На 21 април от 18 часа най-новата книга на Димо Узунов „ХАРИЗАНСКА БРОЕНИЦА. Моят Зографски Гергьовден” ще има премиера в голямата зала на старозагорската РБ „Захарий Княжески”. С изключително интересни документални разкази дългогодишният водач на поклоннически групи в Зографския манастир, Света гора, Атон, разказва за благословения труд на харизаните в полза на светата обител.
В навечерието на премиерата, за новата книга на Димо Узунов и отношението й към „Зограф”, свои думи споделя д-р Катя Тинева-Гюрковска, директор на Художествената галерия в Стара Загора.
През 2022 г. шестима студенти от Педагогическия факултет на Тракийския университет, заедно със своята преподавателка д-р Катя Тинева, за шест месеца направиха графично оформление и дигитализация на преписите на „История Славянобългарска”, резултат от труда на повече от 1400 родолюбци на възраст от 7 до 91 години от 5 области на страната, организирани от Димо Узунов. Преподавателката и студентите са удостоени със специални грамоти и благословление от монашеското братство на Зографския манастир.
Много се радвам, че една такава книга излиза на книжния пазар и ще бъде представена. Ние, доколкото разбрах от самия автор, малко или много сме свързани – герои сме в нея. Преди известно време Педагогическият факултет със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство и графичен дизайн”, бяхме поканени от Димо Узунов да обработим и да направим дизайна на преписите на История славянобългарска. И всъщност оттам тръгна контактът ми с Атон, с начина, по който трябваше и комуникирахме всички помежду си, в това число и със самия библиотекар на манастира.
За мен това беше едно невероятно приключение. Защото го правехме с душа, със сърце, с желание и с много труд. Аз бях ръководител на студентите, които участваха и на практика успяхме да се справим със задачата. А това ни обогати духовно, обогати ни също и в исторически план, защото за История славянобългарска навсякъде всички знаем, но лично аз, пък и студентите, които работехме по този проект, не бяхме вникнали в такава дълбочина. Наложи ни се да я изчетем цялата, да я проучим, да я систематизираме, да обмислим как да бъде представена. В преписите най-трудната част беше ръкописният текст, който трябваше да бъде вкаран в някакъв дизайн на книга.
Научихме много, обогатихме се духовно, разбрахме изключително важни неща и преживяхме История славянобългарска. И съм изключително благодарна на Димо Узунов, който всъщност ни въведе в едно приключение, за което ние не си давахме цялостно сметка, че то ще бъде едно дълго, много полезно и много скъпо за нашите сърца приключение. Сближихме се и с него, и с всички духовните представители на манастира и се радвам, че допринесохме по един или по друг начин за целия проект.
Много беше впечатляващ и начинът, по който всички училища и деца бяха подходили към тези ръкописни преписи. Те са нещо много силно. В днешно време съвременният дигитален човек не преписва така и връщането към историята, към миналото, към съвремието, всичко това беше едно много приятно преживяване, за което съм благодарна.
Книгата на Димо Узунов все още не съм имала възможността да я прочета, исках да си я оставя като една изненада и с голямо удоволствие и с радост разбрах, че вече е факт. Любопитно ми да разбера как сме вплетени в нея. Самата тема „Жените и Атон” е много любопитна и специална, защото ние, жените, за съжаление, не можем да отидем там, нямаме право на досег до това място, но пък косвено успяхме да се приближим, което беше много, много приятно и много различно. Лично аз няма да забравя разговорите с библиотекаря на манастира, начина, по който самите монаси се отнасят към нас, към жените, към тези, които работихме по проекта – с разбиране, с благословение, с подкрепа. За мен беше впечатляващо, че това са хора откъснати по един или по друг начин от нашия свят и в същото време много наясно с него, със съвременен поглед.
Най-важното е, че там се съхранява този паметник на нашата култура, нещо, което ни определя като хора, като история, като всичко. Тези инициативи са нещо, което трябва да продължи и в бъдеще. Надявам се с други студенти, по-нататък и по друг начин.
Аз благодаря за благословението!
NBP.bg, подготви Дима ТОНЕВА
