Живеем в град с хилядолетна история, утвърден като духовно и културно средище, на земя, населявана от древни цивилизации. Град, който има своята магнетична визитка „град на липите, поетите, художниците и правите улици“. Не знам доколко е център на Вселената, но мисълта за него ме препраща към Йовковото „…тоя град, който беше в средата на безкрайна равнина, от който излизаха пътища по всички посоки, като лучите на звезда… „. Само на час-два отстояние както от други областни центрове, така и от даровете на природата за България – величествения Балкан и безбрежното сякаш морe. Никак не е без значение и това, че сме печелили приза „най-добрия град за живеене“, а фотосите за миналото на града документират голямата промяна и обясняват защо е „развиващ се град“.
Иска ми се Стара Загора да се утвърждава и като град на Младостта. Младите хора са тези, които вливат свежа енергия, отказват да преповтарят безкрайно моделите на „днес“, носят нова атмосфера, друг пулс на живота и обещават, а и гарантират бъдеще. Хубаво е, нали? За да остават в града ни, за да се завръщат, след като веднъж са го напуснали, трябва извънредна и конкретна грижа за това. Вярвам, че в Общината, под ръководството на младия ни кмет, и мислят, и работят за това. Разбира се, че възможностите за професионална реализация са сред определящите фактори, но съвсем не без значение е и това доколко градът е „зелен“, чист, безопасен, със здравословен трафик, с добро образование и здравеопазване, с възможности за спорт и забавления, със социални политики, част от които възпиращи оформянето на гета, и от съвременен тип имам предвид.
Според мен, от обсега на внимание не трябва да излиза и начинът, по който се изпращат послания за гражданско поведение. Обичаме ги сякаш по нашите ширини императивите. Надявам се на споделеност за разбирането, че от „Хвърляй отпадъците в кошчето!!!“ до „Благодаря ви, че изхвърлихте…“ разликата не е само езикова. Съвременността на комуникацията е условие за успешност.
Има си своите проблеми градът ни (къде ги няма?), но вярвам, че е налична визията, а и волята за тяхното решаване. И дано всички осъзнаваме, че това не е само мястото, в което живеем, а нашият град. Отговорности произтичат от тази идентификация. С риск да прозвучи наивно (защото актуалните събития у нас и по света като че ли започват да превръщат надеждата в наивност), оптимист съм за качеството на живота във времето след утре. С различни основания, но сред тях е и фактът, уж дребен, че старозагорци не пълнят само хипермаркетите в града ни, а и множеството зали и пространства, в които се случва тържеството на Духа. Потенциал за развитие е това!