост нямаш ли?“. Книгата е много необходимо послание за читателя и защо не – и подходящ подарък за предстоящите празници.
Показва това какво е българското
разказва за историята и за корените ни, за истината в историята ни и т. н. Радвам се, че пишейки заедно с него, си намираме още една пресечна точка помежду ни. Радвам се, че децата ни растат добри и здрави.
НБП, Радослава РАШЕВА
